Дерек анди
Вестителят на смъртта (46)

45.
Най-спокойният град в Ирландия

Джофри беше ключът към цялата работа.

Екстра номер си беше това да караш хората да повярват във всичко, което им казваш. Е, не беше взел предвид журналистическата закалка на Кени, която му позволи да поднови интереса си към историята за магьосниците, но Джофри не носеше вина за това. Кени просто случайно беше извадил късмет. Журналистът със сигурност вярваше, че силата на Джофри действаше върху всички хора без изключение. И това го накара да се замисли сериозно.

Беше прекарал последните седмици в ровене из полицейски и вестникарски доклади за странни събития, доклади със сведения, от които по-късно свидетелите се бяха отказали. Журналистът ги четеше сега отново с други очи, от нова перспектива. Ами ако всички тези сведения изобщо не са празни дрънканици или грешки? Ами ако до едно съдържат истината, а впоследствие са били оттеглени, само защото някой като Джофри е убедил бедните уплашени хорица, че изобщо не са видели онова, което си мислят, че са видели?

Кени беше пръснал докладите по пода и прекарваше часове в четене. Един от тях привлече вниманието му. Дълъг беше само няколко реда. Преди няколко години човек от района северно от Дъблин беше повикал полицията, след като видял тъмнокосо момиче да бяга от глутница „животни“ с бяла кожа, които тичали на два крака. Момичето — човекът не видял лицето й — повело „животните“ към кея.

Показанията му бяха приети от местните ченгета. На следващия ден човекът беше отрекъл, че изобщо е виждал нещо подобно. А на по-следващия ден ченгетата отрекли въобще да са вземали показания от него. Инцидентът щеше да бъде отдавна забравен, ако Кени не беше такъв страстен колекционер на странности.

Да, журналистът знаеше, че следата е студена. В Ирландия имаше много тъмнокоси момичета. Нямаше абсолютно никаква причина да смята, че момичето, което е бягало от „животните“, е същото момиче, което Джофри беше нарекъл Валкирия Каин. Но името на градчето, където се беше случил инцидентът, се наричаше Хагард и се намираше само на километър-два от градчето, където пък се намираше нощният клуб, в който се беше разиграла цялата драма с вируса на лудостта. Така че Кени хвана автобуса за Хагард. Отседна в един хостел и разпита съпрузите собственици дали са чували за каквито и да било странни събития наскоро. „Странни?“, отвърнаха му те. Нищо странно не се случва в Хагард.

В края на втория ден от престоя си Кени беше готов да им повярва. Хагард светкавично се изкачваше към палмата на първенството в конкурса за „най-спокоен град в Ирландия“, в който никога нищо странно не се случва.

Според един чичко с шапка-идиотка на главата и без нито един зъб в устата, най-странното в градчето била една особена кола, която се появявала по улиците нощем редовно през последните пет години. Кени не разбираше от коли, но се сети какво е „Бентли“, когато чичкото го спомена. Очевидно, колата била рядко красива. По няколко пъти на седмица, обикновено посред нощ, Бентлито идвало и се движело по улиците. Никой не знаел кой е собственикът му. Понякога в колата се возела пътничка — тъмнокосо момиче. Винаги си държала главата наведена.

Кени усети как в него се надига трепкащо вълнение. Те бяха. Сигурен беше. Беше ги открил.

Завладян от вестта за тайнственото Бентли, Кени отначало не обърна особено внимание на новината, че някаква жена била нападната на Мейн стрийт. Всички обаче само за това говореха. Някакъв бандит на име Иън Мур грабнал чантата на Мелиса Еджли. Съпругът на Мелиса изхвърлил бандита през витрината на аптеката, полицаите дошли и отвели Мур в участъка. Без никакви магии и суперсили.

На следващия ден обаче Мур отново бил в устата на всички. Полицаите се принудили да го пуснат, обясняваха на Кени милите хора от Хагард, а той отишъл право в дома на Мелиса Еджли да търси мъст. Дъщерята на Мелиса, Стефани, си била у дома с новороденото си сестриче, сбила се с бандита, надвила го и пак повикала полицията. Бедното момиче, повтаряха добрите хора от Хагард. Сигурно е била ужасена. Страшно трябва да е било. Не е ли страхотно, че е успяла да го надвие? Не е ли невероятно? Чудно, как ли е успяла да го стори?

И тогава обикновено добрите хора от Хагард свиваха рамене. Но като помисли човек, тя винаги си е била странна, тази Стефани.

И интересът на Кени скочи до небето.