Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cat’s Cradle, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Аглика Маркова, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- sivkomar (2012 г.)
- Корекция и форматиране
- zelenkroki (2012 г.)
Издание:
Кърт Вонегът. Котешка люлка
ISBN: 978-954-733-637-7
формат: 13×20 см
страници: 192
година: 2009
корица: Мека
категории: Художествена литература, романи
Художник на корицата: Виктор Паунов
Редактор: Калоян Игнатовски
Коректор: Станка Митрополитска
Компютърен дизайн: Калина Павлова
Печат: Инвестпрес АД
ИК „Прозорец“ ЕООД, тел. 02 9830485, факс 02 9830486
e-mail: office@prozoretz.com
История
- — Добавяне
44. Симпатизанти на комунистите
Когато отново заех мястото си до дюпраса на Клеър и Хорлик Минтън, вече разполагах с нови сведения за тях. Бяха ми ги дали Кросби и жена му.
Кросби и Хейзъл не познаваха лично Минтън, но знаеха с какво име се ползва. Те бяха възмутени, че Минтън е назначен за посланик. Казаха ми, че Минтън вече бил уволняван веднъж от Държавния департамент за меката си позиция спрямо комунистите, но комунистическите машинации, ако не и някои комунистически агенти, наложили да го върнат на работа.
— Долу, в барчето, е много приятно — казах на съпрузите Минтън, след като седнах.
— Моля? — той и жена му все още четяха.
— Приятно барче има в опашката на самолета.
— Много хубаво. Много хубаво.
Двамата продължаваха да четат. Явно не им беше интересно да разговарят с мен. Но неочаквано Минтън се обърна към мен с кисела усмивка и поиска да узнае кой между другото е този.
— Кой „този“?
— Човекът, с когото разговаряхте в бара. Искахме да пийнем нещо и тъкмо влизахме в бара, чухме ви да приказвате с някакъв човек. Човекът говореше много високо. Каза, че съм симпатизирал на комунистите.
— Производител на велосипеди. Казва се Х. Лоуи Кросби — рекох аз и почувствах, че се изчервявам.
— Мен ме уволниха заради моя песимизъм. Комунизмът няма нищо общо с уволнението ми.
— Аз съм причина да го уволнят — поясни жена му. — Единственото доказателство срещу него беше едно писмо, което бях изпратила до „Ню Йорк Таймс“ от Пакистан.
— И какво бяхте писали там?
— Много неща. Страшно се бях нервирала на нашите хора. Ние, американците, не можем да си представим, че на света съществуват хора, които не са американци, а се гордеят с това.
— Разбирам.
— Имаше едно изречение, към което те се връщаха непрекъснато, докато разследваха моята лоялност — въздъхна Минтън. — „Американците — каза той, цитирайки писмото на жена си до «Ню Йорк Таймс» — винаги се опитват да намерят взаимност в любовта там, където любов не може да има, и търсят форми на любовта, в които тя не се проявява. Това им качество трябва да е свързано с овладяването на Дивия запад.“