Кърт Вонегът
Котешка люлка (13)

13. Трамплин

Мили боже, колко грозен град е Айлиъм!

— Мили боже — казва Боконон, — колко грозен е всеки град!

Лапавицата браздеше неподвижната завеса на мъглата. Беше ранна утрин. Седях в колата на д-р Брийд, един „Линкълн“ седан. Гадеше ми се, все още бях малко пиян от снощи. Шофираше д-р Брийд. Някакви стари трамвайни релси постоянно прищипваха гумите на колата му.

Брийд беше розово старче, явно много заможно, прекрасно облечено. Беше културен, оптимистично настроен, способен и ведър. Аз, напротив, бях настръхнал, цинично настроен, скапан. Бях прекарал нощта със Сандра.

Душата ми беше черна като опърлена котешка кожа.

За никого не мислех нищо хубаво, а освен това бях научил някои доста гнусни неща за д-р Ейса Брийд. Сандра ми ги беше съобщила.

Както ми каза Сандра, всеки в Айлиъм бил сигурен, че д-р Брийд е бил любовник на жената на д-р Филикс Хоуникър. Повечето хора смятали, че д-р Брийд е бащата и на трите деца на Хоуникър.

— Вие познавате ли Айлиъм? — попита неочаквано д-р Брийд.

— За първи път идвам тук.

— Семеен град.

— Моля?

— Нощен живот — никакъв. Всеки си гледа семейството в къщата.

— Много здравословен град.

— Вярно. Почти нямаме малолетни престъпници.

— Браво.

— Айлиъм има интересна история.

— Така ли? Любопитно.

— Навремето е бил трамплин.

— Моля?

— Когато емигрирали на Запад.

— Аха.

— Тук се снабдявали с екипировка.

— Много интересно.

— Точно където е лабораторията, бил затворът. Освен това тук се извършвали публичните екзекуции за цялата страна.

— Значи и тогава престъплението е водело до наказание.

— В 1782 година обесили един човек, който убил двайсет и шест души. Често съм си мислил, че някой трябва да напише книга за това. Джордж Майнър Моукли. На бесилката изпял една песен. Сам я съчинил за случая.

— И за какво се разправяло в песента?

— Ако наистина се интересувате, идете в историческото дружество, там ще ви дадат текста.

— Не, просто исках да знам горе-долу.

— Е, че не съжалява за нищо.

— Има ги и такива.

— Само си помислете! — каза д-р Брийд. — Двайсет и шест души да му тежат на съвестта!

— Умът да ти се вземе! — рекох.