Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Линкълн Райм (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Skin Collector, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Колекционерът на татуировки

Преводач: Марин Загорчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ЕКСПРЕРТПРИНТ ЕООД

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-325-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6750

История

  1. — Добавяне

Втора част
Убиецът от подземията
Сряда, 6 ноември, 12:00

17.

Сутринта беше натоварена. Екипът се опитваше да свърже уликите, събрани от Сакс, с конкретно място, където убиецът би могъл да живее или е избрал за територия на действие.

Райм се движеше напред-назад с инвалидната количка пред таблицата, като усещаше разтърсване във врата и челюстта си всеки път когато колелата прескочеха някой от електрическите кабели, проснати на пода.

 

 

4. Елизабет стрийт 237

• Жертва: Клоуи Мур, 26 г.

— Вероятно няма връзка с извършителя

— Няма сексуално насилие, само докосване на кожата

• Неизвестен извършител 5–11

— Бял мъж

— Слаб или със средно телосложение

— Плетена шапка

— Тъмно палто три четвърти

— Тъмна раница

— Носел е калцуни

— Няма пръстови отпечатъци

— Професионален татуировчик сега или в миналото

— Може би използва „сплитър“ за татуировките

— Използва кръвен контур за очертаване на татуировките

— Не е от района; вероятно със селски произход

— Използва книга, за да учи методи и да надхитри Райм и полицията?

— Вманиачен по човешката кожа

— Вероятно няма да се поколебае да нападне полицаи

— Организиран престъпник; планира предварително атаките

— Вероятно се е върнал на местопрестъплението

• Причина за смъртта: Отравяне с цикутоксин, вкаран в организма чрез татуиране

— От растението воден бучиниш

— Източник — неизвестен

— Концентрация: осем пъти над обичайната

• Упоена с пропофол

— Откъде? Достъп до медицински материали?

• Татуировка: „втория“; готически шрифт; в рамка от лъкатушещи линии

— Част от послание?

— Екип от полицията проверява

— Очертаващата линия е нанесена чрез цикатризация (одраскване) и това вероятно е важно

• Преносима машинка за татуиране — използвана като оръжие

— Вероятно „Американ Ийгъл“

• Памучни влакна

— Белезникави

— Вероятно от дрехата на извършителя, скъсана при борбата

• Страница от книга

— Вероятно откъсната от джоба на извършителя при борбата

— Вероятно издание с твърди корици за масово разпространение, публикувано през 1996–2000 г.

— Книгата е „Серийни градове“. Интересува се от глава 7, за Колекционера на кости

— Психологическа връзка с Колекционера на кости? Отмъщение?

— Използва книгата, за да надхитри Райм и полицията?

— Вманиачен по кожата

— Вероятно е готов да напада полицаи

• Вероятно е използвал ролки за събиране на косми, за да почисти дрехите си от частици преди нападението

• Белезници

— Масови, не може да се установи източникът

• Фенерче

— Масов модел, не може да се установи източникът

• Тиксо

— Масово, не може да се установи източникът

 

1. Микроследи

• Азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен

— Вероятно гориво за запояване.

• Тетродотоксин

— Отрова от рибата фугу

— Зомбираща дрога

— Нищожно количество

— Не е използван върху жертвата

• Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л

— Фекална материя

— Възможно е да означава интерес (до вманиачаване) към подземията

— От бъдещи места за убийства под земята?

• Бензалкониев хлорид

— Амонячно съединение, използвано за дезинфекция

• Каучуково лепило

— Използва се за превръзки, в строителството и за много други цели

• Инуудски мрамор

— Прах и фини зърна

• Експлозив „Тоувекс“

— Вероятно от място, където е извършено взривяване

 

 

Райм се обърна към Амелия Сакс, която гледаше през прозореца сипещия се мокър сняг. Очевидно все още бе разстроена от новината, която бе научила миналия ден — че Пам смята да обиколи света с новия си приятел и да живее с него, когато се върнат.

Сет бил добро момче, небрежно му бе подхвърлила Амелия снощи, докато лежаха в огромното му легло на загасена лампа, заслушани в бушуващия навън вятър.

— Но е подходящ за гадже. А не да се забият в някой мизерен хостел в Мароко или Гоа. Може да се окаже мъжът на мечтите й, но може да не е. Кой знае?

— Мисля, че ще се откажат.

— Няма. Тя е голям инат.

— Като теб. Спомняш ли си, че на майка ти не й харесваше, че излизаш с мъж в инвалидна количка?

— Дори да беше бегач на дълги разстояния, пак нямаше да те хареса. Никой не може да задоволи изискванията на майка ми. Сега обаче те харесва.

— Точно това исках да кажа.

— Харесвам Сет. Но след година ще го харесвам повече.

Райм се усмихна.

— Някакви идеи? — попита тя.

— Не.

Линкълн бе женен навремето, но скоро след злополуката се разведе (по негово желание, а не на жена му) — бракът им така или иначе буксуваше. Знаеше, че е бил влюбен, но връзката им отслабна по причини, които той не можеше да посочи, определи и анализира. Колкото до това, което имаха със Сакс — то работеше, защото работеше. Само толкова можеше да каже. Линкълн Райм не беше в позиция да дава съвети за интимните отношения на други хора.

Но пък кой, в крайна сметка, е? Любовта е явление, по което няма вещи лица.

— И аз не реагирах по най-подходящия начин — призна Сакс. — Държах се покровителствено. Прекалено майчински. Скарахме се. Трябваше да съм обективна, разумна. Но не, аз си изпуснах нервите.

Тази сутрин Райм виждаше, че Сакс все още е силно загрижена. Тъкмо се канеше да й каже нещо успокоително, но за негово облекчение професионалното го спаси от емоционалното.

— Открих нещо — извика Пуласки от другия край на лабораторията, като се взираше в монитора. — Мисля… — Замълча, после процеди: — Проклет Интернет. Точно когато излезе някакъв резултат!

Райм видя, че образът на екрана е застинал.

— Аха, момент, пак тръгна.

Пуласки затрака по клавиатурата. На големия екран се появиха карти, схеми и списъци с вещества и материали.

— Станал си като истински учен, новобранец — похвали го Райм, като гледаше текста.

— Какво намери, Рон? — попита Мел Купър.

— Добра новина. Може би.