Джефри Дивър
Имитаторът (15)

Петнайсета глава

Убийството на Сол Вайнтрауб бе станало в тясното антре на дома му.

Извършител 47 се бе промъкнал през един отключен прозорец на мазето, беше се качил по стълбите, беше застрелял Вайнтрауб три пъти — веднъж в лицето и два пъти в гърдите — и после беше избягал през главния вход. Сакс знаеше, че се е случило точно така, защото убиецът бе оставил мокри следи — заради ситния дъждец навън — от мястото на проникване до изхода.

Въпреки че Вайнтрауб не беше измъчван с ножа, имаше следи от побой — с пистолет по всяка вероятност, защото в къщата нямаше тъпи предмети, които биха могли да причинят тези рани; по нищо, което Сакс намери, нямаше кръв или тъкан. Тя предполагаше, че убиецът е удрял жертвата, за да я принуди да му каже какво е съобщила на полицията или кой е ВЛ. Имаше и друга вероятност — да е искал да вземе нещо. Палтото на Вайнтрауб лежеше до него и един от джобовете беше обърнат навън, сякаш убиецът го е накарал да извади нещо.

Или беше останал така просто защото Вайнтрауб, в очакване на полицейската кола, тъкмо е вадел ръкавиците от джоба си? Те бяха паднали наблизо.

С бял гащеризон, калцуни, качулка и светлосини ръкавици, Сакс направи оглед на жилището. Други двама криминалисти, които тя познаваше, се заеха с вторичните местопроизшествия — задния двор, уличката и тротоара, по който извършителят вероятно е дошъл и после е избягал. Сакс беше оптимистка, че може да намерят някакви улики отзад — близо до прозореца, откъдето бе влязъл. Доста по-малки бяха шансовете да открият нещо полезно на тротоара пред къщата, където обувките от хиляди хора бяха оставили следи от пръст, кал, боклуци, животински изпражнения и урина.

Тя изпрати няколко униформени, отпуснати й от Бен Кол, да търсят свидетели и следи до три-четири пресечки в посоката, в която бе избягал извършителят. Знаеше накъде се е оттеглил, защото една жена, излязла да разходи кучето си, го беше видяла да бяга от дома на Вайнтрауб веднага след изстрелите. Бил махнал маската и тя видяла, че е бял и с къса руса коса.

Сакс събра всичко, което беше намерила. Нито една от пробите не изглеждаше особено обнадеждаващо. Отпечатъците от обувки изглеждаха същите, влакната — също, от ръкавиците и маската.

Имаше три празни месингови гилзи. Деветмилиметрови „Финоки“ — вероятно същият модел като куршума, изстрелян след свидетеля в Мидтаун, макар че там убиецът бе прибрал гилзата. Фактът, че ги беше оставил тук, означаваше, че е бързал да се оттегли заради шума от изстрелите. Гилзите бяха изхвърчали доста настрани — Сакс ги намери под мебелите.

Радиостанцията на колана на един от колегите й изпращя. Тя не чу разговора, но полицаят отговори по микрофона, закрепен на рамото му, и се приближи до нея.

— Детектив? Намерили са нещо в една шахта. На две пресечки от тук. — Посочи накъдето беше избягал извършителят. — Не го е пипала. Някаква дреха.

Сакс взе екипировката си за събиране на веществени доказателства и се отправи към мястото, като кимаше на любопитните и загрижени минувачи и отклоняваше въпросите. Една жена попита:

— Това престъпление от омраза ли е?

— Още разследваме — отговори Сакс и продължи по пътя си.

След две пресечки, след като не видя други полицаи, забави крачка. Ослуша се? Но когато погледна в една странична улица, видя униформена полицайка — латиноамериканка около двайсетте — която й махна. Сакс отиде при нея.

— Полицай.

— Детектив.

Добре сложената жена имаше красиво кръгло лице. Беше се гримирала старателно тази сутрин. Сакс бе доволна да види, че полицай М. Лопес успява да балансира личния си живот с професионалните задължения. Тази малка подробност подсказваше, че я чака дълга кариера в полицията.

— Отивах на юг, както ти ни изпрати, но реших да погледна насам — обясни Лопес. — Това е най-краткият път към метрото, на следващата пресечка е. Никой не е чул свирене на гуми след изстрела, затова предположих, че е използвал градския транспорт.

С метрото извършителят може да се отдалечи от мястото на престъплението по-бързо, отколкото с ферари.

Лопес продължи:

— И след като е бил забелязан — от жената с кучето — си помислих какво бих направила аз? Бих се отървала от якето. Започнах да гледам в кофите за боклук и — посочи решетката в краката си — уличните шахти. Изглежда, че долу има някаква дреха. Не съм пипала нищо.

— Добре. Сакс сложи номерче до решетката и направи снимка с телефона си. — А провери ли…

— Разпитвах жителите на съседните апартаменти. Никой не го е видял.

Сакс се усмихна. Наведе се и светна с фенерче в дупката. Видя смачкан на кълбо тъмен плат. Дрехата не изглеждаше мокра, което означаваше, че не е била там много дълго. Днес само ръмеше.

Сакс си сложи ръкавици и извади дрехата. Беше вълнено яке, и то доста ново. Извършител 47 беше носил подобно според анонимния свидетел на първото убийство. Виждаше се също на записа от магазина на Четиридесет и седма улица, в близост до сградата на Пател.

Лопес добави:

— Не съм сигурна, че е неговото. Може да проверите за следи от барут по ръкава, за да потвърдите.

Точно това щяха да направят. Сакс прибра якето и пак бръкна в шахтата, но не намери нищо друго.

— Кои линии на метрото са тук?

Лопес й каза и тя записа номерата в бележника си.

— Благодаря, полицай. Добра работа.

— Ще продължа с търсенето.

— Благодаря. Ще изпратя екип да направят оглед. Можеш да им помогнеш. И ще изпратя похвална бележка до началника ти.

Лопес се опита да не показва радостта си.

— Много благодаря.

Сакс огради мястото с жълта лента. Обади се в Отдела по криминалистика и поиска да говори с един познат техник. Каза му за уличната шахта и помоли за по-обстоен оглед. Екипът щеше да използва камери и сонди с оптични влакна, за да надникне в канала и да провери дали извършителят — ако наистина е бил той — не е изхвърлил също маската или нещо друго.

Тя се върна до дома на Сол Вайнтрауб, където тълпата се беше разотишла. Сакс свали гащеризона и ръкавиците и попълни картончетата за съхранение на улики.

Телефонът й иззвъня. Тя погледна номера.

— Райм. Тук приключихме. Сега идвам с уликите…

— Сакс.

Тонът му подсказваше, че има проблем.

— Какво е станало?

— Изпрати някого да донесе нещата. А ти веднага тръгвай за Грейвсенд.

— Бруклин?

— Да. Нашият извършител не губи време, Сакс. Имаш още едно местопроизшествие за оглед.