Елизабет Хойт
Порочни намерения (20)

Двайсета глава

Отначало валеше леко. След това облаците изведнъж се разтвориха, изливайки се като водопад. Огънят се съпротивляваше, съскайки непокорно и изпускайки огромни облаци пара. Но дъждът беше по-силен, по-неотстъпчив и пламъците започнаха да се смаляват.

И насред всичко това една фигура с черно, веещо се наметало изникна от облаците пара, накуцвайки.

Темперанс се надигна с вик, останал задушен в гърлото й. Сребристата му коса бе изгубила блясъка си от дима, но това беше той. Беше Кеър. Тя се отскубна от Уинтър и се затича, хлъзгайки се по мокрия калдъръм, заслепена от дъжда и собствените си сълзи, летейки към него. Когато го доближи, черна опърлена котка се измъкна изпод пелерината му и се стрелна право към Мери Уитсън.

Кеър се закашля:

— Ненавиждам котки.

Ридание разтърси Темперанс.

Той я грабна, придърпа я под пелерината си и започна да я целува — там под дъжда, пред очите на всички.

— Обичам те — проплака тя, докосвайки с ръцете си лицето му, косата, гърдите, уверявайки се, че е цял и истински. — Обичам те, а мислех, че си мъртъв. Не можех да го понеса. Мислех, че и аз ще умра.

— И през огън ще мина заради теб — каза той дрезгаво. — Аз минах през огън заради теб.

Тя се задави от изскочилия от гърлото й смях и той я целуна отново. Устата му беше твърда, с вкус на дим и огън и тя никога не бе усещала нищо толкова прекрасно преди, защото той бе жив!

Той откъсна устните си от нейните, опирайки чело в нейното.

— Обичам те, Темперанс Дюс, повече от самия живот.

Щеше да продължи да говори, но тя отново го целуна, този път нежно, опитвайки се да му покаже всичко онова, което чувстваше, само с докосването на устните си.

— Хм-хм — прочисти гърлото си някой наблизо.

Лазаръс отдръпна устните си от тези на Темперанс, само колкото да каже:

— Да, майко?

Темперанс примигна. Лейди Кеър стоеше до тях, а треперещият й кавалер държеше палтото си над главата й в неуспешен опит да защити елегантната й прическа. Лейди Кеър изглеждаше измокрена, премръзнала и болка се четеше в очите й.

— Кеър — прошепна Темперанс.

Той вдигна глава, за да погледне към майка си.

— Какво има?

— Ако си приключил с публичната демонстрация на чувствата си — каза лейди Кеър, — децата имат нужда от грижа, а и там има една луда жена, за която Годрик Сейнт Джон казва, че е подпалила пожара и е убила три жени.

— Загрижеността ви е трогателна както винаги — поде Кеър, но Темперанс стисна ухото му. — Ох!

Той погледна надолу към нея.

За Бога, благородниците понякога бяха такива глупаци!

— Майка ти беше много притеснена за теб.

Кеър повдигна едната си вежда.

— Обичам те, Лазаръс. — Гласът на лейди Кеър беше ясен и уверен. Но в същото време долната й устна трепереше. — Ти си ми син. Може и да не изразявам обичта си по достатъчно видим начин, но това не значи, че не те обичам.

Той извърна глава и я погледна удивен. И може би щеше да продължи да стои втренчен и онемял, ако Темперанс не го бе ощипала отново.

— Ох — погледна я той ядосано.

Тя повдигна многозначително едната си вежда.

— Майко моя. — Кеър се наведе предпазливо и целуна майка си по бузата. — Една мъдра жена веднъж ми каза, че само защото човек не изразява обичта си, това не означава, че не я изпитва.

Очите на лейди Кеър се напълниха със сълзи.

— Означава ли това, че ти също ме обичаш?

Едното ъгълче на устата на Лазаръс трепна нагоре.

— Така би трябвало.

— Не мислех, че слушаше какво ти казвам.

— Всяка дума, която някога сте произнасяли — прошепна Кеър, — е гравирана върху сърцето ми.

Лейди Кеър затвори очи, сякаш бе получила благословия.

След това очите й рязко се разтвориха.

— Да, добре. Какво ще правим с всички тези деца?

Темперанс погледна към сиропиталището. Огънят изглеждаше почти изгаснал, но освен тлеещи руини почти нищо друго не бе останало от къщата. Мили Боже. Чак сега тя осъзна, че няма къде да отведат двайсет и седемте децата, и макар че сутринта се бе готвила да намери благодетел за сиропиталището, сега вече сиропиталище просто нямаше.

— Може би биха могли да дойдат в моята къща — поде несигурно Кеър.

Майка му изсумтя:

— В къщата на джентълмен, който е ерген? Не мисля така. Засега повечето ще дойдат в моята къща.

— И аз мога да намеря място за някои от тях. — Лейди Хироу се беше приближила тихомълком. — Брат ми има почти празна къща. Той е в провинцията за през лятото.

— О, благодаря ви! — Темперанс не знаеше как да отвърне на такава щедрост.

— Аз мога да помагам с най-малките — каза Мери Уитсън. Долната й устна трепереше. — Докато си намеря къде да чиракувам.

Темперанс нежно положи ръка върху пълната със сажди коса на Мери.

— Как ти се струва да останеш в сиропиталището — където и да се намира то, — и да помагаш в него, докато желаеш?

Очите на Мери Уитсън заискриха.

— Много бих искала, гос’жо.

— Добре. — Темперанс примигна, за да прогони избилите й отново сълзи.

Лейди Хироу се усмихна на двете. Златистокафявата й коса беше мокра и висеше на фитили около раменете й. Въпреки това изглеждаше изпълнена с достойнство.

— Когато ви настаним, бих искала да обсъдим строежа на ново сиропиталище.

— Както и аз — каза лейди Кеър. За момент двете дами се спогледаха.

— Да е по-голям, как мислите? — каза тихо лейди Хироу.

— Определено.

— И с пространство, където децата да играят?

— Непременно — отвърна решително лейди Кеър и се усмихна на по-младата жена.

Те изглежда бяха достигнали до някакво мълчаливо споразумение.

— Благодаря ви — каза зашеметено Темперанс.

— Сега го загази — ехидно промърмори Кеър в ухото й. — С майка ми и сестрата на херцог, които да се грижат за сиропиталището.

Тя обаче не обърна внимание на закачката му и го прегърна щастливо. Домът имаше не една, а две благодетелки.

— И ако нямаш нищо против, и аз бих искал да допринеса с нещо за сиропиталището. — Гласът му беше различен.

Тя го погледна и каза:

— Благодаря ти. За нас, ще е чест и ти да ни бъдеш благодетел.

Той я целуна бързо и след това въздъхна:

— Трябва да се погрижа за това — кимна той по посока на Сейнт Джон, който заедно с двама слуги удържаше Майка Хартсийз. — Тук ли ще останеш?

Темперанс му се усмихна:

— Не.

Той въздъхна:

— Ако ни извините, майко, милейди. — Той направи къс поклон към двете дами.

— Разбира се — каза лейди Хироу. — Мисля, че ние трябва да се заемем с децата. — Тя повдигна вежди към лейди Кеър.

Майката на Лазаръс кимна и двете жени едновременно се обърнаха към Нел и групата деца.

Кеър потрепери все едно от лошо предчувствие.

— Тези двете ще бъдат страхотен тандем.

— И точно това, от каквото се нуждаем — със задоволство каза Темперанс.

Той я прегърна през рамото и двамата се приближиха към Сейнт Джон и борещата се да се освободи Майка Хартсийз.

Сейнт Джон погледна към Кеър.

— Какво става тук? Защо тази жена е подпалила дома?

— Тя е убила Марй — мрачно каза Кеър. — Както и брата на Марй, когато се е опитал да я изнудва. Разбрала е, че сме близо до това да я разкрием и предполагам, че е дошла да убие и мисис Дюс.

Темперанс погледна към мършавата жена с ненавист.

— В къщата бяха и всички деца. Щеше да убие много повече хора, освен само мен.

— Да. Не я е интересувало. — Кеър кимна към Сейнт Джон.

— Ако претърсим кръчмата й за джин, може и да намерим доказателства за убийствата.

— Няма нужда — отвърна Сейнт Джон. Той отметна назад опърпания червен мундир, с който беше облечена Майка Хартсийз. Отдолу по целите гърди и предницата на роклята й имаше ръждиви петна.

— Мили Боже — прошепна Темперанс, прикривайки уста с едната си ръка.

Това изглежда дойде твърде много на Майка Хартсийз. Тя се впусна напред, врещейки ругатни като истинска луда, каквато несъмнено беше. От силата на атаката й двамата слуги залитнаха напред. Кеър издърпа Темперанс зад себе си и отстъпи няколко крачки, за да не може Майка Хартсийз да ги стигне.

— Ще я откарам в тъмницата с моята карета — опита се да надвика крясъците на жената Сейнт Джон.

Кеър кимна.

— Завържи я здраво.

— Така ще направя — отвърна Сейнт Джон.

Мъжете поеха да изпълнят невеселата си задача.

— Ела — прошепна Кеър в ухото на Темперанс. — Мокра си и си замръзнала, както и аз. Да намерим карета, която да ни откара у дома.

— Но Уинтър… — Темперанс се огледа и видя, че брат й помага със суетенето около децата.

Уинтър улови погледа й и вдигайки ръка, притича към тях.

— Ще помогна на лейди Кеър и лейди Хироу да настанят децата, особено момчетата. Те ще останат в къщата на херцога на Уейкфийлд и някой ще трябва да ги надзирава там.

— Трябва и аз да помогна — каза Темперанс.

Уинтър положи длан върху рамото й.

— Няма нужда. Слугите, Нел и аз ще сме достатъчни.

Кеър кимна над главата на Темперанс.

— Ще я отведа у дома и ще се погрижа да вземе гореща вана.

Уинтър се загледа безмълвно в Кеър. И след това му протегна ръка.

— Благодаря ви.

Кеър я пое и силно я стисна.

— Няма нужда да ми благодарите.

Уинтър отмести поглед от Кеър към Темперанс:

— Грижи се за нея.

— Ще го направя — кимна Кеър.

Уинтър целуна Темперанс по бузата и се затича обратно към децата.

— А сега да намерим карета — измърмори Кеър, а след това направи физиономия. — Проклятие, забравих да благодаря на Сейнт Джон, че е заловил Майка Хартсийз.

— Не беше той — възкликна Темперанс.

Лазаръс се извърна да я погледне.

И тя не можа да се въздържи и се разсмя: звучеше така глупаво след всичко, което се беше случило.

— Призракът на „Сейнт Джайлс“ я хвана и я изведе, докато ти беше вътре в къщата.

— Какво… пред очите на всички?

— Да, отиде право при Сейнт Джон и му я връчи. Мисля, че всички бяхме прекалено зашеметени, за да се сети някой да го задържи.

— И Сейнт Джон беше тук през това време?

— Да — погледна го тя с любопитство.

Кеър поклати глава.

— Иска ми се да бях там. Така ще се радвам да открия кой се крие зад тази маска.

Темперанс обви ръка около кръста му.

— Мисля, че това е загадка, която ще трябва да разбулим някой друг ден.

 

 

Темперанс сигурно щеше да заспи, докато пътуваха с каретата към къщата на Кеър, ако не бе така изпълнена с нервно очакване. Тя му беше казала, че го обича, но имаше и друго нещо, което имаше нужда да му покаже.

Затова когато каретата спря пред къщата му, тя го хвана за ръка и мълчаливо го поведе навътре.

— Смърдя на дим — опита се да протестира той, докато се изкачваха заедно по импозантното стълбище.

— Не ме интересува — отвърна тя. — Днес за малко да те изгубя.

Сърцето й препускаше така силно в гърдите й, че се опасяваше да не припадне. Бе получила втори шанс. Мили Боже, Кеър й даваше втори шанс. Каквото и да правеше, не биваше да го пропилява. Тя внимателно затвори вратата на спалнята зад тях и застана пред него.

— Искам… не, имам нужда да ти покажа колко те обичам — прошепна тя. — Мисля за това цяла седмица. За това как ти мислиш, че аз се самоунизявам, като правя любов с теб.

Той се опита да каже нещо, но тя сложи показалеца си на устните му. Той вдигна вежди.

— Позволи ми. — Тя си пое дълбоко въздух, за да събере още кураж, и преднамерено прокара пръста си по устните му, по челюстта му и надолу по врата му. — Моля те, позволи ми.

Той остана неподвижен, едва дишайки. Тя знаеше, че му причинява болка, но продължи. Нуждаеше се да го научи, че докосването — и най-вече нейното докосване — не бива да му причинява болка, че то може и да му доставя удоволствие, и единственият начин, за който се сещаше, беше като му покаже.

— Искам да видя дали ще намеря начин — продължи да го гледа тя, докато развързваше пелерината му — да правя това, без да те наранявам.

— Няма значение — поклати глава той.

— За мен има.

Темперанс свали наметалото от раменете му, слагайки го внимателно до шапката му на стола. Когато се обърна обратно към него, той все още стоеше неподвижно, наблюдавайки я с любопитство. Не направи опит, за да съблече някоя от другите си дрехи.

— Ти ме излекува. — Тя преглътна и постави длани на раменете му. Този път трепването му бе по-леко, сякаш или се стремеше да потисне болката, или бе намаляла малко. Тя се надяваше да е второто. — Благодарение на теб отново съм цяла след години на страдание. Искам да сторя същото за теб.

Бавно, нежно тя свали връхната му дреха, жилетката и шалчето за врата. Когато започна да разкопчава ризата му, усети треперенето му под пръстите си. За момент куражът й отстъпи. Ами ако налагайки му докосването си, го правеше още по-чувствителен към него? Ако му причиняваше повече болка?

После го погледна в лицето.

— Много добре — каза той. — Но да не се разочароваш, ако не се получи. Ще продължа да те обичам, независимо от всичко.

Когато го чу как спокойно приема нея и онова, което искаше да направи, тя усети, че очите й се пълнят със сълзи. Каквото и да станеше, бяха заедно и поне това я караше да се чувства по-добре.

Малко по малко, дреха след дреха тя го разсъблече при почти пълно мълчание. Когато стигнаха до бельото му, тя бе останала без дъх, а той вече беше с ерекция. Ръцете й трепереха, когато свали и последната дреха.

Тя отстъпи назад и се вгледа в него.

Застанал така гол, той беше великолепен. Сребристата му коса се стелеше върху раменете му, достатъчно дълга, за да докосва тъмните му зърна. За разлика от косата му окосмяването по тялото му беше почти черно. На гърдите му между зърната се виеха тъмни къдри под формата на диамант. Твърдият му корем беше гладък, но точно под пъпа му тъмните косъмчета започваха отново — и в тъмна линия слизаха надолу до къдриците около мъжествеността му. Краката му бяха дълги и силни, раменете му широки и мускулести. А очите му — мили Боже, очите му! — я гледаха мълчаливо, искрящо сапфирено сини, докато той чакаше следващата й стъпка.

— Кажи ми, ако стигна прекалено далеч — прошепна тя. — Ако те заболи твърде много, ако искаш да спра.

Дълбоките му сапфирени очи излъчваха доверие.

— Добре.

Тя постави целите си длани върху голите му гърди и нежно го побутна да седне на леглото. Тя бе подготвена за трепването му в този момент, но не му се поддаде и продължи да държи ръцете си върху топлата му кожа, докато той си поемаше дълбоко въздух. Когато той седна, тя прокара дланите си бавно надолу по торса му, усещайки гладкостта на кожата му, гъделичкащото дращене на окосмяването му. Видя как очите му потъмняха и станаха среднощно сини; тя спря за миг и след това прокара ръцете си отново нагоре към гърдите му.

— Толкова си красив — прошепна тя. — От толкова време просто исках да погледам голото ти тяло.

Устата му се изви, но той не отвърна нищо. Само си пое въздух и гърдите му се надигнаха и спаднаха под дланите й. Той беше толкова жив и жизнен и за момента беше изцяло неин.

Тя леко го побутна, за да го накара да легне по гръб на леглото.

Присви очи, но се подчини.

Тя отиде до шкафа с чекмеджетата и започна да търси, докато намери спретнато сгънатите му шалчета. Извади пет от тях и се обърна отново към голямото му легло.

— Когато ме завърза, ме принуди да приема любенето ти, без да мога да ти дам нищо в замяна. Искам да сторя същото за теб.

Очите му се разшириха, но въпреки това той кимна.

Тя започна да завързва десния му глезен към колоната в основата на леглото. Приключи с този крак и го погледна. Дишането му се бе забързало, но очите му бяха спокойни. Тя завърза и другия му крак, а после и двете му китки. Възлите бяха хлабави и тя бе почти убедена, че той би могъл да се освободи, стига наистина да поиска. Но това нямаше значение. Целта беше просто да му придаде чувство на безпомощност.

И затова сега тя се приближи към леглото с последното шалче в ръцете си.

Сапфирените му очи блестяха, докато тя слагаше шалчето върху тях и го завързваше отзад на тила му. Тя погали с пръсти бузата му.

— Добре ли си?

— О, да — прочисти гърлото си той.

Гласът му звучеше чувствено. В очакване.

Тя се изправи и огледа делото си. Той изпълваше огромното легло. Беше завързала китките му към едната колона. Свитите му в юмруци ръце бяха опънати над главата му и мускулите му изпъкваха над лактите. Шалът покриваше лицето му от веждите до средата на носа. Устните му бяха разтворени в очакване на следващия й ход, а лицето му бе извърнато към нея, сякаш проследяваше движенията й по звука. Тя потрепери, спомняйки си какво бе чувството, когато той бе завързал очите й и сетивата й се бяха изострили от тъмното. Гърдите му се повдигаха. Пенисът му лежеше огромен и налят с кръв върху бледата кожа на плоския му корем.

Мили Боже, беше станала влажна, само докато го гледаше. За първи път в живота си тя посрещна с радост собствената си възбуда. Притвори очи, ликувайки от усещането за натежалите си гърди, за бедрата си, които се търкаха едно в друго. Това бе тя, независимо дали й харесваше, или не, жена, която искаше и се нуждаеше от секс. Която обичаше секса. И тази нощ щеше да използва тази част от себе си — тази част, която винаги бе презирала, — за да излекува мъжа, когото обичаше.

Тихичко тя свали и своите дрехи — корсета, роклята, долните поли, чорапите и обувките. Когато свали долната си риза, неговите ноздри се разшириха. Дали можеше да помирише възбудата й? Тя самата усещаше мириса й — лек и остър. Преди щеше да бъде ужасно засрамена от аромата и влагата на собственото си тяло, но сега прогони смущението си.

Имаше нужда да е дръзка и да не се страхува да продължи.

За момент застана край леглото, без да го докосва, без да се движи, само вдишвайки и издишвайки, усещайки собственото си тяло, наблюдавайки неговото. След това докосна с пръст едното му зърно — както веднъж той бе сторил с нея. Гърдите му се надигнаха при допира, но не издаде звук.

— Обичам те. — Тя описа кръг около зърното му, което беше малко и тъмно на фона на бледата му кожа. От докосването й зърното стана по-грапаво. Тя също си пое дъх, усещайки леко стягане в гърдите. Беше се оставил на нейната милост — този физически и емоционално могъщ, самотен мъж. Ако тя сбъркаше с някое свое движение, можеше ужасно да го нарани — тя вече знаеше, че наистина притежава силата да го нарани, и това знание беше едновременно удивително и странно.

Някак си, по някакво чудо тя имаше значение за него.

— Целия. — Тя се наведе напред и постави устните си върху гърдите му, целувайки го, галейки го с уста, опитвайки се да му предаде онова, което чувстваше. Близна зърното му, очерта кръг с езика си, вкусвайки мъжа, вкусвайки Кеър. Тя пое това малко парче плът между устните си и нежно, внимателно го захапа, вслушвайки се, докато дъхът му се ускорява.

— Мисля, че те обичам от онази първа нощ, когато се появи ненадейно във всекидневната ми.

Нейният дъх се ускори, но това не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно. Тя се покатери на леглото и яхна бедрата му, но когато той се изпъна нагоре, тя не му обърна внимание, а се смъкна по-надолу, докато не стигна малко над коленете му.

— Или може би от онзи път, когато ми говори толкова безсрамно в каретата си. — Тя се излегна върху него, като гърдите й се притиснаха към тялото му точно над горещия му пенис, а ръцете й бяха прострени от двете страни на торса му, докосвайки го с колкото може по-голяма част от тялото си.

— Спомняш ли си?

— Д-да — просъска той.

Тя усети потреперването на тялото му, знаеше, че го наранява дори с леко докосване, но въпреки това се притисна още към него. Тя облиза гърдите му, усещайки сълзи да напират в очите й, докато усещаше силните удари на сърцето му под устните си. Причиняваше му болка и ненавиждаше този факт, но в същото време тя го нараняваше с всичката любов на света.

— Спомняш ли си за какво ми говори? Как ме описа, коленичила пред теб?

Той потръпна.

Тя пусна надолу косата си, оставяйки я да се разпилее по гърдите му, докато целуваше кожата около пъпа му. Лек звук се откъсна от устните му, може би стон, но тя не спря. Продължи с език към слабините му, ближейки го като котка. Тя се изви още по-надолу по него, опъвайки изцяло краката си по дължината на неговите и оставяйки ходилата си да провиснат от леглото, а гърдите си да легнат върху твърдите му бедра.

— И какво ще направя, ако коленича пред теб?

Цялото му тяло притихна. Внимателно, старателно тя прокара език по твърдия му член, усещайки го да пулсира под езика й. Тя го облиза отвсякъде, но не го пое в устата си. Дишането му бе станало накъсано, но тя не знаеше дали е от възбуда, или от болка.

Може би вече нямаше значение.

— Бях толкова възбудена от думите ти — прошепна тя. — Толкова засрамена и в същото време така възбудена. Ти разтваряше един нов свят за мен. Свят, в който можех да съм свободна. Искам и ти да си свободен.

Тя постави главата си между бедрата му и целуна тестисите му, нежно, гальовно, вдишвайки мъжкия му мускус. След това извърна лице и прокара устни надолу първо по едното му бедро, после по другото, като не остави недокоснато нито парченце от кожата му, нито късче плът необичана. Когато достигна до стъпалата му — големи, но с изненадващо елегантни извивки, — собствената й нужда се бе пропила в цялото й тяло. Той вече не трепереше, но когато тя погледна към горната част на леглото, видя, че юмруците му са се сключили така силно около пръчките на таблата на леглото, че се побоя той да не ги счупи.

Сега.

Тя се приплъзна нагоре по него, хващайки се с едната си ръка за рамото му, и използвайки другата, за да го насочи навътре в нея. И двамата изпъшкаха при проникването му.

— Обичам те — изстена тя.

Сълзите й преляха, когато го пое надълбоко в себе си. Тя повдигна задника си, позволявайки му да се измъкне веднъж, и след това отново се изви надолу върху него. След това го покри с тялото си като одеяло, притискайки колкото може по-голяма част от плътта си към неговата. Усети, че трябва да свие краката си покрай горния край на бедрата му, за да го задържи в дълбините си, но успя да се разстели върху почти целия му торс. И след това остана легнала неподвижно, с глава върху гърдите му, с горещия му член в себе си, слушайки прескачащия ритъм на сърцето му под ухото си.

Той пъшкаше под нея.

Тя леко повдигна глава и прокара устни по издадената му челюст, опитвайки се да го успокои.

— Всичко наред ли е?

Но той не можеше да й отговори. Ръцете му все още бяха свити в юмруци, мускулите над лактите му се бяха стегнали. Тя остана загледана в пръстите му, които се заприсвиваха около шала, чакайки да види, дали ще се освободи, усещайки твърдата му издълженост вътре в себе си да пулсира с живот.

Когато след известно време той все още й позволяваше да лежи върху него, тя се раздвижи. Нежно въртеливо движение с бедрата, леко повдигане и спускане, като вълни, блъскащи се в скала.

Тя облиза шията му, издавайки тих напевен звук, излъчвайки спокойствие, докато го любеше. Той едва помръдваше в нея. Тя искаше — нуждаеше се — това да продължи. В същото време желанието й нарастваше. Тя се притисна още по-силно към него, използвайки неговото тяло, за да си достави удоволствие, докато в същото време се опитваше да му предаде всичко онова, което той значеше за нея.

Той издаде звук, може би ридание, и тя затвори очи, отърквайки влажното си лице в челюстта му.

— Темперанс. — Той отмести лицето си, улавяйки устните й. — Мили Боже, Темперанс!

Тя с готовност го целуна, позволявайки му да вкара езика си в устата й, позволявайки му да поеме контрола.

Движенията й се забавиха, докато тя остана само да пулсира върху него, съсредоточавайки се върху члена му, изпълващ я изцяло, върху таза му, притискащ се от вътрешната страна на бедрата й, върху езика му в устата й. То започна постепенно, естествено, като зазоряването на слънцето, една топлина, надигаща се от центъра й и разпростираща се по цялото й тяло. Тя почти не забеляза какво се случва, докато не се стегна отвътре, ридаейки безшумно и притискайки се към устните му. Тя го усети да потръпва вътре в нея, усети как всичките му мускули се стегнаха под нейните. Тя знаеше, че и той достига до върха си и продължи да го целува. Нежно. Меко. Казвайки му за всичко, което изпитваше, само с тялото си.

Той се отпусна, спазъмът му отшумя, докато тя продължи да лежи върху него с тяло, мокро от течностите и на двамата, а чувствителността й — изострена до краен предел. Успя да намери сили, за да се пресегне и да развърже ръцете му.

След това сгуши главата си под брадичката му и остана да лежи тихо, докато членът му все още бе вътре в нея, и прошепна:

— Обичам те, Лазаръс Хънтингтън. Обичам те.

 

 

— Все още ли те боли, когато те докосвам? — попита Темперанс малко по-късно.

Двамата с Кеър се бяха изкъпали, вечеряли и отново правили любов и сега се бяха излегнали голи на леглото му. Тя лежеше на една страна, с крака, преплетени в неговите, прокарвайки длан по гърдите му. Сякаш не можеше да се насити да го докосва.

Кеър извърна главата си и сапфирените му очи срещнаха нейните.

— Не, докосването ти вече не ми причинява болка. Мисля, че ти наистина ме излекува. Кожата ми леко изтръпва, но усещането не е болезнено. — Той взе дланта й в своята и потърка пръстите й в зърното си. — Всъщност е точно обратното на болка.

Щастие заструи през нея като златиста светлина, но лицето й остана сериозно.

— Сигурен ли си? Може би трябва да продължим да проверяваме?

Устните му се извиха дяволито и той приближи пръстите й до устата си, целувайки всеки от тях бавно и внимателно, докато Темперанс почти започна да се гърчи.

— Това някакво предизвикателство ли е, госпожо?

Тя сведе ресници свенливо, докато сърцето й биеше учестено от флирта им.

— Може би.

— Тогава ще се постарая да не ви разочаровам. — Гласът му беше станал сериозен и когато тя отново погледна нагоре към него, лицето му бе изгубило закачливостта си. — Никога не искам да те разочаровам.

— Няма — прошепна тя.

Той затвори очи сякаш от болка.

— Не мисля, че аз съм мъжът, когото би избрала сама.

Тя положи дланта си върху бузата му.

— Защо казваш това?

Очите му рязко се отвориха и той изведнъж се изтърколи и я притисна под себе си.

— Защото съм егоист, суетен и користен — по нищо не приличам на теб или на мъжете от твоето семейство. Не си мисли, че не съм наясно с този факт. Не те заслужавам, Темперанс, но това няма значение. Ти ми каза, че ме обичаш, и няма да ти позволя да си промениш мнението — сега или когато и да било.

Той й тежеше отгоре, краката му бяха между разкрачените й бедра и тя бе наясно, че има ерекция и отново е готов. Това беше стойката на човек с власт, на човек, решен да наложи волята си.

Но тя погледна нагоре към него и нежно се усмихна.

— Какво те кара да мислиш, че не аз съм те избрала?

Тъмните му вежди се сключиха.

— Какво?

Тя прокара пръстите си през великолепната му сребриста коса.

— Ти си точно това, което искам, от което се нуждая. Ти си честен и силен, и безстрашен, и правиш и мен самата безстрашна. Не ми позволяваш да се крия зад извинения и претексти, караш ме да се изправям срещу самата себе си, както и срещу теб. Обичам те, Лазаръс. Обичам те.

— Тогава се омъжи за мен — каза яростно той.

Тя се задъха, възможността да бъде щастлива трептеше във въздуха толкова близо, че тя почти можеше да се пресегне и да я докосне.

— Но… майка ти…

Той повдигна арогантно едната си вежда.

— Какво майка ми?

Темперанс прехапа устни.

— Аз не съм благородничка — нищо аристократично няма в мен. Баща ми беше пивовар. Със сигурност нито майка ти, нито останалата част от висшето общество биха одобрили брака ти с мен? След пожара вече дори нямам нищо мое, освен дрехите, с които бях облечена.

— Хм, това не е съвсем вярно — каза провлачено той и сапфирените му очи сякаш излъчваха сияние в сенките от пуснатите около леглото завеси. — Имаш много красиво пиано.

— Така ли?

— Така — каза той и я целуна по носа. — Поръчах го преди две седмици като подарък изненада и понеже не го доставиха преди огъня… Не са го доставили, нали?

— Не.

— Виждаш ли — каза надменно той. — Имаш пиано и пълен комплект дрехи и това е напълно достатъчно за зестра, за да се омъжиш за мен.

— Но пианото е от теб? — Темперанс не успя да сдържи усмивката, която се разля по лицето й. Пиано? Лазаръс може и да казваше, че е егоист, но това бе най-милият подарък, който някога бе получавала.

— Мисис Дюс, няма значение откъде е дошло пианото — отвърна Лазаръс. — Факт е, че го притежавате. А що се отнася до висшето общество, могат всички да отидат да се обесят. Обзалагам се, че клюкарите ще бъдат най-скандализирани от това, че съм намерил дама, която да се съгласи да стане моя съпруга.

— Ами майка ти?

— А майка ми без съмнение ще бъде изключително щастлива, че изобщо съм се оженил.

— Но…

Той се притисна рязко към влажните й гънки и тя изгуби способност да възрази, както смяташе да направи.

— О!

Тя вдигна поглед и го видя толкова близо със сребристата му коса, падаща като завеса от двете страни на лицето й.

— Ще се омъжиш ли за мен, мисис Дюс — прошепна той, — за да ме спасиш от живот, изпълнен със самота и лишен от ласки?

— Да, ако ти ме спасиш от безрадостен живот, изпълнен само с работа и покорство.

Сините му очи пламнаха и в следващия миг той я целуваше страстно. Отдръпна се само колкото да й каже:

— Значи ще се омъжиш за мен, сладка моя мисис Дюс?

— Да — разсмя се тя. — Да, ще се омъжа за теб и ще те обичам до края на дните и на двама ни, скъпи мой лорд Кеър.

И щеше да каже още нещо, но той отново я целуваше и вече нищо друго нямаше значение така или иначе. Единственото, което имаше значение, беше, че той я обича и че тя го обича.

И че се бяха намерили.