Дерек анди
Вестителят на смъртта (43)

42.
Нова мисия

Скейпгрейс отвори със замах вратите на кръчмата и застана на прага, но никой не направи опит да влезе в заведението. Жителите на Роърхейвън минаваха край него и бърчеха нос пред обезобразената му фигура. Никой не го поздрави. Никой и не понечи да влезе да пие едно. Зомбито се обърна и се прибра обратно в хладното помещение, далеч от лъчите на слънцето и пронизващите човешки погледи.

Преди години, когато започна да върти кръчмата, залата й беше разделена на две. Имаше част за обикновени посетители и друга част за специални ВИП клиенти. Сега ВИП-ове нямаше, но нямаше и обикновени посетители. В кръчмата се навъртаха само Скейпгрейс, собственик и барман, и Бияча — идиот, който забърсва масите.

— Спри да забърсваш масите — обади се Скейпгрейс. — Няма кьорав клиент. А ти продължаваш да бършеш проклетите маси. Обикаляш залата, тананикаш си, бършеш масите една след друга… Не е нормално. Приличаш на някакъв ненормалник така.

— Съжалявам — отвърна Бияча и наведе глава.

— Върви да чистиш тоалетните.

— Но те са отвратителни.

— Ти също. Заминавай да ги чистиш.

Бияча наведе глава още по-ниско и се повлече да изпълни заповедта.

Някъде към късния следобед в кръчмата влязоха двама мъже. Скейпгрейс никога преди не ги беше виждал. Със сигурност не бяха от Роърхейвън. Единият задържа вратата и направи път на другия, пусна го пред себе си, после влезе и той. Важният носеше черна роба, а вторият беше облечен от главата до петите в бяло. Ако Скейпгрейс беше жив, очите му щяха да се разширят, но той беше мъртъв, а пък и полуизгорялата му физиономия допълнително затрудняваше изразяването на изненада. Зомбито се вторачи в белия мъж, а мъжът в черната роба се прокашля.

— Ти си зомби — рече.

Скейпгрейс кимна. Нямаше смисъл да отрича.

— Знаеш ли какво означава това? — попита черният мъж. — Означава, че ти, точно както и Белият секач, си резултат от некромантска магия. А като такъв, си длъжен да се покоряваш на волята на некромантския Орден.

— Така ли? — попита Скейпгрейс. Това беше новост за него, но изведнъж усети странен порив да се поклони на мъжа в черно.

— О, да — отвърна мъжът. — А това пък означава, че трябва да се покориш на моята воля. Аз съм Първосвещеник Вандамиър Крейвън. Аз съм твоят господар.

Бияча подаде глава откъм тоалетните.

— На мен също ли сте ми господар?

Първосвещеник Крейвън го изгледа отвратено, после отново се обърна към Скейпгрейс.

— Непрекъснато се опитвам да се отърва от него — оправда се Вориен, — но той все се връща.

Първосвещеник Крейвън въздъхна.

— Все едно. Имаме задача за теб, зомби. А ти ще ни се подчиниш безпрекословно.

Скейпгрейс закима ревностно. Познаваше Господаря си от няколко минути, но беше убеден, че той е много, много важен човек.

Бияча също забърза към тях.

— Може ли и аз да се подчиня? — замоли. — Тук само чистя тоалетните. Копнея да служа!

Горната устна на Господаря се повдигна от погнуса.

— Ако млъкнеш и се дръпнеш по-далеч от мен, да, можеш да се подчиниш.

Бияча изписка от радост и изприпка до Скейпгрейс.

— Трябва да откраднеш нещо за мен — каза Господарят. — Предмет, който изглежда точно така — и той им показа златен диск, голям колкото човешка длан. — Със сигурност такива дискове има в кабинетите на маговете Старейшини. На мен ми трябва само един. Когато го откриеш, подмени го с този фалшификат — Господарят подхвърли диска на Скейпгрейс. Той го улови във въздуха и го притисна до сърцето си. — Не предизвиквай подозрение при никакви обстоятелства. Влизаш и излизаш в пълна тайна. Разбра ли?

— Да, Господарю — отвърна Скейпгрейс.

— Да, Господарю — отвърна и Бияча и започна да се кланя като раболепен глупак, какъвто всъщност си и беше. Гледката беше жалка. Скейпгрейс падна на колене, за да покаже на всички какво означава да се кланяш както трябва.

Господарят ги погледа известно време мълчаливо, после извъртя очи към белия мъж, който му беше задържал вратата отворена.

— Това ли са единствените две зомбита в града? Абсолютно сигурни ли сме, че няма други?

Белият мъж тъжно поклати глава.

Господарят придоби раздразнено изражение.

— Хубаво — рече. — Ще свършат работа.

Скейпгрейс почувства такова щастие, че щеше да заплаче, ако слъзните му канали не бяха пресъхнали отдавна.