Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (10)

10

— Килър изчезна — обяви мама и прехапа долната си устна.

— Изчезна?! — двамата с Даниел изкрещяхме едновременно.

— Избяга — обясни мама. — Никъде го няма. Може да се е измъкнал, когато отидох да оставя едни неща в гаража.

— Но, мамо… — започнах да споря аз. — Килър никога не е бягал. Никога досега не го е правил.

— Кет е права — съгласи се Даниел. — Той не е толкова смел, че да избяга.

— Не се притеснявайте — каза мама. — Ще го намерим. Обадих се в полицията и вече го търсят.

— Аз ще намеря Килър — извика Даниел. — Обзалагам се, че ще го открия преди полицията! Хайде, Карло!

Даниел грабна шепа кучешки лакомства и изтича навън. Карло го следваше по петите.

Вратата се тръшна след тях.

Горкият Килър, помислих си аз. Някъде навън, съвсем сам. Вероятно изгубен. Сигурна съм, че е изплашен.

Новата ни къща е близо до главното шосе — до всички тези летящи с висока скорост коли. Какво ще стане с моето кученце?

Доплака ми се. Грабнах кутията с гъбата и хукнах нагоре по стълбите.

— За всичко си виновно ти, нали? — обвиних аз съществото. — Сигурна съм, че наистина си груул!

Докато говорех, груулът започна да пулсира. Разтресе се толкова силно, че очаквах да изскочи от кутията.

Туп-туп. Туп-туп.

И дишаше бързо и дълбоко.

Ишшш-уууу. Ишшш-уууу.

Извадих груула.

— Стига ни толкова лош късмет! — изкрещях аз. — Може това да те накара да спреш! — запратих ужасното нещо с все сила към стената.

Груулът се удари в стената, като се чу гадно „пльок“.

А аз нададох остър писък от болка.