Джефри Дивър
Имитаторът (62)

Шейсет и втора глава

Сакс пристигна на сметището преди патрулите и спецотряда.

Колата й занесе, когато с рязък завой тя влезе в обекта — просторен двор, прашен и напечен от слънцето при предишното й идване през лятото, а сега мрачен и сив. Големият портал бе отворен и тя не видя охрана. Нямаше обособен паркинг, но след кратко обикаляне тя намери по-равен участък, свободен от боклуци, между две големи купчини бетонни отломки, гниещи дъски и мазилка. Там вече имаше паркиран лек автомобил — „Форд“; всички други превозни средства наоколо бяха самосвали или булдозери. Малкото лични автомобили на работниците бяха пикапи и джипове.

Тя спря рязко и слезе. Извади пистолета си и предпазливо тръгна към форда. Беше празен.

Сакс бръкна вътре и дръпна лостчето за отключване на багажника.

С огромно облекчение видя, че и той е празен.

Вимал може би още беше жив.

Някакво движение привлече погледа й. Две патрулни коли от местния участък влязоха през портала и спряха наблизо. От тях слязоха четирима полицаи, всичките — униформени.

— Детектив — тихо каза единият.

Тя познаваше стройния, русокос мъж. Джери Джонс, полицай с десетгодишен стаж.

— Джонс, обади се да пратят спецотряда.

Той свърза слушалката на радиостанцията си — за да не се чува — и подаде сигнала.

— Трябва ни възможно най-скоро — добави. — Ситуацията е спешна. Край.

Тя кимна на колегите му — двама бели мъже и една афроамериканка.

— Получихте ли описание на извършителя?

Отговориха, че имат описанието му.

Сакс продължи:

— Иззехме едно от оръжията му, но предполагаме, че пак е въоръжен. Вероятно с деветмилиметров „Глок“: изглежда, че това е любимото му оръжие. Няма сведения да използва пушка. Също така има нож. Макетен нож. Не забравяйте, че по-младият мъж с него е заложник. Индиец, с тъмна коса, на двайсет и две. Не знам как е облечен. Последния път заподозреният бе видян с жълто-кафяво палто, но носи и тъмни връхни дрехи. Искаме да хванем този престъпник жив, ако е възможно. Знае информацията, която ни трябва.

— Той е заложил онези бомби, нали? — попита Джонс.

— Да. Той.

— Какво търси тук? — попита полицайката.

— Купчина камъни.

Полицаите се спогледаха.

Нямаше време да обяснява.

— Джонс, двамата с теб тръгваме на запад, към доковете. Вие тримата — на юг. С униформите ще се откроявате на фона на пейзажа. — Бяха в бежово и светлосиво. — Затова внимавайте за скрити стрелци. Той е готов да убива, за да елиминира свидетели. Няма причина да не стреля по нас.

— Разбрано, детектив — каза един от полицаите и тримата тръгнаха.

Сакс и Джонс се насочиха перпендикулярно на тях, към водата.

Радиостанцията на Джонс издаде тихо пращене. Той се заслуша. Сакс не можеше да чуе съобщението. След секунда той каза:

— Спецотрядът пристига до десет минути.

Тръгнаха бързо между купищата камъни и боклуци. Джонс наклони глава на една страна — получаваше указания от слушалките.

— Добре — прошепна. Обърна се към Сакс: — Автомобил с едномесечен договор за наем от агенция в Куинс. Наемателят е Андрю Крюгер. Южноафриканска шофьорска книжка. Адрес в Кейптаун. Дал е адрес и в Ню Йорк, но там има празен парцел.

Джонс вдигна телефона си и й показа снимка от шофьорската книжка на Крюгер.

— Той ли е?

Очевидно мъжът, представял се за Акройд, беше Крюгер. Тя кимна.

Както Ростов, Крюгер вероятно бе наемник, работещ за диамантена компания, конкурентна на „Добпром“.

Не е обичайна практика да застрелваш партньора си в главата…

Сакс мобилизира всичките си сетива. В едно от последните им разследвания заподозреният — малко луд, но доста интересен тип — бе решил, че тя е въплъщение на Диана, римската богиня на лова.

Това бе един от най-хубавите комплименти в живота й, пък ако ще да беше от луд.

Движеха се толкова бързо, колкото позволяваше предпазливостта. Вървяха приведени и постоянно оглеждаха купчините отпадъци, които наистина бяха отлични позиции за стрелба. Задъхано, напрегнато.

О, колко любими бяха тези моменти за Амелия Сакс.

Тя вече не чувстваше болката отляво от падането в калния гроб на строителната площадка, не обръщаше внимание на болката от ударите на руснака. Не мислеше за нищо друго, освен за лова.

С ръчни сигнали показваше на Джонс кога да забърза и кога да забави. Той също го правеше от време на време. Сакс подозираше, че никога не е участвал в престрелка. Беше неспокоен, напрегнат, но решителен… и способен: държеше глока уверено и умело.

Напредваха бавно. Сакс не искаше да се натъкнат изневиделица на Крюгер и да се принудят да влязат в престрелка; трябваше да го изненада неподготвен и да го обезвреди без проливане на кръв.

Жив…

Освен това не искаше да рискува нападение в гръб от негова страна. На около петдесет метра пред тях огромен багер товареше шлеп с отломки. Ревът на двигателя и тракането и думкането на падащите камъни заглушаваха всички звуци. Крюгер лесно можеше да се промъкне зад тях, без да го чуят.

Затова Сакс внимателно се оглеждаше във всички посоки. Непрекъснато.

Още десет метра. Къде, къде, къде?

С Джонс почти стигнаха до водата, когато ги забелязаха.

Между две големи купчини камъни, греди и изкривен метал Крюгер влачеше Вимал след себе си. С лявата си ръка стискаше яката на младежа, а дясната държеше под късото си, тъмно яке. Явно там беше оръжието му.

Джонс посочи себе си, после върха на купчината отпадъци в близост до Крюгер и Вимал. Тя беше от дясната им страна и висока около пет-шест метра. После посочи Сакс и описа с ръка полукръг към купчината отляво.

Добър тактически план. Джонс щеше да държи Крюгер на мушка отгоре, а Сакс да го заобиколи в гръб. Тя посочи назад, откъдето бяха дошли, вдигна три пръста — имайки предвид другите полицаи — и вдигна изпъната длан към него. Тоест да ги предупреди да останат на позицията си. Сакс не искаше другите да ги изненадат, а нямаше как да им обясни къде точно се намира целта.

Джонс се отдалечи встрани и проведе тих разговор с колегите си по радиостанцията. Прибра оръжието си в кобура и се заизкачва по купчината боклук. Сакс изтича наляво, заобиколи другата купчина и започна да се приближава към мястото, където за последен път бе видяла Крюгер и Вимал.

Когато погледна от другата страна, се увери, че планът щеше да проработи, ако успееше да се промъкне по-близо. Джонс бе на върха на купчината отдясно и вече държеше Крюгер на прицел. Сакс трябваше само да скъси още малко разстоянието и да извика на Крюгер да се предаде — и той да я чуе сред бученето на багери и булдозери.

Джонс погледна към нея и кимна.

Тя му отговори със същия жест и направи още няколко крачки към убиеца и Вимал, които бяха спрели. Крюгер — със сурово лице, толкова различно от това на човека, за когото се беше представил — се наведе и прошепна нещо на младежа. Вимал, който плачеше и бършеше сълзите си, кимна и се огледа. После посочи и двамата рязко се обърнаха и тръгнаха бързо по друг проход между боклуците, далеч от Сакс и Джонс. Явно Вимал бе забелязал купчините кимберлит.

Сакс погледна Джонс, който поклати глава и посочи очите си. Той бе изгубил двамата мъже от поглед. Сакс заобиколи купчината отпадъци, която бе най-близо до Крюгер, и тръгна след тях. Изведнъж погледът й се спря на нещо малко по-напред.

О, не…

На не повече от пет-шест метра от тях видя един от другите полицаи, клекнал и с гръб към Крюгер. Без да се колебае, южноафриканецът измъкна пистолета изпод якето си и стреля. Полицаят падна напред, като изпусна оръжието си. Сакс бе забелязала, че колегите й са с бронирани жилетки, но от толкова близко разстояние куршумът със сигурност щеше да го извади от строя. Полицаят се опита да се изправи.

Крюгер стисна с лявата си ръка Вимал около врата, за да не може да избяга, и го придърпа към себе си. Заедно двамата тръгнаха към ранения полицай.

Зад тях Сакс направи няколко крачки напред и се прицели.

— Крюгер! Хвърли оръжието.

Той не я чу и направи още една крачка към полицая, като се прицели за смъртоносен изстрел.

Ако искаше само да рани Крюгер, Сакс рискуваше да улучи и Вимал.

Затова с ясното съзнание, че само убиецът знае къде са заложени смъртоносните газови бомби, Амелия Сакс се приведе, намести бялата точка на мерника си точно в тила на Крюгер и бавно дръпна спусъка.