Мари Лу
Батман (19) (Нощният хищник)

Глава 18

Брус стоеше пред екрана, застинал като статуя, а ръката му беше увиснала във въздуха и трепереше над заглавието на репортажа — все едно беше способен да го изтрие от екрана.

Точно под заглавието се появиха снимки на кмета — усмихнат на последното обществено събитие, на което бе присъствал, заедно със съпругата и децата си. Малката му дъщеря беше прегърнала крака му с двете си ръце. Когато ги видя, сърцето на Брус се сви. Последния път, когато видя Кейти, тя току-що бе проходила и пищеше от удоволствие всеки път, когато я подхвърляше във въздуха.

Погледът му откри Ричард на снимката — беше обърнат към баща си. Брус си спомни как бяха завършили нещата между тях — как го беше изгледал Ричард, докато се опитваше да спре с ръка кръвта от носа си.

Представяше си Ричард в момента, застанал по средата на антрето в техния дом, докато около него се тълпяха полицаи — от подигравателната му усмивка не беше останала и следа, а ръцете му безжизнено висяха до тялото. Или седеше отзад в някоя линейка, увит с одеяло, втренчен в празното пространство пред себе си? Дали беше станал свидетел на убийството на баща си? Дали се опитваше да успокои майка си и малката си сестричка?

Брус се опита да се свърже с Ричард, но номерът веднага го прехвърли на гласова поща. Той опита отново. Резултатът беше същият. Имаше логика; да вдига телефона, сигурно беше последното нещо, което бившият му добър приятел искаше да прави точно сега.

Репортажът се обновяваше с последните новини по случая на всеки няколко минути — и най-новата гласеше, че този път Нощните хищници са оставили послание след себе си.

„Готъм Сити — виновен е вирусът, а не треската. Нощните хищници не атакуват вас. Атакуват ви вашите собствени богати съграждани и тяхната корумпирана система от пари, за които е платено с кръв. Но сега самите те ще бъдат окъпани в кръв. Не се опитвайте да ни попречите. Смърт на тираните.“

Под съобщението се виждаше символът на Нощните хищници — горящата монета — така че да не остане никакво съмнение за тяхната роля в убийството.

Сърцето на Брус биеше като чук в гърдите, когато навлече дрехите си и бързо слезе долу. В джоба му беше честотното устройство, което беше взел от „УейнТех“, така че усещаше тежестта му на всяка крачка. Той провери още веднъж дали е взел картата си за достъп в „Аркам“. След опита за бягство на затворниците доктор Джеймс се отнасяше по-меко с него. Сигурно нямаше да има нищо против да промени работното му време днес, така че да влезе по-рано.

Без да погледне назад, Брус отвори вратата и излезе в мрака.