Елизабет Хойт
Порочни намерения (12)

Дванайсета глава

Темперанс държеше в прегръдките си Сайлънс и внимателно връзваше наново корсета й, докато каретата под наем трополеше по улиците към „Уапинг“. Тялото на Сайлънс беше отпуснато, а дъхът й накъсан. Темперанс усещаше как сълзите й капят по пръстите й, докато оправяше дрехата й.

— Имаш ли нужда от лекар? — най-накрая попита Темперанс.

— Не. Не, добре съм — прошепна Сайлънс.

Беше повече от очевидно, че Сайлънс не е добре, и Темперанс усети как още сълзи напират в очите й. Тя яростно ги изтри с ръка — сега не му беше времето да се поддава на собствения си ужас и съжаления. Трябваше да бъде силна заради сестра си.

— Какво… — трябваше да спре и да си поеме дъх, преди да продължи: — … какво ти стори той, скъпа моя?

— Нищо — безизразно каза Сайлънс. — Дори не ме докосна.

Темперанс понечи да възрази, но се овладя. Ясно беше, че Мики Чаровникът е сторил нещо на Сайлънс, и също така беше ясно, че тя в момента не можеше да говори за това. Следващите няколко минути Темперанс съсредоточено разресваше с пръсти дългата червеникавокафява коса на сестра си. Раздели я на две, сплете я на плитки и след това използвайки няколко от собствените си фуркети, я уви като корона около главата на сестра си.

Сайлънс лежеше на гърдите на Темперанс, докато по-голямата й сестра галеше челото й все едно беше малко дете.

След малко наруши тишината:

— Скъпа, защо отиде при този мъж?

Сайлънс въздъхна с изгубена и самотна въздишка:

— Трябваше да спася Уилям.

— Но защо не дойде първо при мен? Можехме да поговорим и да намерим друг начин да помогнем на Уилям.

Темперанс се опитваше да говори с равен тон, но знаеше, че част от отчаянието й си личи в гласа й.

— Ти беше така заета — тихичко каза Сайлънс. — С дома, с децата, с лорд Кеър и търсенето на нов покровител.

Думите й се забиха като нож в гърдите на Темперанс. Нима наистина напоследък бе толкова заета, че собствената й сестра бе решила да не я безпокои и да не търси помощ от нея?

— Така или иначе нямаше друг начин — прошепна Сайлънс, затваряйки очи. — Трябваше да отида сама при Мики Чаровника. Трябваше сама да се договоря за сделката, която сключихме. И знаеш ли — имаше полза.

— От кое, скъпа? — каза тихичко Темперанс.

— От отиването ми при него. От сделката ми с него. Той каза, че ще върне откраднатия товар на „Финч“.

Темперанс също затвори очи. Надяваше се, че Кралят на пиратите щеше да удържи на думата си, но дори чудото да се случеше и той наистина да върнеше товара, това нямаше да промени нещата за Сайлънс.

Малката й сестричка беше опозорена — сега и завинаги.

 

 

Лазаръс тъкмо беше станал, когато същия следобед спорът избухна пред вратата на спалнята му. Той седеше на бюрото си по халат и бричове и вдигна поглед точно когато вратата на стаята се разтвори рязко.

Темперанс влетя вътре, а Смол колебливо вървеше по петите й.

Един поглед беше достатъчен на Лазаръс, за да види следите от сълзи по лицето на Темперанс.

— Остави ни — заповяда на камериера си.

Смол се поклони и затвори вратите на спалнята след себе си.

Лазаръс бавно се изправи.

— Какво се е случило?

Тя го погледна и той видя трагизма в изпъстрените й със злато очи.

— Сайлънс… Господи, Лазаръс, Сайлънс.

Той разсеяно отбеляза, че тя никога досега не го бе наричала с малкото му име.

— Разкажи ми.

Тя затвори очи, сякаш да събере сили за разказа си.

— Решила да се опита сама да върне товара на Уилям, съпруга й. И отишла при тартора на доковете, мъж на име Мики О’Конър…

Докато обикаляше из „Сейнт Джайлс“, беше чувал неясни слухове за някакъв ексцентричен крадец от доковете. Мъжът беше опасен. Кеър се намръщи.

— И?

Сребърна сълза се плъзна изпод клепача й и улавяйки блясъка на следобедната светлина падна на пода.

— Той се съгласил да върне товара на кораба… но на определена цена.

Животът му, изпълнен с цинизъм, добре го бе научил и той веднага разбра за каква цена става въпрос, но въпреки това попита:

— Каква цена?

Тя отвори блестящите си златистокафяви очи.

— Накарал я да прекара нощта с него.

При потвърждението на опасенията му той изпусна въздуха от дробовете си. Никога не беше срещал Сайлънс, не знаеше нищо за нея, а дори и да знаеше, едва ли щеше да го е грижа. Само че тя беше сестра на Темперанс.

И това променяше изцяло нещата.

Беше странно… това съчувствие, което изпита. Никога преди не го бе усещал. Той осъзна, че онова, което нараняваше тази жена, нараняваше и него, че онова, което я караше да кърви, предизвикваше кръвоизлив от болка в душата му.

Той протегна ръце към нея.

— Ела тук.

Тя се спусна към прегръдките му и той я притисна към гърдите си, усещайки болка да пронизва голата му кожа, която се показваше изпод разгърдения му халат. Тя ухаеше така сладко, на утро и на жена.

— Съжалявам — тихо изрече той тази толкова чужда за устата му дума. — Толкова съжалявам.

Тя се разрида.

— Когато се прибрах тази сутрин, Уилям каза, че Сайлънс не се е прибрала предишната вечер. Той подозираше, че е отишла при О’Конър, но беше прекалено опасно да се ходи посред нощ на територията на престъпника.

Лазаръс си помисли, че ако това се бе случило с Темперанс, ако знаеше, че тя се намира в леговището на крадци и тялото и душата й са в опасност, щеше да я спаси, независимо от цената.

— Изчакахме да се съмне и наехме файтон — прошепна тя, притисната към рамото му. Дъхът й накара кожата му да настръхне неспокойно. — Точно стигнахме до къщата на О’Конър, когато Сайлънс излезе от нея.

Лазаръс я погали по главата. Беше се преоблякла в друга рокля, но в косата си все още носеше жълтите топазени фуркети, които бе купил за нея.

Темперанс потрепери при спомена.

— Косата й беше пусната, Кеър, а корсетът й развързан. Беше й наредил да извърви цялата улица в този вид, сякаш за да я жигоса като курва. Когато ме видя, се разплака.

Лазаръс затвори очи, поемайки болката на Темперанс, и повтори единственото, което успя да промълви:

— Съжалявам.

— Тя каза, че нищо не се е случило, че О’Конър я е накарал да остане в спалнята му цялата нощ, но не я е докоснал. О, Кеър, думите й бяха толкова сърцераздирателни, че не посмях да я притисна да ми каже истината. Единственото, което можех да сторя, бе да я прегърна.

Лазаръс стисна Темперанс още по-силно в обятията си.

— Съжалявам.

Тя се отдръпна, вглеждайки се в очите му.

— Най-ужасното обаче се случи, когато се върнахме в сиропиталището. Уилям ни чакаше там…

— Той не дойде с теб? — намръщи се Лазаръс.

Темперанс поклати глава:

— Каза, че ако го видят близо до къщата на О’Конър, това ще подсили съмненията, че е работил заедно с речния пират.

Лазаръс прокара успокояващо ръка по гърба й, без да каже нищо. Холингбрук изглежда бе истински глупак.

— Когато стигнахме, той погледна веднъж към Сайлънс и след това извърна лицето си. О, Кеър — очите й се затвориха уморено, — това почти разби сърцето ми.

Той наведе глава, защото нямаше друг избор. Устните му нежно докоснаха нейните.

— Толкова съжалявам.

Уморено, тя отпусна глава на рамото му, докато приемаше целувките му. Устните й бяха меки и имаха вкус на сълзи. Той погали бузите й с устните си, изпивайки сълзите й от тях, поемайки мъката й в себе си.

— Кеър — въздъхна тя.

— Хм?

— Толкова съм уморена — каза тя, почти като малко момиче. Лазаръс веднага си помисли, че тя въобще не е спала, откакто я бе отвел до дома й предната нощ.

— Полегни тогава при мен за малко — прошепна той.

Той я вдигна на ръце като дете и я отнесе до все още разхвърляното си легло, полагайки я нежно върху него, преди да легне и той там. Придърпа я близо до себе си, докато главата й не се отпусна върху облечените му в халата гърди и нещо почти като болка го прониза.

Тя отново въздъхна.

— Забавно е.

— Кое? — промърмори той, докато прокарваше пръстите си през косата й. Свали жълтите топазени фуркети от главата й и ги остави на масичката до леглото.

— Уилям ни изпрати вест. След като със Сайлънс си бяха отишли у дома. След като братята ми се бяха изпокарали и Ейса си бе тръгнал разярен.

— Каква вест? — Той продължи да сваля от косата й малки извити фиби, една по една, освобождавайки кичурите й от строгата прическа и разресвайки ги с пръсти.

— Товарът на кораба — каза тя. — Мики О’Конър е удържал на думата си. Целият товар е бил обратно в трюмовете тази сутрин. Сякаш никога не е бил краден.

Лазаръс се втренчи в балдахина над леглото си и се замисли за коварството и честта на един крадец и за цената, която една жена може да плати заради мъжа, когото обича. Когато погледна обратно към Темперанс, видя, че тя дишаше бавно и равномерно, притисната към него, а сочните й устни бяха леко разтворени. Махагоново кафявата й коса се стелеше като одеяло по рамото и леглото му, и дълбоко в него душата му усети удовлетвореност.

Той повдигна една къдрица и се загледа как кичурът се завърта очарователно около пръстите му. Той се усмихна леко.

След това отпусна ръката си. Придърпа я още по-близо до гърдите си и затвори очи.

Потъна в сън.

 

 

Тя се разбуди в затъмнената стая със съзнанието, че ако отвореше очи, там я чакаше нещо ужасно.

Затова не ги отвори.

Унесе се, без да мисли, без да се разбужда, опитвайки се да задържи омиротвореността на съня. До нея имаше друго тяло, едро и топло и успокояващо и тя се съсредоточи върху неговото присъствие. Той дишаше дълбоко, сякаш още спеше, и на нея й харесаха тези меки издишания. Те означаваха, че не е сама. Искаше й се да можеше да остане тук завинаги, в тази сива топлота на полусъня. Но разсънването и осъзнаването неизбежно нахлуха в ума й и тя разтвори очи с болезнен стон.

Ръцете на Кеър се стегнаха около нея.

Тя извърна лице към него, вдишвайки аромата му, засрамена, че сълзите й все още напираха. Сайлънс беше най-малката, най-невинната в семейството им и нейното падение беше толкова непоносимо, сякаш всичката светлина на този свят бе изгаснала.

Лазаръс въздъхна тежко, прокарвайки едната си ръка по целия й гръб надолу до задника й, стискайки го.

— Темперанс.

Той гореше. Тя промуши ръката си към гърба му, смътно усещайки изненада, че само един тънък слой коприна отделяше пръстите й от голата му кожа.

— Кеър.

С мързеливостта на съня устата му намери нейната. Той я целуна и й върна спокойствието — тук, в тъмнината. В този момент тя не беше Темперанс; той не беше благороден лорд, стоящ далеч над нея. Тук, на границата между нощта и деня, те бяха просто мъж и жена.

И като жена тя разтвори устата си към неговата.

Дълбоко от гърдите му излезе звук на удоволствие и той вкара езика си в устата й, заявявайки властта си над нея. Тя му позволи, придърпвайки го дълбоко. Точно сега не искаше да се изправя пред света отвъд вратите на тази спалня. Искаше само да чувства.

Да си позволи да чувства, както не го беше правила от години.

Желанието я връхлетя. Похотта бе слабото й място, всеки ден от живота си бягаше от нея, за да не разберат околните какъв контрол има това чувство над нея. Сега обаче го освободи.

Разпери длани на гърба му, усещайки хлъзгавата коприна под пръстите си. Той целият бе в мускули, с широки рамене и ясно изразен гръбначен стълб.

Той ахна и прекъсна целувката им, дърпайки корсета й.

— Свали го.

Беше неудобно да се съблича на тъмно и Темперанс започна да се върти и извива, докато накрая корсетът й се усука около кръста. Тогава Лазаръс просто прокара пръсти под връзките му и ги изтръгна от дупките. Темперанс усети как гърдите й се залюляха, освободени. Лазаръс рязко свали съсипания корсет от тялото й и съблече ризата й през главата.

И тогава тя остана гола.

— Свали го — прошепна тя, дърпайки халата му.

— Не мога. Съжалявам — рече тихо той и тя си спомни за чувствителността му на досег.

Очите им се срещнаха. Неговите я гледаха с молба за разбиране.

— Това би ти причинило болка?

— Не е болка. — Той прокара устни по ъгълчето на устата й. — Когато съм с теб, вече не е болка. Просто… неприятно чувство. И то само ако докоснеш голата ми кожа.

— А ако ти докоснеш моята?

Той бавно се усмихна.

— Това, мога да те уверя, няма да ми причини никаква болка.

Това я подразни, но въпреки това се притисна към него, отърквайки гърдите си в неговите, усещайки коприната под зърната си.

Той изръмжа и посегна към нея, а тя захвърли оковите си. Преметна единия си крак върху него и започна да движи голия си прасец нагоре-надолу по неговия крак. Той беше с бричове и тя усети твърдата материя под кожата си, докато не стигна до неговите голи прасци. Той се стегна. Тя знаеше, че докосването й е мъчително за него, но не можеше да се спре. Тя се отдаде на удоволствието от разликата между нейната мекота и неговата твърда сила.

Той направи бързо движение и я претърколи под себе си.

— Да — ахна тя. — Да.

Но той не направи, каквото тя очакваше. Вместо това улови китките й и ги притисна над главата й, отпускайки се с цялата си тежест върху нея, докато тя почти не можеше да помръдне под него.

— Моля те, сега — задъхваше се тя. Не искаше да излезе от това състояние на опиянение, не искаше да се връща към нормалния живот и чувството за вина и тъгата.

— Не бързаме за никъде — промърмори той с лице в шията й.

— Напротив — отвърна ядосано тя.

Но той само се засмя и дъхът му погъделичка кожата й, докато прокарваше устни по ключицата й. Какво му ставаше? Нямаше ли същите нужди като другите мъже? Онази част от него — частта, която го правеше мъж, — определено изпитваше нужда и се притискаше към корема й, твърда и гореща дори през бричовете му, спускайки се по бедрото й, докато той се плъзгаше надолу по тялото й.

Тя не можеше да се концентрира, замаяна и объркана, с внимание, раздвоено между бродещата по тялото й негова уста и члена му, който сега се притискаше към горния край на венериния й хълм. Тя се опита да надигне бедрата си, да се притисне към него, но той леко се изсмя и измести бедрото си, така че тя да не може да се движи.

— Какво правиш? — разстроено извика тя.

— Защо, мисис Дюс? — провлече той думите си. — Мислех си, че сте била омъжена.

— Бях! — отвърна му тя ядно. Последното, за което искаше да мисли в момента, беше мъртвият й съпруг.

— Значи би трябвало донякъде да сте запозната с процеса — прошепна той, точно преди да поеме зърното й в устата си.

Съзнанието й се изпразни и една търкаляща се вълна от усещания я разтърси. Мили Боже, толкова отдавна мъж я беше докосвал там за последно. Толкова отдавна бе усещала такова силно засмукване. Еротичното чувство почти я зашемети.

Той повдигна глава, за да оближе мързеливо гърдата й, като всяко прокарване на езика му по кожата й я опустошаваше по свой начин.

— Трябва да призная, че ми е за пръв път — каза провлечено той.

— Кое? — примигна тя в тъмнината. — Какво имаш предвид?

— Да правя любов — изрече той почти делово и нежно захапа другото й зърно.

Тя изскимтя, усещайки болезнено удоволствие, усещайки нарастващата болка в центъра си. Но той дори не помръдна, за да я облекчи.

Вместо това продължи да говори:

— Казвали са ми, че е необикновено изживяване — каза спокойно той, — но трябва да ми простиш, ако се чувствам несигурен. Лягал съм си с много жени, но никога не съм се опитвал да правя любов с тях. Мисля, че в това отношение ти владееш положението.

В гласа му се долавяше лек въпрос, но дори да беше на себе си, тя нямаше да му отвърне. Защо играеше тази игра с нея, когато всичко, което тя искаше, беше да усети плътта му между бедрата си.

— Нежно — каза напевно той с тих глас, предизвиквайки разочаровано скимтене от нейна страна. Той разтвори бедрата й и се настани в открилото се пространство. — Така. По-добре ли е?

Не беше идеално, но беше в пъти по-добре от преди. Издължената му твърдост беше върху влажните й гънки, а търкането на плата на бричовете му я побъркваше. Тя затвори очи, наслаждавайки се на горещината му, на лекия и недостатъчно силен натиск.

— Така — повтори той успокояващо. — А сега, ако добавя и това?

И той отново засмука зърното й в устата си, като зъбите му съвсем леко я драскаха, докато сучеше.

Тя искаше също да го докосва, да прокарва пръсти през косъмчетата по гърдите му, да хване раменете му, да вкара ръце в бричовете му и да стисне задника му. Но китките й все още бяха в негов плен и тя бе принудена да чака.

Да се подчинява.

— Разтвори крака — прошепна той в тъмнината с дълбок и ясен глас.

Тя се подчини.

— Повдигни ги леко.

Тя отново се подчини. Той изръмжа от удоволствие. От нейното движение той се бе наместил още по-близо и членът му сега беше точно между гънките на гениталиите й.

Тя преглътна, очаквайки следващия му ход.

— Мисля, че… да, това. — Той се отдръпна, бръкна между телата им, за да разтвори панталоните си. Когато отново отпусна тежестта си върху нея, голият му пенис ясно се отърка в клитора й, но докато Темперанс беше разсеяна от това усещане, той се възползва, за да покрие устата й със своята.

Той я целуна с отворени устни, което тук, в тъмнината, беше още по-интимно като усещане. Легна изцяло върху нея — гръдният му кош се притискаше към нежните й, голи гърди, а горещият му член ровеше в мекотата й — и я целуна сладострастно, дълбоко.

Той улови долната й устна между зъбите си, гризвайки я леко, и след това прошепна към устните й:

— Отвори ги.

Тя прие вкарването на езика му в устата си, смучейки го дълго, без да може да се спре. Целувката им бе толкова еротично заредена, че тя можеше и да не забележи, когато той започна да се отърква в нея. Но забеляза. Замря и насочи цялата си концентрация към онази част от тялото му, коя го се стремеше към онази нейна част. Докато той не гризна леко ъгълчето на устата й.

— Не се разсейвай. — Сега гласът му беше станал дрезгав.

Нещо диво и женствено възтържествува, когато чу тази дрезгавост на гласа му, когато осъзна, че въпреки благородническата му титла тя беше тази, която му въздействаше. Тя разтвори уста, също захапвайки го и той рязко си пое дъх. След това устата му се впусна към нея още по-настървено, почти загубил контрол, като един самец подчиняващ женска. Своята женска.

Той отново се отдръпна и пенисът му се намести, намирайки отвора й и насочвайки се навътре. Той повдигна глава само колкото да прошепне:

— Сега.

И проникна в нея с мощен тласък.

Твърдостта му си проби път през меките й дълбини, разтваряйки ги и дълбаейки ги, нахлувайки там, където тя от години беше празна. Тя ахна при движението му, при това едновременно физическо и ментално усещане, но устата му отново бе върху нейната и той пое дъха й. Тласъците му навътре продължиха, докато не проникна изцяло, а бедрата й бяха широко разтворени и хълбоците им се притискаха твърдо едни към други.

За миг тя изпадна в паника. Кой беше този мъж? Защо беше под него, позволявайки на най-лошата част от себе си да диктува действията й? И тогава той започна да се движи и всяка мисъл напусна съзнанието й. Той се движеше като вълна, разбиваща се на плажа, като вятър, който се блъска в калдъръма, като мъж върху жена. Това бе най-старото, най-обичайното движение на света, но в същото време бе ново и чисто. Защото бяха той и тя и никога досега не го бяха правили заедно.

Тя се изви под него, усещайки как плътта му навлиза и се слива с нейната, докато той продължаваше да я целува ненаситно.

Той прокара устата си по бузата й, без да прекъсва гладкия си, бавен ритъм, и прошепна в ухото й:

— Увий краката си около кръста ми.

Тя го стори и двамата се сключиха един в друг. Той се повдигна леко нагоре върху нея и тя ахна. При всяко негово бавно, проточващо се излизане, той отъркваше плътта си в клитора й. Тя извърна глава, изведнъж усетила се твърде на показ, твърде беззащитна, дори в тъмнината, но той я последва, притискайки устата си меко към ъгълчетата на устните й. Това бавно, контролирано, повтарящо се завладяване на тялото й… тази неотразима атака върху сетивата й беше непоносима. Искаше й се да крещи, да го накара да спре. Да го накара да се движи по-бързо. И сякаш почувствал тревожността й, той ускори ритъма си, удряйки се в сърцевината й със силно темпо.

Подлудявайки я. Тя откъсна устата си от неговата, задъхвайки се и извъртайки китките си в хватката му.

— Спри.

— Не — прошепна той като един невидим призрак. — Освободи се.

— Не мога.

— Можеш. — Той се повдигна още малко и започна бавно въртеливо движение с бедрата си, докато навлизаше в нея. И някак си напрежението, удоволствието, горещината и очакването всички се освободиха едновременно.

Тя се разлетя на парчета, ридаейки, освободена, без разсъдък, без душа, само една пулсираща точка сияйна красота. Някак неясно дочу как дъхът му почти спря, ритъмът стана неравномерен и потръпващ и тогава изведнъж той изгуби контрол. Дивашки се заби навътре в тялото й, докато тя се носеше, и пронизващото движение я изпрати още по-нависоко.

Той издиша дрезгаво.

След още един или два тласъка тялото му спря да се движи и главата му се отпусна, докато я целуваше нежно. Тя усещаше диво желание в себе си да му каже нещо напълно неподходящо. Да му каже какво означаваше всичко това за нея.

Той пусна китките й, но тя бе прекалено изтощена, за да свали ръцете си надолу.

— Невероятно наистина — промърмори той със спокоен и дълбок глас, останал съвсем лекичко без дъх.

Тя знаеше, че трябва да се опита да разбере значението на думите му, да отвърне нещо.

Но вместо това се унесе в сън.

 

 

Преди никога не се бе будил до жена.

Това бе първата мисъл на Лазаръс на следващата сутрин. По правило обичайните му любовници бяха по някакъв начин бизнес партньори. Те имаха стока за продан; той я купуваше. Просто, чисто и безлично. Толкова безлично, че понякога не знаеше истинските им имена, дори на тези като Марй, с която се виждаше години наред. Марй, заради която издирваше убиец из улиците на „Сейнт Джайлс“.

И до която никога не бе лежал. Никога не бе усетил сладката й топлина до себе си, никога не бе чувал мекото й дихание, докато спеше.

Той отвори очи и извърна глава да погледне Темперанс. Тя лежеше с ръце, все още вдигнати над главата й. Устните й бяха тъмночервени, бузите й налети с кръв, а изгряващото слънце караше кожата й да изглежда златиста. Така, както лежеше до него, тя беше прекалено красива, за да е истинска. Само разбърканата й тъмна коса нарушаваше перфектния й образ. Слава Богу. Преди бе купувал и използвал жени с перфектен образ и той вече не му беше интересен. Кръвта му сега кипеше в стремеж към истинска жена.

Една непослушна къдрица от косата й се спускаше през бузата й надолу по врата й, леко сплъстена от пот и завъртяна на върха на разголената й гръд. Върху кръглото и плътно меко розово зърно. Той го докосна, удивлявайки се на кадифеността на кожата й и на моменталното втвърдяване на връхчето.

Тя рязко си пое въздух и той бързо отмести очи към нея. Тя го гледаше с почуда, сякаш изненадана, че е в леглото му.

Е, може би наистина беше.

— Добро утро — рече той. Думите бяха може би банални, но какво друго трябваше да каже?

Тя отметна завивките от себе си и изскочи от леглото като стресната сърна.

— Къде е ризата ми?

Той скръсти ръце под главата си.

— Нямам представа.

Тя се извърна и го изгледа строго — което беше повече от очарователно, като се имаше предвид, че беше гола.

— Ти я съблече от мен. Ти трябва да знаеш къде е.

— Други неща… ми бяха в главата тогава. — Колко жалко. Нямаше нужда да поглежда надолу, за да се убеди, че членът му беше повече от готов да повтори заниманията им от предишната нощ.

Той погледна към нея. Тя бе на колене с вирнат нагоре задник, докато най-вероятно търсеше ризата си под един стол. Гледката беше смайваща, но нещо му подсказваше, че тя не е в точно такова настроение.

И наистина, когато тя изведнъж се изправи и видя той как я гледа, гневът й бе очевиден.

— Трябва да си вървя у дома. Казах на Уинтър, че идвам да те видя, но изобщо не очаквах да прекарам нощта тук! Той сигурно се е притеснил.

— Разбира се — отвърна той с глас, за който се надяваше, че звучи успокояващо. — Но е едва призори. Със сигурност можеш да останеш за закуска.

— Не. Трябва да се прибера — измърмори тя. — Не мога да позволя братята ми да си мислят, че сме любовници.

Той отвори уста да изтъкне, че те наистина бяха любовници, но някакъв инстинкт за оцеляване го спря.

Вместо това отвърна търпеливо:

— Ще позвъня някоя слугиня да ти помогне…

— О, не! — В ръцете си Темперанс държеше останките от корсета си.

Той трепна.

— О! Позволи ми да изпратя някоя от прислужничките ми да ти купи нов.

— Това ще отнеме часове! — Тя отново го гледаше ядосано.

Той въздъхна. Никога не бе харесвал особено ставането рано сутрин, но беше повече от ясно, че сега няма да бъде оставен да се излежава.

Лазаръс отметна завивките и стана, позволявайки си за миг да изпита задоволство, когато при вида на издутите му отпред бричове тя силно се изчерви. Той позвъни на Смол и след кратка дискусия на тих глас край вратата — Темперанс се бе оттеглила обратно в леглото — камериерът отиде да потърси корсет от някоя от прислужничките. И така половин час по-късно мисис Дюс отново бе облечена прилично.

Лазаръс се бе отпуснал на един стол, наблюдавайки я как завързва пелерината си здраво под брадичката си. Всеки косъм от прическата й си бе на мястото и с бялото боне поставено благоприлично най-отгоре на главата й Темперанс изглеждаше като истинска уважавана собственичка на сиропиталище.

Той мразеше този й вид.

— Почакай — каза той, когато тя постави ръка на дръжката на вратата.

Тя се обърна нетърпеливо, но застана нащрек, когато го видя да се приближава с хищна стъпка.

— Довечера трябва да проверя някои неща — каза той. — Снощи, когато се прибрах у дома, ми съобщиха за мъж, на когото трябва да задам някои въпроси.

Тя прехапа устната си.

— Разбира се.

Той кимна.

— Тогава бъди готова в осем.

— Но…

Той се наведе и я целуна силно, разтваряйки насила устата й със своята и вкарвайки езика си вътре, когато тя поддаде.

Когато се отдръпна, тя го гледаше тревожно. Той се усмихна:

— Приятен ден, мисис Дюс.

Загледа се след нея, докато тя се обръщаше и излизаше от спалнята му. Раменете й бяха изправени и тя не погледна назад нито веднъж. Може би вече бе решила да остави зад гърба си нощта, прекарана заедно.

Ако бе наистина така, той изпитваше жал към нея. Защото той имаше твърдото намерение отново да легне с нея.