Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (31)

31.

Около 23:00 Райм чу Сакс да влиза в антрето, следвана от променящия се вой на вятъра отвън.

— Ох, най-сетне!

След секунди тя влезе в салона, като носеше голям кашон, пълен с десетина найлонови и хартиени торбички. Кимна за поздрав на Мел Купър, който клюмаше уморено, но изглеждаше готов да анализира.

Райм попита бързо:

— Сакс, каза, че ти се е сторило, че извършителят все още е на местопрестъплението, нали?

— Да.

— Какво излезе от това?

— Нищо. Бо изпрати шестима от хората си да го гонят. Но беше изчезнал. И не го видях добре. Може би не е бил той. Но интуицията ми подсказа, че е той.

Сакс отвори на главния монитор карта на Хелс Кичън и показа местоположението на „Прованс“ и ъгловата офис сграда.

— Тръгна насам, но… виждате ли? На няколко пресечки е от Таймс скуеър. Смесил се е с тълпата. Не съм сигурна, че е бил той, но съвпадението е твърде голямо, за да не му обърна внимание. Изглежда, че се интересува как върви разследването. Все пак на Елизабет стрийт се върна и надничаше през капака на шахтата.

Очи в очи…

— Ясно. Дай сега уликите. Какво имаме, Сакс?

Том Рестън заяви твърдо:

— Виж какво има, но бързо. Скоро ще си лягаш, Линкълн. Денят беше уморителен.

Райм се намръщи. Обаче осъзнаваше, че работата на болногледача е да се грижи за живота и здравето му. Паралитиците са уязвими на голям брой здравни проблеми, най-опасен от които е автономната дисрефлексия — рязко покачване на кръвното налягане вследствие от физически стрес. Не е твърдо установено дали умората е фактор, който ускорява това състояние, но Том не беше склонен да рискува.

— Да, да, да. Само няколко минути.

— Нищо особено — измърмори Сакс, като кимна към уликите.

Е, да, замисли се Райм, рядко хващаха извършителя с димящ пистолет в ръка. Работата на криминалиста е на натрупване. Най-очевидните открития автоматично се подлагат на съмнение — може да са подхвърлени улики. Случва се по-често, отколкото може да се очаква.

Най-напред Сакс показа снимки на татуировката.

Оградена със същите лъкатушещи линии, напомнящи на мидени черупки, които според Ти-Ти Гордън бяха важни.

Това правеше загадката още по-изнервяща.

— Първо „втория“, после „четирийсет“. Отново с малка буква и отново без препинателни знаци.

Какво, по дяволите, искаше да им каже? Между две и четирийсет имаше още трийсет и осем числа. И защо първо редно, а после бройно? Райм се замисли.

— Мирише ми на указание към някакво място, адрес. Географски координати. Но все още не е достатъчно, за да се ориентираме.

Отказа се да гадае и погледна веществените доказателства, събрани от Сакс. Тя взе едно пликче и го подаде на Купър, който извади отвътре памучен тампон.

— Това е отровата — обясни Амалия. — Едната проба изпратих в патологията, но искам да започнем отсега. Изгори го, Мел.

Той пусна пробата на хроматографа и след няколко минути получи масовия спектър.

— Комбинация от атропин, хиосциамин и скополамин.

— Това е извлечено от растението… — измърмори Райм, като впери поглед към тавана, — как беше… По дяволите, не си спомням.

Купър въведе данните за сместа в базата данни на отровите и след малко обясни:

— Ангелски тромпет. Или бругмансия.

— Да, разбира се. Дай повече подробности.

Купър обясни, че това е южноамериканско растение, много често използвано от колумбийските престъпници, които го наричат „дяволски дъх“. Пръскали отровата в лицата на жертвите си и те губели съзнание от парализиращия, упойващ токсин, а ако не припаднели, не били в състояние да се съпротивляват.

В по-голяма доза, както при Саманта Ливайн, отровата причиняваше смърт за броени минути.

По някаква случайност точно в този момент стационарният телефон иззвъня — от лабораторията по патология.

Купър вдигна вежди, погледна Сакс и коментира:

— Сигурно нямат много работа. Или си ги стреснала достатъчно, за да изпълняват поръчките ни с предимство, Амелия.

Райм знаеше коя от двете причини е вярната.

Патологът потвърди, че отровата, използвана за татуиране на посланието върху корема на Саманта Ливайн, е от растението дяволски дъх. Добави, че токсинът е бил силно концентриран. Освен това в кръвта й имало следи от пропофол. Купър му благодари.

Сакс и техникът продължиха да анализират събраните проби. Този път не откриха разлика с контролите, което означаваше, че частиците, намерени върху тялото и около него, не могат да бъдат свързани с извършителя — бяха обичайни за подземните помещения за добитък.

Това на свой ред означаваше, че не могат да очакват веществата да ги заведат до място, където е пребивавал извършителят.

— Тоест пълен боклук — измърмори Райм.

Накрая Сакс взе големи пинсети и вдигна найлонов плик, съдържащ — доколкото успя да прецени Райм — дамска чантичка.

— Първо я помислих за плъх — обясни Сакс. — Защото е кафява, а пък презрамката ми се стори като опашка. Внимавай, може да има заложена клопка — добави, като погледна Купър.

— Какво? — попита Райм.

Тя обясни:

— Беше захвърлена на два-три метра от тялото. Просто ми се стори неестествено да е там. Разгледах я внимателно и видях стърчаща нагоре игла. Много малка. Вдигнах чантата с пинсети.

Добави, че е била нащрек за клопки, след като психологът Тери Добинс ги бе предупредил, че убиецът може да започне да напада преследвачите си.

— Хитро — отбеляза Купър, докато оглеждаше иглата с лупа. — Това е игла за подкожни инжекции. Изключително фина. Вътре има някакво бяло вещество.

Райм се приближи с количката и погледна; с опитното си око забеляза миниатюрна капчица близо до накрайника.

Купър взе пинсета и внимателно извади чантата от плика.

— Провери за експлозив — предупреди Райм. Това не беше методът на този убиец, но никога не бе излишно да се внимава.

Резултатът за експлозив бе отрицателен, но въпреки това Купър реши да сложи чантата в специален съд и да използва дистанционно управлявани роботизирани ръце за отварянето й — имаше риск извършителят да е заложил друга клопка, за да опръска с токсин този, който я пипне.

Оказа се обаче, че иглата е единствената клопка. Чантата съдържаше съвсем банални, макар и навяващи съжаление вещи на жената, чийто живот бе прекъснат толкова внезапно: членска карта за фитнес клуб, благодарствена бележка за дарение към фондация за жените с рак на гърдата, ваучер за намаление за един ресторант в Мидтаун. Снимки на деца — племенници и племеннички най-вероятно.

Купър извади внимателно иглата.

— Много е тънка — отбеляза Райм. — Какво мислиш?

— Може да е за инжектиране на инсулин, но този тип се използва най-вече от пластичните хирурзи.

— Инжектирал й е също пропофол — напомни Райм. — Това е общ анестетик. Може да планира козметична операция като част от плана си за бягство. Макар че вероятно просто е обрал някой склад за медицински материали. Сакс, провери дали има такива сигнали през последния месец и нещо в района.

Тя излезе за момент и се обади в управлението, за да поръча проверката. Райм продължи:

— Но да изясним най-острия въпрос — извинете за играта на думи. Иглата. Какво има в този малък подарък за нас? Още ли отрова от ангелски тромпет?

Купър пусна пробата и след няколко минути обяви резултата:

— Не. По-лошо е. Е, добре де, не трябваше да казвам „по-лошо“. Това е субективна оценка. Да кажа просто, че отровата е по-ефикасна.

— Тоест по-смъртоносна? — попита Райм.

— Много по-смъртоносна. Това е стрихнин.

Купър обясни, че токсинът се получава от няколко вида дървета и лиани от рода стрихнос. Използва се много като отрова за мишки. Преди век е бил разпространено оръжие за убийства, но вече по-рядко, защото лесно може да се проследи. Стрихнинът е отровата, която причинява най-мъчителни болки.

— Не е достатъчно, за да убие възрастен човек — каза Купър. — Но може да те извади от строя седмици наред и да причини мозъчни увреждания.

Положителната страна от гледна точка на разследването беше, че отровата все още се продаваше като пестицид. Райм спомена това на Сакс и Купър.

— Ще потърся доставчици — отговори техникът. — Те са длъжни да водят отчет за всички продажби на отрови.

След малко обаче погледна компютъра и се намръщи:

— Има десетки възможни източници. Намира се във всяка железария. Достатъчно е да представи фалшив документ за самоличност и може да си купи. И ако плати в брой, няма как да го проследим.

В криминалистиката прекалено многото възможности са също толкова лоши, колкото прекалено малко.

Телефонът на Сакс иззвъня и тя проведе кратък разговор. После благодари на този, с когото говореше, и затвори.

— За последните трийсет дни в района няма сигнали за кражби на лекарства, медицинско оборудване или материали, освен няколко опита за грабеж на аптеки от наркомани, но всички са били арестувани. Няма изчезнал пропофол.

Том се появи на вратата.

— Олеле, какво е това строго изражение?

— Наближава полунощ, Линкълн. Трябва да си лягаш.

— Да, да, да. — Райм се обърна към Купър: — Внимавай, Мел. Няма причина да очакваме, че извършителят знае за участието ти в това разследване, но все пак бъди предпазлив. Сакс, изпрати съобщения на Лон и Пуласки и ги предупреди същото. — Погледна масовия спектър на стрихнина. — Сега ние също сме мишена. Той ни обяви война.

Сакс изпрати съобщения на двамата полицаи и се приближи до дъската, за да запише новите улики и информацията, която Лон Селито бе научил за жертвата.

 

 

Зап. 54-та улица 614

• Жертва: Саманта Ливайн, 32 г.

— Служител на „Интернешънъл Файбър Оптик Нетуъркс“

— Вероятно няма връзка с извършителя

— Няма сексуално насилие, но е докосвал кожата й

• Извършител 5–11

— Виж подробности от предишното местопрестъпление

— Може би се е върнал на местопрестъплението: не е забелязан

— Няма пръстови отпечатъци

— Няма отпечатъци от обувки

• Причина за смъртта: отравяне с екстракт от бругмансия, въведен чрез татуиране

— Ангелски тромпет или дяволски дъх

— Атропин, хиосциамин и скополамин

• Татуировка

— „четирийсет“ в рамка от лъкатушещи линии

— Защо бройно числително?

• Упоена с пропофол

— Откъде го е намерил? Достъп до медицински материали? (Няма кражби в района.)

• Място на убийството

— Отвлечена от тоалетната в ресторант „Прованс“, мазе

— Убита под тоалетната, в подземно помещение на скотобойни от деветнайсети век

— Сходна инфраструктура, както при предишното убийство:

о IFON

о Рутер на ConEd

о Електрически кабели на Градската транспортна служба

о Тръба на Отдела по околна среда

• Фенерче

— Масов модел, не може да се проследи до източника

• Белезници

— Масов модел, непроследими

• Тиксо

— Масово, непроследимо

• Няма микроследи

• Чантичка, оставена като клопка

— Игла за подкожни инжекции, използвана в пластичната хирургия

— Стрихнин, зареден в иглата

о Не може да се проследи до източника

о Количеството не е достатъчно, за да убие човек

 

 

Райм погледна таблицата и каза:

— Опитва се да ни изпрати някакво тайнствено послание.

— Време е за лягане — измърмори Том.

— Добре, ти печелиш.

Купър облече якето си и им пожела лека нощ.

— Сакс, ще дойдеш ли горе? — попита Райм.

Тя отмести поглед от дъската и се загледа през прозореца в голите, обледени клони, превиващи се под неспирния вятър.

— Какво? — Явно не го беше чула.

— Ще дойдеш ли в леглото?

— След няколко минути.

Том тръгна към стълбите, а Райм отиде с количката до асансьора. Слезе на втория етаж и се отправи към спалнята, но нещо го накара да спре. Вдигна глава и се ослуша. Долу Сакс говореше по телефона — тихо, но той различи думите:

— Пам, аз съм… Надявам се, че си проверяваш съобщенията. Слушай, трябва да поговорим. Обади ми се. Обичам те. Лека нощ.

За днес — трето такова обаждане, доколкото бе преброил.

Той чу стъпките й по стълбите и бързо се вмъкна в спалнята, където заговори Том, който сигурно се озадачи — Райм изобщо не подбираше думите (просто не искаше Сакс да разбере, че е подслушал молбите й към Пам Уилоуби).

Сакс влезе в спалнята. Райм се замисли колко разстройващо е, когато хората, които ти служат за опора в живота, изведнъж се окажат уязвими. И още по-лошо — когато прикриват слабостта си зад стоически усмивки, както правеше Сакс сега.

Тя забеляза изражението му:

— Какво има?

— Просто се бях замислил. Имам предчувствие, че ще го хванем утре.

Очакваше Амалия да се изненада от такова изказване: „Ти? Предчувствие?“

Но тя само погледна дисплея на телефона, прибра го в джоба си и се загледа разсеяно към прозореца.

— Възможно е, Райм. Възможно е.