Кърт Вонегът
Котешка люлка (29)

29. Отишли си, но не забравени

Имаше още нещо, което исках да направя в Айлиъм. Исках да фотографирам гроба на стареца. Върнах се в стаята си, видях, че Сандра си е отишла, взех фотоапарата и повиках такси.

Все още падаше лапавица, бодлива и сива. Помислих си, че една снимка на гроба на стария, засипан от сняг, ще изглежда много добре и от нея може да стане чудесна корица на книгата „Денят, в който настъпи краят на света“.

Пазачът на гробището ме упъти как да стигна до парцела, където бе погребан Хоуникър.

— Няма начин да го отминете — поясни той. — Там е най-големият паметник в гробището.

Той не лъжеше, паметникът представляваше фалос от алабастър, висок шест метра и широк един. Беше целият засипан със сняг.

— Дявол да го вземе! — възкликнах аз, като се измъкнах от таксито с апарата си. Това ли е паметникът на бащата на атомната бомба? — започнах да се смея.

За да добия представа колко е голям паметникът, помолих шофьора да застане до него. След това го помолих да изчисти снега така, че да личи надписът.

Шофьорът изчисти снега.

И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано:

МАМА