Мари Лу
Батман (3) (Нощният хищник)

Глава 2

Неоновите светлини хвърляха размазани отражения по вечерните улици на Готъм Сити В този час на градската магистрала нямаше много коли и Брус чуваше единствено шума на колелата върху паважа и вятъра по предното стъкло, докато колата му летеше по пътя. Точно това го привличаше в машините. Те се подчиняваха на алгоритми, а не на емоции; когато Брус натискаше педала за газта, колата винаги реагираше по един и същ начин.

Далеч зад себе си различаваше фаровете на папараците, които се опитваха да го настигнат. Брус си позволи една цинична усмивка и продължи да натиска газта, като пришпорваше стрелката на скоростомера. Светът се превърна в шеметен вихър около него.

В колата отекна остър звън, последван от електронен глас:

— Скоростта не е препоръчителна на този път.

В същото време в единия ъгъл на предното стъкло просветнаха препоръчителната скорост и мигащ маркер, който съветваше Брус да намали.

— Отменям — отвърна Брус.

Предупредителните сигнали утихнаха. Той усети как колата се сниши още по-плътно на пътя, така че ако проявеше дори най-малкото колебание, автомобилът щеше да го компенсира.

Той мрачно си помисли, че поне системите за сигурност на „УейнТех“ работеха както трябва. Лушъс щеше да се зарадва да го чуе.

Телефонът в колата звънна, като отекна в ушите на Брус. Той хвърли поглед към дисплея и видя, че е Даян. Остави телефона да звънне още няколко пъти, преди най-сетне да отговори. Гласът на Даян изпълни колата, заедно с шумотевицата от партито около нея.

— Брус? — изкрещя тя, за да надвика шума. — Къде изчезна? Видях те да излизаш с Ричард, но после ми казаха, че си тръгнал.

— Наистина си тръгнах — отговори Брус.

— Какво? Добре ли си? — намеси се тревожно Харви.

— Нищо ми няма — увери ги Брус — Не се тревожете. Просто имах нужда от малко чист въздух, за да си проясня мислите.

В другия край настъпи кратко мълчание, преди Даян да проговори отново:

— Направи това, от което имаш нужда — каза тя.

— А ако имаш нужда от нас — добави Харви, — ние ще дойдем при теб.

Брус изпита известно облекчение, когато чу тези дума. Тримата бяха стигнали до онази точка от приятелството си, в която усещаха настроението си взаимно и нито един от тях нямаше нужда да обяснява нещо на останалите. Те просто знаеха това, което трябваше да се знае.

— Благодаря — каза той и прекъсна връзката.

Нямаше представа накъде отива, но след известно време си даде сметка, че е поел по заобиколен маршрут обратно към фамилното имение. Брус слезе от градската магистрала в един жилищен квартал и подкара покрай редица от порутени кооперации със стени, които бяха непоправимо белязани от десетилетия течове и мръсотия. Между прозорците бяха опънати въжета, от които унило висеше пране. Над шахтите се кълбеше пара. Той ловко се промуши между останалите коли по улицата и направи остър завой към следващото кръстовище, където спря на светофара.

Погледна през прозореца и видя един старей, който пропълзя под импровизираната си палатка, докато в края на пресечката един друг мъж тъпчеше вестници в обувките си. Две хлапета си играеха в една тясна уличка, зарината с боклуци.

Брус извърна поглед. Не биваше да е тук. Но беше дошъл — а колата, която караше през гетото, сигурно струваше повече, отколкото някой от хората по тези улици можеше да изкара през целия си живот. Имаше ли изобщо право да изпитва тъга, след като имаше толкова много в живота си?

Неговите родители бяха посветили целия си живот, за да се опитат да подобрят съдбата на хората по тези улици — и тези улици бяха същите, на които бе пролята кръвта им. Брус дълбоко си пое дъх, когато светофарът светна зелено, и форсира двигателя. Готъм Сити беше повреден, по много различни начини, но все още можеше да бъде поправен. И той щеше да открие начин да го постигне. Това беше отговорността, която носеше на плещите си като наметало.

Скоро отново стигна до улици, където лампите не бяха счупени, а по прозорците нямаше решетки. Папараците бавно, но сигурно го настигаха; ако не успееше да им избяга сега, в крайна сметка щяха да паркират пред портала на фамилното имение, където щяха да се заемат с измисляне на нови въображаеми причини за това, че си бе тръгнал толкова рано, за да ги отпечатат във вестниците на следващата сутрин. От тази мисъл погледът на Брус стана по-мрачен и той увеличи скоростта, докато предупредителният сигнал на колата не се включи отново.

Едва когато стигна до следващия светофар, той чу воя на полицейските сирени.

За миг се запита дали не са за него — за превишена скорост. Но след това си даде сметка, че воят на сирените се чува някъде отпред — и не беше само от една кола, а бе толкова силен, че сигурно бяха десетки.

Любопитството надви мрачното му настроение. Брус се намръщи, докато се вслушваше в сирените. Беше прекарал доста време в самостоятелно разследване на неразкрити престъпления, така че винаги наостряше уши, когато чуваше полицейски сирени. А в този случай сирените бяха толкова силни и интензивни, че не бяха на мястото си в тази част от града — луксозен търговски квартал. Брус се отклони от маршрута, който щеше да го отведе обратно във фамилното имение на Уейн, и вместо това се отправи към мястото, откъдето се чуваха сирените.

Когато взе следващия завой, воят им изведнъж стана оглушителен, а в края на улицата започна да примигва цяло съзвездие от проблясващи червени и сини светлини, които хвърляха сиянието си върху стените на сградите. Кръстовището беше изцяло затворено от полицейски барикади и жълта ограничителна лента. Дори оттук Брус различаваше пожарни камиони и черни микробуси на специалните части, паркирани един до друг, както и силуетите на полицаи, които тичаха напред-назад пред фаровете на колите.

Електронният глас в колата му отново оживя, а на предното стъкло се проектира прозрачна карта.

— Сериозна полицейска активност по пътя. Предложение за алтернативен маршрут.

Гърдите му се изпълниха с тревога.

Брус изключи картата с един жест и рязко спря пред полицейската барикада — в същия миг, когато в нощта се разнесе острото припукване на изстрели от огнестрелно оръжие, което не можеше да сбърка с нищо друго.

Съвсем не беше забравил този звук. Споменът за смъртта на родителите му за миг го зашемети „Въоръжен обир. Убийство. Това е.“

Но после той поклати глава. „Не, няма логика.“ На това място се бяха събрали твърде много полицаи, за да е обикновен обир.

— Излез от колата с ръце във въздуха — извика една полицейска служителка през мегафона си, така че гласът й отекна по цялата пресечка.

Брус стреснато завъртя глава към нея. За миг си помисли, че нареждането е насочено към него самия, но после видя, че жената стои с гръб към него, приковала очи в ъгъла на сградата, на която се виждаше табела с името „ПРОМИШЛЕНИ МАТЕРИАЛИ БЕЛИНГЪМ И СИЕ“.

— Обграден си, Нощен хищник! Това е последното предупреждение!

Един друг полицай доближи тичешком колата на Брус. Махаше силно с ръка, за да даде знак на Брус да обърне. В гласа му стържеше паника, когато му извика:

— Върнете се веднага. Тук не е безопасно!

Брус не успя да отговори, защото в същия миг зад полицая изригна ослепително огнено кълбо. Цялата улица се разтърси от експлозията.

Дори в колата си Брус почувства топлинната вълна от взрива. Всички прозорци на сградата едновременно се пръснаха на милиони парчета стъкло, които се посипаха като дъжд по улицата. Полицаите се приведоха като един, скрили глави под ръцете са по предното стъкло на Брус като град заваляха стъклени отломки.

Една бяла кола изхвърча зад ъгъла, на който беше полицейската блокада, като се движеше с максимална скорост. Брус веднага видя накъде отива колата — към тясната пролука между барикадите, през която току-що беше минал един микробус на специалните части.

Колата се устреми право към пролуката.

— Махнете се оттук! — изкрещя полицаят на Брус. — Това е заповед!

Брус ясно чу как изсвириха гумите на колата беглец по асфалта. Беше ходил хиляди пъти в гаража на баща си, за да му помага да ремонтира и модифицира безбройни двигатели на най-добрите коли в света. По-късно, в компанията „УейнТех“, бе наблюдавал като омагьосан как провеждаха тестове на двигатели по поръчка, концептуални модели реактивни самолети, камуфлажна технология и нови превозни средства от всякакви видове.

Така че веднага разбра: каквото и да беше монтирано под капака на тази бяла кола, то щеше да й помага да се движи по-бързо от всичко, на което можеха да се надяват полицаите от Готъм Сити.

„Те никога няма да го хванат. Но аз мога.“

Неговият астън мартин вероятно беше единственият автомобил тук, който бе достатъчно мощен да настигне и изпревари колата на престъпника. Очите на Брус проследиха вероятния маршрут на колата беглец и стигнаха до табелата в края на улицата, която показваше пътя към магистралата.

„Мога да го хвана.“

Бялата кола беглец профуча право през пролуката в полицейската барикада, като закачи две патрулки по пътя си.

„Не, не и този път“, помисли си Брус и рязко натисна педала на газта.

Двигателят на неговия астън мартин нададе оглушителен рев и изстреля колата от място. Полицаят, който му крещеше нещо, политна назад. Брус го видя в огледалото за обратно виждане — мъжът скочи на крака и размаха високо двете си ръце, за да направи знак на останалите полицейски коли.

— Не стреляйте! — провикна се той. — Има цивилен — не стреляйте!

Колата беглец направи остър завой на първото кръстовище, а няколко секунди след нея през същото място профуча и Брус Улицата продължи на зигзаг, после ги поведе в широка дъга към градската магистрала — и Нощният хищник се изкачи към нея, като остави след себе си диря от изгорели газове и две черни следи от гумите си по асфалта.

Брус караше бързо след него, без да изостава; колата му мигновено планира маршрута и изпълни перфектен завой, за да се изкачи по рампата към магистралата. Той почука два пъти с пръст по предното стъкло, точно на мястото, където се виждаше бялата кола на Нощния хищник.

— Следвай го — нареди Брус.

Системата за следене бе предназначена за улесняване на движението на две коли една след друга по магистралата. Над бялата кола на престъпника светна зелен символ и гласът на неговия астън мартин се обади:

— Колата е прихваната.

В ъгъла на предното стъкло се появи неголяма карта, която показваше точното разположение на колата беглец спрямо Брус Колкото и да се опитваше да избяга, от сега нататък нямаше да успее да се измъкне от него.

Брус присви очи и увеличи скоростта. Цялото му тяло тръпнеше от прилива на адреналин.

— Отменям — каза той в мига, когато колата се опита да го накара да намали скоростта.

Караше на зигзаг между останалите коли по градската магистрала, като сменяше лентите непрекъснато. Неговият астън мартин откликваше с ослепителна прецизност, като разбираше точно кога ще влезе в поредната тясна пролука и колко бързо трябва да се движи към този момент.

Брус вече настигаше колата на Нощния хищник — и Нощният хищник го разбра. Колата беглец, започна поредица от лудешки маневри между лентите. Малкото останали коли на магистралата пред тях се отклониха встрани, за да не бъдат пометени, докато двамата продължаваха преследването.

Изведнъж от небето се изля светлина на прожектор, която освети Брус и магистралата пред него. Той хвърли поглед нагоре и видя един хеликоптер, който летеше ниско и успоредно с тях. Далеч зад него проблясваха мигащите светлини на полицейските коли, но вече едва се виждаха и с всеки изминал миг оставаха все по-назад.

„Какво правя, по дяволите?“, помисли си трескаво Брус, но не отпусна педала за газта. Вместо това се притисна в седалката и натисна педала докрай. Очите му не се откъсваха от бялата кола, която се виеше по пътя пред него.

„Още съвсем малко.“ Брус вече беше толкова близо, че видя как шофьорът на другата кола се обърна, за да го изгледа вторачено. После бялата кола засече един камион, който носеше товар от огромни тръби, и принуди шофьора му да влезе в лентата на Брус. Неговият астън мартин нададе предупредителен сигнал и автоматично се отклони встрани. Брус рязко завъртя волана в обратната посока. За миг си помисли, че ще се блъсне отстрани в камиона, но колата му изпълни съвършена маневра и успя да влезе в лентата на една боя разстояние от него.

В този миг, въпреки всичко друго, Брус се почувства неуязвим, дори В стихията си, напълно съсредоточен в преследването на целта и биенето на сърцето си, така че не забелязваше нищо друго.

Над него се разнесе глас, усилен от мегафона в хеликоптера.

— Отбий встрани! — провикна се гласът. — Прекрати преследването, гражданино. Ще бъдеш арестуван. Спри колата!

Но Брус вече беше настигнал целта. „Почти е готово.“ Той стисна волана по-здраво, като се надяваше преценката му да е правилна. Ако успееше да го блъсне отзад точно както трябва, скоростта и сцеплението на колата на Нощния хищник щяха да бъдат достатъчни, за да я преобърнат във въздуха. „Всичко ще свърши тук.“

„Алфред ще ме убие.“

Брус потупа волана на колата си. Сърцето му се сви за миг, когато си представи какво се кани да направи.

— Съжалявам, скъпа — каза той на своята кола.

После натисна газта. Този път колата му се опита да го спре и той усети как воланът се стяга, за да му попречи.

— Внимание! Предстои сблъсък!

— Отменям! — извика Брус и блъсна колата си в задната броня на автомобила на Нощния хищник.

Разнесе се хрущенето на метал, който се удря в метал.

Брус почувства ударната вълна, която разтърси цялото му тяло, главата му се отметна встрани и той полетя, а предпазният колан се вряза в гърдите му от силата на удара, за да го задържи. Гумите на другата кола изсвириха по настилката — или бяха гумите на Брус, не беше сигурен — и той видя как колата се преметна във въздуха и полетя. Светът също полетя около него. Брус за миг успя да зърне лицето на другия шофьор — беше мъж, с широко отворени очи, а бледата му кожа бе изпръскана с кръв.

Бялата кола се стовари обратно на покрива си. Във всички посоки експлодира стъкло, когато се смачка металната конструкция на купето. Брус замаяно разтърси глава и си помисли, че сигурно всичко бе отнело по-малко от една секунда, но въпреки това му се беше сторило как вижда изкривяването на всеки отделен сегмент от купето и полета на всяко от милионите парчета от натрошените прозорци.

Полицаите обкръжиха бялата кола, насочили оръжията си към шофьора вътре. Мъжът изглеждаше в съзнание, а ръцете му висяха над главата, докато висеше с главата надолу в обърнатата си кола.

— Не мърдай, Нощен хищник! — провикна се един полицай. — Арестуван си!

Брус усети нов прилив на световъртеж. Докато един друг полицай се приближаваше към него, като гневно му крещеше нещо, Брус чу как колата му набра номера на Алфред и в същото време изпрати координатите си както на него, така и на полицейската централа.

Настойникът на Брус вдигна на първото позвъняване, с напрегнат и трескав глас.

— Господарю Уейн! Господарю Уейн?

Брус чу собствения си глас, който отговори:

— Алфред? Май имам нужда някой да ме прибере оттук.

Но после не разбра какво му отговори Алфред — и дори не беше сигурен, че е чул точно какво му каза. Спомняше си единствено как се свлече на седалката и светът притъмня пред очите му.