Джефри Дивър
Имитаторът (68)

Шейсет и осма глава

Спокоен както винаги, мексиканският адвокат Антонио Карерас-Лопес подръпна жилетката си и погледна клиента си, седнал срещу него.

Едуардо Капиля — Ел Алкон, или Сокола — бе престъпникът, най-малко приличащ на граблива птица, когото човек можеше да си представи. (По-подходящ прякор за него би бил Ла Тортуга — Костенурката.) Мазен, плешив, с малки очички и широк чип нос. Въпреки това той бе един от най-опасните хора в света. Ръцете и краката му бяха оковани с вериги, закрепени за стоманени халки на пода.

Стаята за разпити се намираше във федералния съд в Източния окръг на Ню Йорк, на „Кадман Плаза“. Сградата бе модерна и стилна, и само малко олющена. Много арестанти от престъпния свят минаваха оттук, но тъй като имаха по-сериозни провинения, бяха склонни да чистят по-старателно от колегите си в щатския съд.

Двамата мъже бяха с костюми — дори обвиняемият, както бе прието, защото ако се появеше по анцуг, това би могло да създаде предварителна нагласа за виновност у съдебните заседатели и да наруши правото му на справедлив и безпристрастен процес съгласно Шестата поправка.

Конституцията на САЩ, разсъждаваше понякога мексиканският адвокат, бе толкова чаровно старомодна…

Пред стаята имаше двама надзиратели, следящи зорко да не би Сокола да отлети от гнездото — остроумна метафора, която Лопес не се сдържа да не направи.

Химикалката на адвоката тихо скърцаше върху страниците на бележника пред него. Човек би си помислил, че си води записки за следващите стъпки, които смята да предприеме във връзка с ужасната информация, която федералният прокурор Хенри Бишоп току-що бе изнесъл: че последният анализ на уликите е доказал, че клиентът му не се е крил в тоалетната по време на престрелката, а е бил въоръжен и е стрелял по полицаите.

Този кучи син Линкълн Райм го беше натопил.

Това, разбира се, беше ирония на съдбата, защото Лопес сам бе потърсил криминалиста с намерението да натопи него. Адвокатът бе измислил абсурдните твърдения за фалшифицираните улики единствено за да може да се срещне с Райм и да го погледне в очите. Лопес умееше да преценява хората и още от първия момент щеше да разбере дали Райм подозира, че планът няма нищо общо с находища на диаманти в Бруклин, а е със съвсем друга цел, пряко свързана с Ел Алкон. Но не, криминалистът можеше да е отличен специалист по анализ на пръстови отпечатъци и микроследи, но нямаше ни най-малка представа какво се случва в действителност.

А именно, че до един час Ел Алкон щеше да бъде свободен. Планът за освобождаването му от съда и тайното му прехвърляне на сигурно място във Венецуела вървеше идеално.

Твърди се, че между Съединените щати и тази смутна южноамериканска страна няма договор за екстрадиция. Това не е съвсем вярно. Договорът от 1922 г. между двете страни все още е в сила, макар че престъпленията, за които се предвижда екстрадиране, са малко странни — двуженство например. Има правила за изпращане на избягали убийци и наркотрафиканти обратно в САЩ, но разбира се, те се прилагат само ако венецуелските власти поискат. А мотивацията на венецуелците зависи от броя на нулите в сумата, която ще им предложиш.

Планът за бягство се подготвяше отдавна — от момента, в който Ел Алкон бе арестуван, след престрелката в склада в Лонг Айлънд.

Лопес знаеше, че няма шанс да го оправдае в съда — Ел Алкон наистина бе грабнал пистолета на управителя на склада Крис Коуди и бе прострелял Бари Сейлс от тактическия отряд. Бягството бе единственият му вариант. Беше се обадил на един наемник, чиито услуги мексиканските картели понякога използваха — швейцарец, живеещ в Женева, на име Франсоа Летан. Лопес плати на Летан един милион долара капаро от общо три милиона хонорар за освобождаването на Ел Алкон.

Наемникът предложи да организират бягството на друго място, а не в Ню Йорк, където смяташе, че може да има прекалено много проблеми. Но не, това нямаше да проработи. Нямаше как да сменят мястото; случаят беше в юрисдикцията на Източния окръг на Ню Йорк. И след като бъде осъден, което бе сто процента сигурно, Ел Алкон щеше да остане в изолация, докато не го качат на правителствения самолет за прословутия свръхзатвор в Колорадо, откъдето бягството бе невъзможно.

Не, Ню Йорк беше единственият вариант. И тъй като сградата на федералния съд в Бруклин бе най-уязвимото място в системата, Летан се зае да изготви план за предизвикване на масова евакуация точно когато Ел Алкон е там. В хаоса можеха да овладеят бронирания микробус и да избягат.

Но едно просто обаждане с бомбена заплаха например би било твърде подозрително и само щеше да доведе до засилване на охраната на Ел Алкон, разсъждаваше Летан.

Затова той реши да предизвика потенциално опасно изтичане на газ в съда по причини, които не изглеждаха по никакъв начин свързани с опита за бягство. За целта планът на Летан включваше наемник — вербуван да саботира геотермалните сондажи в квартала — който да заложи газови бомби в околни сгради.

Швейцарецът организира доставянето на богат на диаманти кимберлит в Ню Йорк от Ботсвана. Лопес изпрати няколко от своите хора, дошли с него от Мексико, да разхвърлят тези камъни на сондажната площадка и на сметището, където се извозваха отпадъците от нея. Един от тях занесе проба от кимберлита на известния бижутер Джатин Пател, който я анализира и установи, че скалата наистина е богата на диаманти. Какво Пател мислеше за камъните, нямаше никакво значение. За целите на плана кимберлитът просто трябваше да стигне до него.

Самият Летан се представи за служител на компанията „Нуево мундо“ от Гватемала, която нямаше никакво участие в това, което се случваше. Именно той нае Андрю Крюгер да заложи бомбите и да убие Пател и Вайнтрауб. После се появи лудият руснак, също разтревожен от находката на диаманти, но в края на краищата нищо от това нямаше значение. Важното беше, че полицията вярваше, че има заложени серия от взривни устройства по тръбите за газта в Бруклин, в близост до сградата на съда.

Всяко изтичане на газ щеше да бъде отдадено на Крюгер и опитите му да саботира сондажите.

Горкият Андрю Крюгер — той бе само една нищо неподозираща пионка; мислеше си, че е нает от компанията в Гватемала и нямаше представа, че е натопен. И беше обречен да се провали: ключова част в този план беше да накарат полицията да повярва в опита да се саботира разработването на находището на диаманти.

Без да подозира, Линкълн Райм се беше хванал на тази въдица.

С намръщено съсредоточено изражение Лопес записа няколко неща на бележника пред себе си. После поклати глава и зачеркна нещо. Добави друго. Това беше важен документ: списък на продуктите за една вечеря, за която лично смяташе да сготви в Мексико Сити на следващия ден. Жена му не обичаше кухненските занимания; той ги обожаваше.

„Пиле, чушки поблано, бита сметана, кориандър, бяло бургундско вино («Шабли»?).“

Изведнъж, докато Ел Алкон се преструваше, че чете някакви съдебни документи, и си мечтаеше за чаша текила, сградата леко потрепери.

Това бе резултат от едно взривно устройство с C4, заложено не от Крюгер, а от един от хората на Карерас-Лопес на сондажната площадка. Тази бомба нямаше часовников механизъм, а бе задействана с радиосигнал, за да съвпадне взривът с присъствието на Ел Алкон в сградата на съда.

Надзирателите в коридора се спогледаха въпросително за миг, после пак се върнаха към предишното си занимание — да зяпат с празен поглед напред.

Телефонът на Лопес издаде кратък сигнал. Той погледна текстовото съобщение.

Леля ви бе изписана от болницата.

Означаваше, че хората на адвоката са започнали да изпускат омирисяващо вещество за природен газ — не самия газ — във вентилационната система на съдебната сграда отвън.

Лопес включи телевизора в стаята на местния новинарски канал. Извънреден репортаж съобщаваше за още един взрив, имитиращ земетресение. Властите призоваваха жителите на Бруклин да бъдат бдителни за течове на газ и незабавно да се евакуират, ако усетят миризма.

Още едно съобщение:

Колата й пристигна.

Хеликоптерът беше кацнал и чакаше до един строителен обект в Бруклин, близо до брега. С него Лопес и Ел Алкон щяха да бъдат прехвърлени на малка писта в Стейтън Айлънд, откъдето частни самолети незабавно щяха да ги откарат съответно за Мексико Сити и Каракас.

Адвокатът се приготви за това, което следваше: спешна евакуация от сградата на съда. Охраната щеше да пусне Лопес да си тръгне, а Ел Алкон да отведе до бронирания микробус при товарния вход отзад, за да го транспортират обратно в затвора.

Но евакуацията на Ел Алкон нямаше да протече по плана на федералните полицаи. Зад волана на бронирания микробус нямаше да седи служителят, определен за тази цел. Хората на Лопес, облечени с униформи на надзиратели, го бяха застреляли с пистолет със заглушител и сега те имаха контрол над превозното средство. Именно те щяха да чакат Ел Алкон и двамата му пазачи. Тези надзиратели също щяха да умрат, а микробусът да потегли с пълна скорост към хеликоптера.

Утре Ел Алкон щеше да се наслаждава на живота в имението си в околностите на Каракас. А Лопес — чиято връзка с плана за бягство по никакъв начин не можеше да се докаже — щеше да си бъде у дома и да приготвя пиле с вино по собствена рецепта.

И да се възхищава на добре изпълнения план.

„Gracias, мосю Франсоа Летан.

Или по-скоро, merci.“

Докато си мислеше тези неща, Лопес подуши първия полъх на омирисител за природен газ.

Той вдигна очи и погледна клиента си. Ел Алкон гледаше съвсем леко намръщено. Лопес откъсна списъка за покупки от бележника си, внимателно го сгъна и го пъхна в джоба си.

Само минута по-късно вратата се отвори и охраната нахлу в стаята.

— Сградата трябва да бъде евакуирана — каза единият надзирател. Обърна се към Лопес: — Отивайте към главния изход. Отпред. — После към Ел Алкон: — Ти идваш с нас. Никакви разговори. Дръж главата си наведена и върви където ти кажем.

От учтивост или защото правилникът го изискваше, повториха инструкциите на испански. Ел Алкон стана на крака и надзирателят откачи веригите му от халките на пода.

С разтревожено изражение Лопес попита:

— Какво се е случило?

— Изтичане на газ. Онзи мръсник е заложил бомба на тръбите. Гледахте ли по новините? Сложил е взривно устройство в сградата или някъде наблизо. Движение. Изпълнявай!

— Dios mio! — промърмори Лопес и като се прекръсти, тръгна към вратата.