Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (62)

62.

Райм сновеше с количката напред-назад пред белите табла в салона на къщата си.

Погледна схемата на водоснабдителната система, която току-що им бяха изпратили от Отдела по околната среда, после — отново уликите. „Воден тунел 3“ и всичките му разклонения бяха ясно изобразени.

Рон Пуласки извика:

— Нашите сапьори вече са в бутика и ресторанта. Момчетата от армията са на третото място, в „Белведере“.

— Вдигат ли достатъчно шум — попита Райм разсеяно. — Включили ли са всички възможни светлини и сирени?

— Нямам…

— Започна ли евакуацията в центъра? — прекъсна го криминалистът. — Поисках от кмета евакуация.

— Не знам.

— Ами, пусни новините и разбери. Том! Къде, по дяволите…

— Ето ме, Линкълн.

— Новините. Искам да пуснеш новините! Казах ти.

— Не си ми казал. Може би си мислел да ми кажеш — отбеляза болногледачът, като вдигна укорително вежди.

— Добре де, може би съм пропуснал — измърмори Райм. Най-близкото до „извинявай“, което можеше да се очаква от него. — Обаче сега пусни проклетия телевизор!

Том включи апарата в ъгъла.

Райм посочи екрана:

— „Извънредни новини“, „Спешно включване“, „Току-що ни съобщиха“, „Прекъсваме програмата“… Защо не виждам нищо подобно? Защо ми показват някаква скапана реклама за автомобилни застраховки?

— Не използвай ръката си за излишни жестове — предупреди Том, като смени канала.

— „… пресконференция преди десет минути кметът успокои жителите на Манхатън и Куинс, че засега не се налага евакуация. Той призова хората…“

— Няма ли да има евакуация? — въздъхна Райм. — Можехме да опразним поне Куинс. Могат да отидат на изток. На Лонг Айлънд има достатъчно място. Стройна евакуация. Можеше да даде такава заповед.

— Няма да е стройна, Линкълн — отбеляза Купър. — Ще бъде пълен хаос.

— Препоръчах да обяви евакуация. Изобщо не е взел съвета ми предвид.

— Обаждат се от Отдела по околната среда — обяви Пуласки, като кимна към прозореца с името на абоната, който се появи на главния монитор над работната маса.

Мобилният на Райм също иззвъня. Кодът беше 404. Атланта, Джорджия.

— Крайно време беше — измърмори той. — Ти се заеми с водопроводчиците, новобранец, и координирай със Сакс. Аз ще говоря с приятелите ни от Юга. Хайде, всички да действат! Имаме броени минути!

След тези думи натисна с все сила копчето за разговор на клавиатурата пред себе си, с което отново предизвика заплашителен поглед от Том.