Кърт Вонегът
Котешка люлка (79)

79. Защо закоравяла душата на Маккейб

— Маккейб и Боконон обаче не успяха да повишат жизнения стандарт, както се казва — продължи Касъл. — В действителност животът си оставаше кратък, и животински, и груб.

Но хората вече разполагаха с нещо извън ужасната истина. Живата легенда за жестокия тиранин в града и благия светец в джунглата растеше и с нея растеше и щастието на хората. Те станаха щатни актьори в пиеса, която можеха да разбират и на която бяха в състояние да се възхищават.

— И така, животът стана произведение на изкуството — отбелязах в почуда аз.

— Да. И там е трагедията.

— Защо?

— Драмата се отрази много тежко на душите на двамата главни актьори Маккейб и Боконон. Като младежи те много си приличаха — наполовина ангели, наполовина разбойници.

Пиесата обаче изискваше Боконон да забрави разбойничеството, а Маккейб да забрави, че е бил ангел. И като се трудеха за щастието на хората, Боконон и Маккейб платиха страхотна цена — Маккейб позна агонията на тиранина, а Боконон — мъченията на светеца. Тогава и двамата се побъркаха.

Касъл сви показалец.

— Именно тогава започнаха наистина да окачват хората на куки.

— Но Боконон не го уловиха, така ли? — попитах аз.

— Чак дотам побъркан Маккейб не беше. Той никога не започна сериозно да търси Боконон. Иначе би било лесно.

— И защо не го залови?

— Маккейб все още имаше акъл в главата си, за да разбере, че без светеца, срещу когото водеше война, самият той няма нищо да струва. „Папа“ Монсано също.

— И хората продължават да умират на куката?

— Като те окачат на куката, жив не можеш да останеш.

— Искам да кажа „Папа“ наистина ли екзекутира хората по такъв начин?

— По един на всеки две години, за да поддържа страха на останалите. — Касъл въздъхна, вгледа се във вечерното небе. — Работа, работа, работа.

— Моля?

— Така казваме ние, бокононистите — обясни той. — Когато сме обградени от много тайнствени неща.

— Вие? — аз бях смаян. — И вие ли сте бокононист?

Той ме погледна безизразно.

— И вие самият сте бокононист. Ще видите.