Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat’s Cradle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
sivkomar (2012 г.)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012 г.)

Издание:

Кърт Вонегът. Котешка люлка

 

ISBN: 978-954-733-637-7

формат: 13×20 см

страници: 192

година: 2009

корица: Мека

категории: Художествена литература, романи

Художник на корицата: Виктор Паунов

Редактор: Калоян Игнатовски

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

Печат: Инвестпрес АД

ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486

e-mail: office@prozoretz.com

История

  1. — Добавяне

44. Симпатизанти на комунистите

Когато отново заех мястото си до дюпраса на Клеър и Хорлик Минтън, вече разполагах с нови сведения за тях. Бяха ми ги дали Кросби и жена му.

Кросби и Хейзъл не познаваха лично Минтън, но знаеха с какво име се ползва. Те бяха възмутени, че Минтън е назначен за посланик. Казаха ми, че Минтън вече бил уволняван веднъж от Държавния департамент за меката си позиция спрямо комунистите, но комунистическите машинации, ако не и някои комунистически агенти, наложили да го върнат на работа.

— Долу, в барчето, е много приятно — казах на съпрузите Минтън, след като седнах.

— Моля? — той и жена му все още четяха.

— Приятно барче има в опашката на самолета.

— Много хубаво. Много хубаво.

Двамата продължаваха да четат. Явно не им беше интересно да разговарят с мен. Но неочаквано Минтън се обърна към мен с кисела усмивка и поиска да узнае кой между другото е този.

— Кой „този“?

— Човекът, с когото разговаряхте в бара. Искахме да пийнем нещо и тъкмо влизахме в бара, чухме ви да приказвате с някакъв човек. Човекът говореше много високо. Каза, че съм симпатизирал на комунистите.

— Производител на велосипеди. Казва се Х. Лоуи Кросби — рекох аз и почувствах, че се изчервявам.

— Мен ме уволниха заради моя песимизъм. Комунизмът няма нищо общо с уволнението ми.

— Аз съм причина да го уволнят — поясни жена му. — Единственото доказателство срещу него беше едно писмо, което бях изпратила до „Ню Йорк Таймс“ от Пакистан.

— И какво бяхте писали там?

— Много неща. Страшно се бях нервирала на нашите хора. Ние, американците, не можем да си представим, че на света съществуват хора, които не са американци, а се гордеят с това.

— Разбирам.

— Имаше едно изречение, към което те се връщаха непрекъснато, докато разследваха моята лоялност — въздъхна Минтън. — „Американците — каза той, цитирайки писмото на жена си до «Ню Йорк Таймс» — винаги се опитват да намерят взаимност в любовта там, където любов не може да има, и търсят форми на любовта, в които тя не се проявява. Това им качество трябва да е свързано с овладяването на Дивия запад.“