Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (10)

10.

Мел Купър внимателно отвори последното останало пликче на лабораторната маса. С пинсети извади смачканата хартийка. Започна да я разгъва.

— Къде беше това, Амелия? — попита.

— На около метър от тялото. Под една от онези жълти кутии.

— Видях ги — каза Райм. — IFON. Електрически и телефонни табла, предполагам.

Хартийката беше откъснато горно ъгълче от лист с някакъв текст, с размери около седем на пет сантиметра. Думите на предната, дясна страница, бяха:

ове

е способността да предугажда следващите ходове

На задната страна:

било открито тялото.

Райм погледна Купър, който с помощта на микроскоп „Баух и Ломб“ сравняваше целулозните влакна от тази проба с намерените под ноктите на жертвата.

— Сходни са — отбеляза. — Може би от един и същи източник. Освен това няма друга проба с нишките от плат, които намерихме под ноктите й.

— Значи приемаме, че е откъснала хартийката, докато се е борила с убиеца.

— Защо е носил този лист? — попита Селито. — Какво всъщност представлява?

Райм забеляза, че хартията не е гланцирана, следователно не беше от списание. Не приличаше и на вестникарска хартия.

— Изглежда, че е от книга — обяви той, като гледаше втренчено триъгълното парче.

— Добре, но как е станало? — попита Пуласки.

— Уместен въпрос. Имаш предвид, ако листчето е било в джоба на извършителя и жертвата го е откъснала, докато са се борили, как може да е от книга. Така ли?

— Точно така.

— Ами, мисля, че е откъснал няколко важни страници от книгата и ги е взел със себе си. Затова искам да знам от коя книга са.

— Да пробваме по лесния начин, а? — предложи Купър.

— О, „Гугъл Букс“? Или както там се нарича. Онзи сайт, който съдържа деветдесет процента от всички книги в света. Добре, пробвай там.

Търсенето обаче, както можеше да се очаква, излезе безуспешно. Райм не разбираше много от авторски права, но предполагаше, че все още има писатели, които не желаят да предлагат създадените си с много труд творби безплатно в Мрежата.

— Значи ще действаме по трудния начин — обяви той. — Как го наричат в света на хакерите? Нападение с груба сила? — Замисли се за момент и добави: — Все пак можем да стесним обхвата на търсенето. Да видим дали можем да разберем кога е отпечатана и да търсим книги, публикувани в този период и посветени — за начало — на престъпления. Думата „тялото“ подсказва темата. Така, да започнем с датата.

— Въглеродно датиране? — попита Рон Пуласки, при което Мел Купър се подсмихна. — Какво има?

— Не си ли чел главата за радиационно датиране, новобранец? — попита Райм, имайки предвид учебника си по криминалистика.

— Чел съм я, Линкълн.

— И?

Пуласки издекламира:

— Въглеродното датиране е сравняване на съдържанието на нерадиоактивен въглерод-12 със съдържанието на радиоактивен въглерод-14, при което може да се изчисли приблизително възрастта на анализирания обект.

— Много точен цитат. Жалко, че си пропуснал бележката под линия.

— О, и бележка под линия ли имало?

— Стандартната грешка при въглеродно датиране е трийсет-четирийсет години. И то при по-нови проби. Ако нашият извършител се е разкарвал с листа от папирус или пергамент от динозавърска кожа, отклонението би било по-голямо. — Райм кимна към листчето. — Затова, не, въглеродното датиране не е подходящо за този случай.

— Поне можем да разберем дали е отпечатано през последните трийсет-четирийсет години.

— Това вече ни е известно — сопна се Линкълн. — Книгата е отпечатана през деветдесетте, почти сигурен съм. Искам нещо по-конкретно.

Селито се намръщи:

— Откъде разбра периода, Линк?

— По шрифта. Нарича се „Мириад“ и е създаден от Робърт Слимбак и Керъл Туомбли за „Адоуб Системс“. Възприет е от „Епъл“.

— Прилича ми на сансерифен — отбеляза Сакс.

— Погледни низходящата чертичка на у и наклоненото е.

— И това ли си изучавал? — попита Пуласки с тон, сякаш огромна дупка в криминалистичното му образование заплашваше да го погълне цял.

Преди години Райм бе работил по случай с отвличане, при което извършителят бе сглобил бележка за откуп с отрязани букви от списание. Беше ги взел от заглавия на статии и няколко обяви. Като анализира шрифтовете на десетки списания и емблеми на рекламодатели, той установи точно кой брой на „Атлантик Мънтли“ е бил използван. След като издейства съдебна заповед за разкриване на списъците с абонати — и с помощта на други улики — откриха къде живее похитителят и спасиха жертвата. Сега криминалистът обясни това на Пуласки.

— Добре, но как ще определим по-точно датата? — попита Селито.

— По мастилото.

— Маркери? — намеси се Купър.

— Не, съмнявам се, че има.

През 60-те години на деветнайсети век производителите на мастила са започнали да слагат химични маркери в продуктите си (по същия начин както производителите на експлозиви), за да може в случай на престъпление мастилената проба да бъде проследена до конкретен източник или поне до химикалка с определена марка. (Първоначалната цел на това маркиране била за разкриване на фалшификатори, но се оказало полезно и за залавянето на голям брой похитители и убийци, оставили бележки с послания на местопрестъплението.) Мастилото, използвано за печатане на книги обаче, като тази проба, се продаваше в големи количества и рядко се маркираше.

Затова Райм обясни, че трябва да сравнят състава на това мастило с базата данни на полицията.

— Екстрахирай мастилото, Мел. Да видим от какво е съставено.

От полицата с инструменти над работните маси Купър взе модифицирана спринцовка с частично изпилена игла. Заби я седем пъти през хартията. Миниатюрните кръгчета, които се получиха, накисна в пиридин, за да се разтвори мастилото. После изпари разтвора и пусна получилия се прах за анализ.

Когато масспектрометърът показа графиката — назъбена линия с максимуми и минимуми, показващи веществата в мастилото от тайнствената книга — Купър и Райм се втренчиха в екрана.

Сам по себе си, анализът не означаваше нищо, но след като пуснаха резултатите през базата данни, се оказа, че мастилото е подобно на използваното за печатане на книги за възрастни между 1996 и 2000 година.

— За възрастни ли? — сепна се Пуласки.

— Не, не от твоите книги за възрастни — засмя се Селито.

— Моите… — Младият полицай се изчерви като рак. — Не, чакай!

— Има се предвид противоположното на детски книжки — обясни Райм. — Законни книги за възрастни. А хартията? Провери киселинността.

Купър пусна бърз анализ на малко парченце от хартийката.

— Висока киселинност.

— Означава, че е от книга с твърди корици, предназначена за масово разпространение. Не е от издание с меки корици, защото те се печатат на вестникарска хартия. И е за масово разпространение, защото по-скъпите заглавия в ограничен тираж излизат на хартия с ниска киселинност или неутрална реакция. Ето още една задача за твоя екип, Лон. Да намерят книгата. Предположението ми е за научно-популярно заглавие от споменатите години. Вероятно на криминална тематика. И всяка глава е посветена на различна тема, защото извършителят е откъснал само това, което му е трябвало. Прати хората ни да говорят с издатели, книжари, колекционери на криминални книги… и писатели на такава литература. Колко такива може да има?

— Да, да. Ще го направят в свободното време, докато не търсят милиарди цитати с думата „втория“.

— Аха, и още нещо — направете го приоритет. Ако убиецът си е дал труда да намери бройка от книгата, да откъсне страниците и да ги носи със себе си, трябва час по-скоро да разбера какво пише в нея.

Дебелият детектив отново погледна снимката на татуировката и каза на Купър:

— Отпечатай ми това, Мел. Ще пратя хора да разпитат в татуировъчните ателиета. Или как се наричат сега? Може би „студиа“? И ми извади списък на по-големите.

Купър отпечата снимката, после отвори сайта на Агенцията за фирмено лицензиране на Ню Йорк. Извади списък на трийсетина татуировъчни студиа. Подаде двата листа на детектива.

— Толкова много? — изръмжа Селито. — Чудесно. Май не ми стигат разходките навън в това прекрасно есенно време.

Пъхна списъка и снимката в куфарчето си, нахлупи шапката и извади дебелите си ръкавици от джоба. Излезе, без да каже довиждане. Райм отново чу за кратко воя на вятъра, докато вратата се отваряше, после — затръшването й.

— Е, новобранец, как вървят нещата с мрамора?

Младежът се завъртя към близкия компютър, погледна екрана и докладва:

— Все още преглеждаме разрешенията за взривяване. В момента взривяват доста неща в града.

— Продължавай.

— Дадено. Скоро ще има резултат. — Погледна Райм. — С малко късмет.

— „С малко късмет“?

— Да. Надявам се на късмета и няма да слушам повече поучения от теб, Линкълн.

 

 

3. Елизабет стрийт 237

• Жертва: Клоуи Мур, 26 г.

— Вероятно няма връзка с извършителя

— Няма сексуално насилие, само докосване на кожата

• Неизвестен извършител 5–11

— Бял мъж

— Слаб или средно телосложение

— Плетена шапка

— Тъмно палто до бедрата

— Тъмна раница

— Носил е калцуни

— Няма пръстови отпечатъци

• Причина за смъртта: Отравяне с цикутоксин, вкаран в организма чрез татуиране.

— От растението воден бучиниш

— Източник — неизвестен

— Концентрация: осем пъти над обичайната

• Упоена с пропофол

— Откъде? Достъп до медицински материали?

• Татуировка: „втория“; готически шрифт; в рамка от орнаменти като мидени черупки

— Част от послание?

— Екип от полицията проверява

• Преносима машинка за татуиране — използвана като оръжие

— Модел — неизвестен

• Памучни влакна

— Белезникави

— Вероятно от дрехата на извършителя, скъсана при борбата

• Страница от книга: На криминална тематика?

— Вероятно откъсната от джоба на извършителя при борбата

— Вероятно издание с твърди корици за масово разпространение, публикувано през 1996–2000 г.

-ове

е способността да предугажда следващите ходове

— На следващата страница:

било намерено тялото.

• Вероятно е използвал ролки за събиране на косми, за да почисти дрехите си от частици преди нападението

• Белезници

— Масови, не може да се установи източникът

• Фенерче

— Масов модел, не може да се установи източникът

• Тиксо

— Масово, не може да се установи източникът

 

1. Микроследи

• Азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен

— Вероятно гориво за запояване.

• Тетродотоксин

— Отрова от рибата фугу

— Зомбираща дрога

— Нищожно количество

— Не е използван върху жертвата

• Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л

— Фекална материя

— Възможно е да означава интерес (до вманиачаване) към подземията

— От бъдещи места за убийства под земята?

• Бензалкониев хлорид

— Амонячно съединение, използвано за дезинфекция

• Каучуково лепило

— Използва се за превръзки, в строителството и за много други цели

• Инуудски мрамор

— Прах и фини зърна

• Експлозив „Тоувекс“

— Вероятно от място, където е извършено взривяване