Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (56)

56.

— Знаеш, че съм скептичен за мотивите.

Сакс не каза нищо, но леката й усмивка му подсказа какво мисли.

Райм се приближи с количката до таблото на уликите и продължи:

— Обаче има моменти, когато е уместно да се запитаме и за тях — особено след като сме натрупали солидна база от веществени доказателства. Както е в случая. Възможността за бомба — забележете, възможност — ни изважда от теорията за убиец психопат. Вероятно е да има разумен мотив. Възможно е нашият извършител да не е луд, опитващ се да задоволи вътрешния си стремеж да надмине Колекционера на кости. Мисля, че може би е замислил нещо по-организирано. Да, да, това може би е добре — добави ентусиазирано. — Искам пак да прегледаме жертвите.

Отново анализираха цялата таблица. Райм каза:

— Можем да извадим Еди Бофорт от уравнението. Той беше убит, защото се оказа на неподходящото място в неподходящия момент. Нападенията срещу мен, Сет и Лон бяха, за да ни забави. Остават четири планирани нападения: две от тях осуетихме: срещу Хариет Стантън в болницата и Брейдън Алигзандър в апартаменти „Белведере“. И две бяха успешни. Клоуи и Саманта. Защо тези четирима души? Какво ги свързва?

— Не знам, Райм. Изглеждат напълно произволно подбрани… случайни жертви.

Райм погледна дъската.

— Да, самите жертви са случайни. Обаче дали…

— Местата не са случайни? — довърши Пуласки. — Дали не иска да го помислим за психопат, за да отвлече вниманието ни от факта, че на местата на убийствата има нещо, което иска да взриви?

— Точно така, новобранец! — Райм се втренчи в таблицата. — Място, място, място.

— Какво да взриви? — намеси се Купър. — И как?

Райм огледа снимките от местата на убийствата. Изведнъж:

— Сакс!

Тя вдигна вежди.

— Когато се чудехме откъде е хипохлористата киселина, изпратихме патрулиращи полицаи на местопрестъпленията, нали? За да проверят дали няма тръби за хлориране.

— Да. В бутика в Сохо и ресторанта. Те не откриха нищо.

— Да, да, да. Но нямам предвид киселината. — Райм се приближи до монитора и внимателно се вгледа в снимките. — Виж какво си снимала, Сакс. Прожекторите и акумулаторните батерии. Ти ли ги постави?

— Не, първите пристигнали полицаи. — Тя се намръщи. — Предположих, че те са ги поставили. Бяха там, когато пристигнах. И на двете места.

— После полицаят, който претърсваше тунела за източник на хлор, каза, че е застанал до прожекторите. Те все още бяха там. Защо? — Райм погледна намръщено Сакс. — Веднага разбери кой ги е поставил.

Тя грабна телефона и се обади в Отдела по криминалистика на Куинс.

— Джоуи, Амелия се обажда. Когато извършвахте огледите по случая „Извършител 5-11“, вие ли монтирахте халогенните прожектори?… Не? — Кимна. — Благодаря. — Затвори. — Не са ги монтирали те, Райм. Прожекторите не са на полицията.

Обади се на един приятел в пожарната и зададе същия въпрос. След кратък разговор затвори и докладва:

— Да, не са и на пожарната. Патрулите не носят прожектори. Такива имат само екипите за спешно реагиране, а те дойдоха по-късно.

— И по дяволите — изръмжа Райм, — обзалагам се, че в тунела под „Белведере“ също има прожектори.

— Ето къде са бомбите — възкликна Сакс. — В захранващите батерии.

Райм впери поглед в снимките и установи:

— Приличат на дванайсетволтови батерии. Можеш да захраниш халогенни прожектори с много по-малки. Останалата част от кутиите е пълна с барут, сигурен съм. Брилянтен план. Никой не би се усъмнил в прожектори и батерии, монтирани на място на престъпление. Всеки друг съмнителен предмет би бил проверен и изпратен на сапьорния отряд.

— Но каква е целта? — попита Купър.

Краткото мълчание бе прекъснато от Амелия Сакс:

— Боже мой!

— Какво, Сакс?

— IFON. — Тя извади нещо, приличащо на визитна картичка от чантичката си, и бързо се приближи до снимките от местопрестъплението. — По дяволите, пропуснах го, Райм. Изобщо не съм обърнала внимание.

— Казвай.

Тя посочи екрана.

— Жълтите кутии с надпис „IFON“. Това са кабели за Интернет собственост на „Интернешънъл Файбър Оптик Нетуъркс“. — Показа картичката. — Сградата точно до ресторанта, където бе убита Саманта Ливайн, е главното седалище на IFON. Тя е работила там. Била е на разговор с изпълнителния директор точно преди да бъде убита. — Посочи снимките от мястото на убийството на Клоуи Мур. — Ето. Същите кутии.

Друга такава кутия се виждаше в тунела под гаража на апартаменти „Белведере“.

— В болницата в Марбъл Хил, където бе нападната Хариет Стантън, не слязох под земята да търся тунели — продължи Сакс. — Но съм сигурна, че и там някъде има рутери на IFON, или каквото друго има в кутиите.

— Някой иска да взриви кутиите — намеси се Пуласки. Лицето му най-сетне придоби непроницаемо изражение. — Помислете — прекъсванията на интернета. Слуховете, че традиционните кабелни компании искат да саботират новите оптични системи. Обзалагам се, че е това.

— Нашият Колекционер на кожи може да изглежда, че се изживява като наследник на Колекционера на кости — каза Сакс. — Но това е само прикритие. Наели са го, за да монтира незабелязано бомби в тунелите и да изкара от строя рутерите на „Интернешънъл Файбър Оптик“.

— Какво ще стане, ако се взривят? — попита Пуласки.

— Предполагам, че целият Интернет в Манхатън ще прекъсне — отговори Купър.

— Банки — измърмори Райм. — Също болници, полиция, национална сигурност, въздушните диспечери. Обадете се на Делрей и му кажете да предупреди Службата за вътрешна сигурност. Това би причинило смъртта на стотици хора и милиарди долари загуби. Намерете ми нашия компютърен гений Родни Сарнек. Веднага!