Р. Л. Стайн
Не поглеждай под мивката! (2)

2

— Даниел! Уплаши ме до смърт! — изкрещях аз и го заудрях по гърба.

Превивайки се от смях, брат ми се изсули от тъпия си костюм на плъх, за който много настояваше да го вземем.

— Трябваше да се видиш! — извика той. — Ще започна да ти викам Бъзла!

— Ха-ха! Много смешно — отвърнах аз и извъртях очи. Споменах ли, че Даниел се мисли за цар на майтапите.

Изведнъж си спомних какво трябваше да прави брат ми.

— Татко не те ли помоли да намериш Килър. Къде е той?

— Въобще не трябва да го търся — изхили се Даниел. — Той никога не се губи.

— Какво искаш да кажеш? — запитах аз.

— Заварих Килър в мазето — каза той гордо. — Докато ти се мотаеше по плочника, аз се втурнах през страничната врата и се скрих под мивката.

— Ти наистина си голям плъх! — възкликнах аз.

Дочух странно трополене по покрития с линолеум под.

— Какво беше това? — попитах аз.

Даниел зяпна.

— О, не! Това е истински плъх! — изписка той. — Кет, пази се! Махни се!

Без да се замисля, скочих върху един от кухненските столове, когато видях, че… Килър се намъква в кухнята.

Даниел се разхили пронизително.

— Два пъти се хвана на един и същ номер! — беше доволен от себе си.

Хвърлих се върху брат ми, готова да го нагъделичкам.

— Приготви се да умреш от смях! — провикнах се аз.

— Спри! Помощ! Не! — изхълца той. — Кет, моля те. Спри, моля те. Аз… не мога… да издържа!

— Предаваш ли се? — попитах аз.

Даниел кимна.

— Да! — отвърна той, пъшкайки и смеейки се едновременно.

— Добре — благосклонно казах аз. — Може да се изправиш.

— Благодаря — отвърна той. — Ей, какво прави Килър там?

— А-а, не! Няма да се хвана пак на твоите номера! — обявих аз.

Но когато погледнах, видях, че кучето рови в шкафа под мивката, който оставих отворен.

То извади нещо и го подуши. Подбутна го с нос и започна да вие, като проточи глава нагоре.

Странно, помислих си аз. Килър никога не вие.

— Какво си си намерил, момче? — подвикнах му аз.

Кучето дори не ме погледна.

Подуши, подуши… и пак нададе вой.

Наведох се, за да погледна отблизо.

— Какво е това, Кет? — попита Даниел.

— Нищо особено — отвърнах спокойно. — Май стара гъба.

Кучето продължи да души и после… отново нададе вой.

Изглеждаше съвсем обикновена гъба — малка, кръгла и светлокафява. Малко по-голяма от яйце.

Но толкова беше развълнувала Килър, че чак го беше ядосала. Кучето подскачаше около нея, лаеше и виеше.

Издърпах гъбата от Килър, за да я разгледам по-добре. И сладкото ми кученце се опита да ме ухапе!

— Килър! — креснах аз. — Лошо момче!

Той се сви в ъгъла, нададе още един притеснен вой и подпря глава на лапичките си.

Приближих гъбата до лицето си, за да я разгледам по-внимателно.

Я, гледай ти! Чакай малко!

Изведнъж проумях странното поведение на Килър.

— Даниел, виж! — възкликнах аз. — Леле! Не мога да повярвам!