Кърт Вонегът
Котешка люлка (122)

122. Швейцарското семейство Робинзон

Заведоха ме в развалините на дома на Франклин Хоуникър при водопада. Беше останала само пещерата под водопада, превърната в нещо като иглу под прозрачен, синьо-бял купол от „лед-9“.

Обитателите й бяха Франк, малкият Нют и двамата Кросби. Те се бяха спасили в един от затворите на двореца, много по-неприятен от нашето подземие. Излезли оттам веднага, щом ветровете утихнали, докато Мона и аз бяхме стояли под земята още три дни след тях.

Случило се така, че намерили таксито, което по някакъв чудотворен начин ги чакало под арката на дворцовата порта. Намерили кутия бяла боя и на вратите на таксито Франк нарисувал бели звезди, а на покрива — буквите на гранфалона — САЩ.

— И сте оставили боята под арката — рекох аз.

— Откъде знаете? — запита Кросби.

— След вас е минал някой друг и е написал там стихотворение.

Не попитах веднага как са загинали Анджела Хоуникър-Конърс и Филип и Джулиън Касъл, защото тогава трябваше да заговоря и за Мона. А още не бях готов за такова нещо.

Не ми се искаше да обсъждам смъртта на Мона, защото в таксито всички бяха неподобаващо весели.

Хейзъл ми подсказа защо са толкова весели.

— Само почакай да видиш как сме се уредили. А какви вкусни неща за ядене сме намерили! Щом ни потрябва вода, запалваме си огън и топим лед. „Швейцарското семейство Робинзон“ — така си викаме.