Кърт Вонегът
Котешка люлка (52)

52. Никаква болка

Веднъж разтворила своя пластмасов акордеон, Анджела не беше особено склонна да го затвори, докато всички снимки не бъдат разгледани както трябва.

— Ето хората, които обичам — заяви тя.

Започнах да разглеждам хората, които Анджела обичаше. Тикнати в плексиглас, впримчени като вкаменени мушици в кехлибар, се намираха повечето хора от нашия карас. В колекцията нямаше нито един гранфалон.

Имаше много снимки на д-р Хоуникър, баща на бомба, баща на три деца, баща на „лед-9“. Той беше малко човече, този предполагаем родител на едно джудже и една великанка.

От колекцията вкаменелости на Анджела особено ми хареса една снимка: старецът, омотан до уши поради студа с балтон, шал, боти и плетена шапка с голям помпон на върха.

Тази снимка, каза ми Анджела, и бучка заседна на гърлото й, била правена в Хайънис само три часа преди старецът да умре. Един фоторепортер разпознал великия човек под облеклото на коледно джудже.

— В болница ли умря баща ви?

— Не. В нашата вила, в голям плетен стол, от който можеше да се гледа морето. Нют и Франк бяха отишли да се разхождат надолу по брега в снега…

— Беше много топъл сняг — каза Нют. — Човек имаше чувството, че минава между цъфнали портокали. Много беше странно. В другите вили нямаше хора…

— Единствено нашата се отопляваше — вметна Анджела.

— Никого нямаше, никого на мили наоколо… — си припомняше Нют, като че ли се питаше нещо. — Франк и аз видяхме едно голямо куче… сетер. Хвърляхме пръчки в океана и то ни ги донасяше…

— Аз бях слязла до селото за лампички за елхата — каза Анджела. — Винаги правехме елха.

— Баща ви обичаше ли да има елха?

— Никога не ни е казвал — отвърна Нют.

— Мисля, че му харесваше — отбеляза Анджела. — Той просто не обичаше да показва чувствата си. Има и такива хора.

— А има и други, които обичат да ги показват — отвърна Нют и леко сви рамене.

— Както и да е — продължи Анджела, — когато се върнахме вкъщи, го заварихме още на стола. — Тя разтърси глава. — Не мисля, че изобщо е страдал. Изглеждаше заспал. А нямаше да изглежда заспал, ако изпитваше и най-малката болка.

Но тя изпусна най-интересната част от историята. Тя не каза, че същата вечер, на Бъдни вечер, тя, Франк и малкият Нют са си поделили парченцето „лед-9“, оставено им от стареца.