Кърт Вонегът
Котешка люлка (112)

112. Чантичката на майката на Нют

— Трябваше веднага да се досетя, че е умрял, още в момента, в който влязох — каза Анджела и пак се облегна на дръжката на метлата. — В тоя стол… никакъв шум… Друг път, когато баща ни седеше в него, дори когато спеше, столът под него винаги скърцаше, сякаш говореше.

Но Анджела решила, че баща й спи, и отишла да украсява елхата.

Влезли Нют и Франк, а с тях и кучето. Те отишли в кухнята, за да го нахранят. Видели на пода локвите, оставени от стареца.

Малкият Нют взел една кърпа за чинии, за да ги избърше. Мократа кърпа хвърлил на масата.

Случило се така, че кърпата паднала върху тигана, съдържащ „лед-9“.

Франк смятал, че в тигана има някаква снежна глазура за торта. Той подал тигана на Нют, за да му покаже какво е сторил. Нют отлепил кърпата от повърхността на тигана и открил, че кърпата се е превърнала в някакво гъвкаво металическо вещество, сякаш била изтъкана от тънки златни нишки.

— Казвам „златни нишки“ — поясни малкият Нют в спалнята на „Папа“, — защото кърпата веднага ми напомни за чантичката на мама — чантичката също беше изплетена от нещо меко, гъвкаво и металическо.

Разнежената Анджела обясни, че като дете най-голямото съкровище на Нют била златната чантичка на майка му. Предположих, че става дума за дамска чантичка.

— Такова странно чувство събуждаше у мен тая чантичка, нищо подобно не бях пипал — продължаваше Нют да анализира старата си любов към майчината си чантичка. — Какво ли е станало с нея?

— Питам се какво ли е станало с много неща — продума Анджела.

Така или иначе те ми доразправиха какво е станало с кърпата за чинии — Нют я протегнал към кучето и кучето я облизало. И след това кучето се превърнало в голям къс лед.

Нют отишъл да каже на баща си, че кучето се е вкочанило, и открил, че баща му също се бил вкочанил.