Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (38)

38.

— По дяволите, Амелия, много ли е зле? — попита Селито.

Със Сакс бяха като огледални образи един на друг — с ръце на кръста — и се взираха в сумрака на подземния гараж на апартаменти „Белведере“.

— Много е зле — измърмори тя. Гледаше архитектурния план на настоящото местопрестъпление. Прокара пръст върху очертанията на гаража и изоставената железопътна линия. — Всичко е унищожено. Всички улики са заличени.

Селито започна да потропва с крака — вероятно за да се сгрее в прерязващо студената ледена мръсотия, в която бяха нагазили. Сакс също се беше опитала да потропва, но не действаше. Така само още повече започна да й щипе на пръстите.

Наблизо Бо Хауман говореше по мобилния си. След малко затвори и се приближи към тях. Кимна.

— Нещо ново? — попита Селито.

Жилавият, стегнат мъж, който носеше поло под ризата, потърка късата си прошарена коса. Веждите му бяха заскрежени, но не изглеждаше студът да го притеснява.

— Духнал е. Пратих екип в тунела от една шахта на улицата. Но дори това беше напразно. Единственото, което можаха да ми докладват, беше: „Няма следа от него“.

Сакс се изсмя мрачно:

— Няма следа. И в прекия, и в преносния смисъл.

Притесненията на Райм се оказаха основателни. Като беше отворил пожарния кран, Извършител 5–11 бе успял да заличи всички улики на местопрестъплението с пресметната ефикасност. После се беше измъкнал през вратата, от която бе проникнал в подземния гараж, оставяйки я отворена. След броени минути бликналата като гейзер вода бе наводнила най-долния етаж на гаража и се беше изляла през вратата в намиращия се по-ниско тунел — който беше и мястото на престъплението.

Когато става дума за замърсяване на местопрестъплението, водата може да причини по-големи щети дори от огъня. Много частици могат да оцелеят от пламъците и дори при срутване на стени, местоположението на различни предмети, архитектурни елементи и дори трупове остава горе-долу непроменено. При наводнение обаче се получава нещо като голяма центрофуга, която не само разрежда, унищожава и смесва, а също премества предметите от първоначалното им положение.

Водата, както често изтъкваше Райм, е универсалният разтворител.

Момчетата от спецотряда бяха обезопасили местопрестъплението и качили жертвата на партерния етаж. Той бе упоен, но в съзнание и единствените му наранявания, изглежда, бяха натъртванията, след като водата го беше блъскала в стените. Извършителят не беше имал време да започне да го татуира. Мъжът бе на крачка да получи хипотермия, но парамедиците свалиха мокрите му дрехи и го увиха с одеяло.

След като го извадиха и обезопасиха местопрестъплението, полицаите се изтеглиха, а двама пожарникари с пълно предпазно облекло нагазиха в потопа, за да затворят крана. Взеха също водни проби. Райм се опасяваше да не би убиецът да е изсипал във водата някаква отрова, която, дори разредена, да е достатъчно вредна и смъртоносна.

Един спецполицай се приближи.

— Детективи. Господин капитан.

— Казвай — подкани го Хауман.

— Водата се оттича и пожарникарите пуснаха помпа. Но все още е наводнено. А, и направиха предварителен тест на водата. Няма биологични агенти и химикали, или поне не в значителни количества. Затова източват всичко в канализацията. До около час всичко ще е чисто. — Полицаят се обърна към Сакс: — Намериха нещо, което ще ви заинтересува, детективе. Един от пожарникарите сега ще го донесе.

— Какво е?

— Просто един найлонов плик. Само това знам.

Тя кимна. Не се надяваше да е нещо полезно за разследването. В пликчето можеше да има бананова кора, цигара марихуана, монети за плащане на паркинга.

Все пак имаше шанс да е портфейлът или социалноосигурителната карта на убиеца.

Тук нямаше повече какво да правят. Двамата със Селито се върнаха при линейката. Качиха се отзад и затвориха вратата. Брейдън Алигзандър седеше по син халат и трепереше. В линейката беше топло, но мъжът току-що се беше накиснал сериозно в почти ледена вода.

— Как сте? — попита Селито.

— Студено ми е — отвърна Алигзандър, зъбите му тракаха. — И още съм замаян от онова, с което ме инжектира мръсникът. Пропофол, казаха. — Говореше завалено. — Още като го видях, както беше облечен, изпаднах в паника.

— Можете ли да го опишете?

— Не много добре. Беше около метър и осемдесет, доста добре физически. Бял. Обаче носеше някаква жълта гумена маска. Боже! Паникьосах се. Адски се паникьосах. Това май вече го казах. Имаше дупки за очите, носа и устата. Това е всичко.

Селито му показа фоторобота.

— Може да е той. Вероятно. Но с тази маска — няма как да знам.

— Ясно. А дрехите?

— Когато ме нападна в гаража, носеше гащеризон, струва ми се. Бях изпаднал в паника. — Отново потрепери. — Но когато го видях по-рано, беше облечен другояче. Ако е бил той. Влезе в онази сграда там.

Аха, може би все пак имаше незамърсено местопрестъпление. Сакс изпрати един криминалист да погледне, с подкрепление от спецотряда.

— Каза ли нещо? — попита Селито.

— Не. Но ми заби игла. Започнах да се унасям. Но видях… Видях да вади скалпел от раницата.

— Скалпел ли? Не просто нож?

— Определено беше скалпел. И изглеждаше, сякаш знае как да си служи с него. О, и опипваше кожата ми. На корема ми. Докосваше я, пощипваше я. Боже мой! За какво?

— И преди го е правил — каза Сакс. — Не знаем точно защо.

— А, спомням си също, че когато протегна ръка, ръкавът му се дръпна. И видях татуировката му. Много странна. Беше стоножка, почти съм сигурен. Да. Само че с лице.

— Какъв цвят? — попита Селито.

— Червена. И когато пак се опомних, вече се давех и ченгетата… полицаите де, ме вадеха от водата. И този студ, адски студ. Леле! Сякаш бях захвърлен в океана. Това ли е мръсникът, който уби онези хора в града?

Някои неща можеш да споделиш, други трябва да премълчиш.

— Възможно е да е той.

— Защо мен?

— Не знаем какви са мотивите му. Имате ли врагове? Някой, който би искал да ви навреди?

Сакс и Райм не се бяха отказали напълно от теорията, че престъпникът симулира метода на сериен убиец, за да прикрие убийството на конкретен човек — което би останало незабелязано сред множеството жертви на Извършител 5–11.

Алигзандър обаче отговори:

— Занимавам се с компютърна сигурност. Помислих си, че съм настъпил повече някой хакер и той иска да ми отмъсти. Реших, че мъжът, който влезе в онази сграда и може би ме следеше, вероятно е наемен бияч, или там както ги наричате. Но не знам кой конкретно може да го е поръчал.

— Вероятността не е голяма — каза Селито. — Мислим, че избира жертвите си на случаен принцип.

На неподходящо място в неподходящ момент…

Взеха данните на Алигзандър, ако се наложи пак да го разпитат.

Сакс си сложи ръкавици и взе белезниците, които един от първите пристигнали полицаи бе свалил, прибра ги в пликче за улики и попълни картона за съхранение. Записа си да вземе отпечатъци от служителя, който ги е свалил. Беше сигурна обаче, че предпазливият престъпник няма да допусне грешка точно сега.

Слязоха от линейката и мразовития вятър ги преряза.

Криминалистът, когото бе изпратила да провери отсрещната сграда, се приближи. Беше жилав младеж с кръгли очила.

— Няма никого — обяви той. — И много внимателно претърсихме мазето. Долу няма друг изход. Няма как да се влезе в подземния гараж.

— Добре, благодаря.

Приближиха се двама пожарникари, целите — вир-вода. Единият държеше найлоново пликче за единия ъгъл. Може би улика. Сакс не се безпокоеше за замърсяване — пожарникарят носеше дебели гумени ръкавици.

— Чух, че вие сте водещият криминалист — каза той, след като поздрави.

— Да, аз съм. Как е долу?

— Мазало. Все още има петнайсет сантиметра вода. Целият долен етаж е покрит. А тунелът отдолу? Там е езеро.

— Какво открихте? — попита Сакс, като кимна към плика.

— Беше облегнат до стената близо до мястото, където беше жертвата. Може да е от вашия човек, може да не е. Нямаше нищо друго.

Бананова кора, марихуана, монети…

Тя взе пликчето. Вътре имаше малки метални предмети с дължина около два сантиметра и различни форми. Части за нещо, предположи. Показа ги на Селито, който сви рамене. Пъхна ги в плик за улики и записа името и служебния номер на полицая в картончето за съхранение. Накара го да се подпише и направи същото.

— Искам да сляза долу — каза му след това. — Имате ли да ми дадете ботуши?

— Разбира се. Ще ви оборудваме.

Друг пожарникар донесе картонена табличка с кафе. Селито взе, а Сакс отказа. В момента нямаше желание за нищо, освен да открие следа — каквато и да е следа към Извършител 5–11.