Елизабет Хойт
Порочни намерения (19)

Деветнайсета глава

Мили Боже.

Темперанс усети как коленете й се подкосяват от ужас. Не и Мери Уитсън. Не и скъпата й Мери Уитсън.

Усети как Нел я подхваща, за да не падне. Лейди Хироу гледаше притеснено. Мистър Сейнт Джон побърза да вкара лейди Кеър и придружителя й навътре и след кратка размяна на думи с Уинтър, хвърли загрижен поглед към Темперанс и поведе милейди по стълбите. Уинтър заведе всички останали в кухнята. Темперанс се свлече на един стол. Трябваше да спаси Мери, но как да го стори, като дори не знаеха къде е отишло детето?

— Трябва да я потърсим — казваше в този момент Уинтър. — Откъде Мери е щяла да вземе бебето?

Някой започна да удря по кухненската врата.

— Темперанс!

Беше гласът на Кеър. Темперанс скочи от стола и се завтече към вратата, опитвайки се несръчно да вдигне резето с треперещите си пръсти.

Разтвори вратата и падна в обятията на Лазаръс. За момент просто остана там, притискайки се трепереща към него. Той бе така едър, така топъл и беше тук, когато най-много се нуждаеше от него.

Той я притисна към гърдите си.

— Добре ли си?

— Не — поклати глава тя. — Мери Уитсън е изчезнала.

Той повдигна брадичката си.

— Знам. При Майка Хартсийз е.

— Какво?

— Тъкмо идвам от публичния дом на мисис Уайтсайд. Майка Хартсийз е мисис Уайтсайд. Изглежда е подмамила Мери Уитсън там с помощта на една от проститутките си.

— Веднага трябва да отидем. — Темперанс грабна пелерината си, която висеше на кукичка до вратата.

— Почакай. Има и още нещо. — Кеър я хвана за ръка, за да я спре, но следващите му думи бяха насочени към Уинтър: — Майка Хартсийз е убийцата.

Темперанс се втренчи в него.

— Тя е убийцата на Марй? Тя е тази, която…

Той кимна.

Темперанс изхлипа веднъж, преди да се стегне.

— Тогава положението е още по-неотложно.

— Да — каза нежно той, — но е възможно това да е капан. Изглежда, че Майка Хартсийз изпитва особена неприязън към теб.

Уинтър се размърда на стола.

— Тогава Темперанс не бива да ходи.

Темперанс гневно се извърна към него.

— Да не ходя? Става дума за Мери Уитсън! Не мога да я оставя при тази жена, независимо дали е капан, или не.

Уинтър се опита да възрази, но Кеър го погледна и каза:

— Аз ще отида с нея и ще я пазя.

— Обещавате ли?

— С живота си.

— Можеш да вземеш слугите ми.

Всички се извърнаха при тези думи. Лейди Кеър бе влязла незабелязано в малката кухня с кавалера си.

Двама едри слуги стояха зад нея. За минута двамата с Лазаръс се гледаха право в очите.

Той кимна.

— Благодаря ти.

Кеър хвана Темперанс за ръката и в следващия миг вече бяха навън в нощта, следвани от слугите.

— Какво иска тя от Мери Уитсън? — Темперанс се задъха, докато бързаха по улиците.

Кеър поклати глава.

— Тя може и да е само примамка. И в такъв случай вероятно няма опасност за нея.

Темперанс потрепери.

— Но ти каза, че Майка Хартсийз ме мрази.

— Според Панси. — Той се поколеба, оглеждайки се, докато завиваха зад един ъгъл. — Убила е Томи Пет.

— О, Господи. — Темперанс се опита да потисне надигащата се в нея паника. Защо никога не каза на Мери колко я обича? Защо никога не я прегърна? — Тогава тя може да убие Мери от чиста злоба към мен.

Лазаръс не отговори, а просто стисна ръката й.

Имаха чувството, че вървят от часове, но само няколко минути по-късно стигнаха до кръчмата за джин на Майка Хартсийз.

Лазаръс погледна към вратата и извади късия си меч от бастуна.

— Стой зад мен — каза той на Темперанс. — А вие двамата — кимна той към слугите — застанете от двете ми страни.

Темперанс го наблюдаваше как отваря вратата с крак.

Вътре пред тях се разкри странна гледка. Кръчмата беше почти празна, но преобърнатите маси и счупените столове говореха за борба. Две тела лежаха на пода — пазачите на Майка Хартсийз. Еднооката барманка се беше свила под останките от една маса. В центъра на помещението стоеше Призракът на Сейнт Джайлс, а върхът на меча му беше насочен към гърлото на последния пазач. При влизането им Призракът ги погледна иззад черната си маска, но не направи друго движение, нито издаде някакъв звук.

— Не знам къде е! — изхленчи пазачът. — Тя чу, че идвате, и избяга през задната врата. Вече може да е навсякъде.

Призракът притисна меча си към гърлото на мъжа. Той проплака и струйка кръв се стече надолу по врата му.

— Недейте! — извика барманката. — О, не наранявайте Дейви!

Слугите погледнаха тревожно към Кеър.

— Тогава ти кажи къде е Майка Хартсийз — каза Лазаръс.

Темперанс видя как устата на Призрака се изви в ъгълчетата, все едно се усмихва одобрително.

— Искаше да се разправи с вас — момичето посочи Темперанс.

— Как? — попита Темперанс.

— Тръгна към дома ви — отвърна момичето. — Каза, че ще се погрижи да се махнете от „Сейнт Джайлс“ веднъж завинаги.

Темперанс се намръщи, разменяйки си смутени погледи с Лазаръс.

— Сама ли беше? Имаше ли с нея и едно момиченце?

— Взе със себе си едно от вашите девойчета — каза барманката. — Сега оставете моя Дейви на мира. Казвам ви, тя не е тук!

— Най-добре е да се върнем в сиропиталището — заяви Лазаръс.

— Но какво е намислила? — проплака Темперанс. От това, че Майка Хартсийз бе отвела Мери със себе си при бягството си, тръпки я побиха.

— Не знам. — Лазаръс погледна към Призрака. — Идвате ли с нас?

Арлекинът кимна, с елегантно завъртане излезе през вратата и с лекота се затича надолу по улицата.

— Да побързаме! — извика Кеър към слугите. Отново взе ръката на Темперанс в своята и тръгнаха обратно към сиропиталището.

Нощта вече бе паднала. Над главите им се люлееха табелите на магазините и скърцаха призрачно от вятъра. От време на време успяваха да зърнат луната да се носи подпухнала и едва светеща зад носещите се в небето облаци. Призракът на „Сейнт Джайлс“ тичаше напред, а стъпките му бяха почти безшумни. Когато наближиха сиропиталището, Темперанс забеляза странна червеникавооранжева светлина да трепти над покривите, провокативно, но и срамежливо, и ставаща все по-силна, докато тичаха към нея.

И тогава Темперанс усети дима.

— Мили Боже!

Завиха зад ъгъла и видяха, че сиропиталището гори. За един ужасяващ миг ушите на Темперанс спряха да чуват какъвто и да е шум, с изключение на някакво фучене. Странното бе, че погледът й се фокусира върху лейди Кеър, която стоеше сама по средата на „Мейдън Лейн“. Майката на Лазаръс бе закрила устата си с едната си ръка и гледаше нагоре — към върха на сиропиталището. Тази гледка накара Темперанс внезапно да дойде на себе си. Хора крещяха. Нел беше там и разтърсваше ръката й, а миризмата от дима я заля като ужасен знак за хаоса вътре.

Излязоха ли? — извика тя на Нел. Около нея се бяха струпали деца. — Всички ли деца излязоха?

— Не знам! — отвърна Нел.

— Трябва да ги преброим! — отново извика Темперанс.

„Мейдън Лейн“ бе в пълен хаос. Хора крещяха и тичаха напред-назад, благородниците, които бяха дошли да видят дома, сега се бяха смесили с обикновените хорица от „Сейнт Джайлс“. Имаше верига от хора, които си подаваха кофи. Дрипавият обущар, който живееше в мазето в съседство, подаде кофа с вода на слуга в ливрея, който пък я подаде на жената на търговеца на риба, която я подаде на лорд с бяла перука… Беше странна гледка. Темперанс се обърна обратно към сиропиталището.

Дъхът й спря.

Пламъците се стрелкаха навън през прозорците на горните етажи, димът се носеше във формата на сиво-черен облак.

В този момент Уинтър и Сейнт Джон излязоха, залитайки от къщата.

— Уинтър! — повика го Темперанс.

В ръцете си той носеше малко момче.

— Няма никой друг в стаите на децата. Мисля, че извадихме всички. Преброихте ли децата?

Темперанс се обърна към Нел.

— Двайсет и шест — всички са тук без Мери Уитсън.

Темперанс сграбчи ръката на Лазаръс.

— Къде е тя? Къде може да я е отвела Майка Хартсийз?

Но когато го погледна, видя, че очите му са насочени към горния край на къщата.

— Мили Боже!

Тя проследи погледа му. На върха на покрива една висока мършава жена, облечена със съдран червен мъжки мундир, си проправяше път.

Арлекинът се стрелна безмълвно покрай тях и изчезна в къщата до сиропиталището.

— Къде е Мери Уитсън? — Темперанс сви в юмрук едната си ръка и я притисна към гърдите си. Не, не беше възможно. Никой не би бил толкова жесток, че да остави едно дете в този огнен ад.

Но Майка Хартсийз очевидно беше сама.

Темперанс избухна в сълзи. Мили Боже, Мери Уитсън беше в горящата сграда и умираше.

— В името на Исус — промърмори Кеър и преди Темперанс да може да каже нещо, той изчезна в горящата къща.

На долните етажи се виждаше относително добре, но колкото по-нагоре са качваше Лазаръс по дървените стъпала, толкова повече дим имаше. Той метна пелерината си на главата си, придържайки част от нея пред устата си, но въпреки това дробовете му се напълниха с дим. Задави се, борейки се с импулса на тялото си да се върне на чист въздух. Мили Боже, едва виждаше пред себе си, камо ли да диша. Всичко бе посивяло от дима. Той огледа етажа, на който спяха децата.

— Мери!

Викът му се превърна в раздираща кашлица и се изгуби в рева на огъня. Тя можеше и въобще да не е тук, а той да бе тръгнал на някаква безнадеждна мисия като пълен глупак. Но не можеше да понесе отчаянието, изписало се по лицето на Темперанс. Ако детето беше тук, той щеше да го намери.

Огненият ад виеше като живо същество, дебнейки на горния етаж — етажът, на който бяха стаите на Темперанс и брат й. Той присви смъдящите си от дима очи и продължи да се изкачва по разнебитената стълба. Ако оцелееше в този ад, проклет да беше, ако не се погрижеше сиропиталището да бъде построено по-добре. Сълзи се застичаха по лицето му, но от жегата почти веднага се изпаряваха.

Горният коридор беше пълен с пушек.

Къде една луда жена би скрила едно дете? Лазаръс падна на колене и започна да пълзи с очи, замъглени от сълзи. Ако момиченцето беше в далечния край на коридора, то вече си беше отишло, но стаята на Темперанс все още не бе пламнала. Трябваше поне да провери.

Той посегна да завърти топката на вратата и след това я отвори с рамото си.

— Мери!

Отговори му проплакване.

Вече нищо не виждаше, затова заопипва с ръка, докато намери и хвана здраво едно малко краче. Тя беше завързана и лежеше на пода до леглото. Притисна се към него, все едно искаше да зарови малкото си телце в неговото, и той усети, че в ръцете й мърда някаква котка. Кеър извади меча от бастуна си и сряза въжето около глезените и китките й. След това я подпъхна под едната си ръка и я помъкна към стълбите. Пламъците свистяха в лицето му, опитвайки се да го подпалят отвътре. Дробовете го боляха. Ушите му бучаха ужасно и той осъзна, че къщата поддава. Котката скочи от ръцете на момиченцето.

Темперанс обичаше това дете, въпреки че никога не го бе признала.

Той избута малкото телце на Мери пред себе си. Мили Боже, нека поне тя живее.

— Бягай! Бягай сега!

Може и да каза още нещо, но в този момент адът се разтвори и го погълна.

 

 

Сиропиталището загиваше, а Кеър и Мери Уитсън все още бяха вътре.

Темперанс гледаше, докато част от покрива внезапно падна с грохот върху калдъръма. За един миг силуетите на двама души се появиха на фона на пламъците: изпосталялата фигура на Майка Хартсийз и бързата сянка на Призрака на „Сейнт Джайлс“. Но в следващия миг изчезнаха. Темперанс нямаше сили дори да се зачуди какво се е случило с тях. Цялата й воля, цялата й надежда и молитвите й бяха насочени към Лазаръс и Мери.

Тълпата бе притихнала, докато ревът на пожара се усилваше. Хората все още героично си подаваха кофи с вода, но усилията им нямаха видимо въздействие върху пламъците.

Изведнъж се чу писък и Темперанс видя — някак си отдалеч — как Призракът на „Сейнт Джайлс“ измъква Майка Хартсийз от вътрешността на съседната къща. Беше странна гледка. Майка Хартсийз се бореше като обезумяла вълчица, но Призракът я държеше здраво над лакътя. Той я тласна към Сейнт Джон, като посочи с пръста си, облечен в ръкавица, първо към горящата сграда, а след това към пищящата жена, сякаш нищо не се нуждаеше от обяснение. Чертите на лицето на Сейнт Джон се втвърдиха и той повика двама мотаещи се наоколо слуги да му помогнат да удържат убийцата.

След това Призракът на „Сейнт Джайлс“ просто изчезна сред тълпата. Никой не се опита да го спре.

— Трябва да вляза — каза Темперанс, без да се обръща специално към някого, и тръгна напред, но веднага усети здравата хватка на Уинтър.

— Пусни ме — извърна тя към него умоляващото си лице.

Можеше да види сълзите в очите му.

— Не, сестро. Трябва да останеш тук.

— Но той ще изгори — прошепна тя, обръщайки се обратно към огъня. — Ще изгори, а аз не знам дали ще го понеса.

Уинтър не каза нищо повече, дори когато тя падна на колене. Надеждата я напусна, тук, на този кален калдъръм, докато гледаше как любовта й умира. Той беше нейната любов, осъзна тя сега, когато вече беше твърде късно, за да му го каже. Кеър беше едновременно по-силен и по-раним, от който и да е друг мъж, когото бе познавала преди. Той видя слабостите й, видя гнева й и сексуалните й нужди, и претенцията й, че е по-добра отколкото беше в действителност, и нищо от това не го бе интересувало. Беше странно; винаги си беше мислила, че ще обича някой, който вижда само най-доброто в нея, докато през цялото време беше обичала мъжа, който виждаше всичко в нея — и доброто, и лошото.

А сега бе твърде късно.

Гърлото й бе раздрано и Темперанс осъзна, че крещи, опитвайки се да изпълзи напред, докато Уинтър я спираше.

И след това една малка фигурка се появи, излезе от пушека и пламъците. Мери Уитсън пристъпи навън от горящия дом като някакво чудо. Тя видя Темперанс и се затича към нея. Темперанс я прегърна силно, плачейки и целувайки лицето й, притискайки я към себе си прекалено силно в мъката и радостта си.

Докато Мери Уитсън не вдигна обляното си в сълзи лице и не каза:

— Той е все още вътре. Лорд Кеър. Намери ме, но ме избута надолу по стълбите. Той е все още вътре.

Нещо изхриптя и поддаде и цялата предна половина на къщата се срути надолу.