Колийн Хувър
Най-доброто в теб (6)

Глава 6
Сега

Деня, в който отпътува за Европа, Ейва ми остави подарък. Торбичка с екзотичен чай, който помагал при безплодие. Проблемът е, че на вкус беше сякаш бях отворила пакетче с чай и го бях изсипала направо върху езика си, след което го бях прокарала с кафеени зърна.

Така че… чудотворният чай за плодовитост е извън играта. Отново ще го оставя на съдбата. Реших да опитам още един месец. Може би два, преди да заявя на Греъм, че съм дотук с опитите.

Още два месеца, преди да му кажа, че наистина съм готова да отворя дървената кутия върху етажерката.

Седя върху кухненския плот, облечена в една от тениските на Греъм, когато той прекрачва прага. Голите ми крака се полюшват, стъпалата им — насочени към пода. Не ме забелязва веднага, но когато го прави, аз съм единственото, което вижда. Пръстите ми стискат плота между краката ми, разтворени само колкото да му покажа плановете си за нощта. Очите му са приковани в ръцете ми, докато подръпва вратовръзката си, измъква я изпод яката на ризата и я пуска на пода.

Това, че се прибира от работа по-късно от мен, е едно от любимите ми неща. Всеки ден мога да гледам как си сваля вратовръзката.

— Специален повод? — Усмихва се, докато очите му обхождат тялото ми. Приближава се до мен и аз му отправям най-съблазнителната си усмивка. Онази, която казва, че искам да загърбим всякакви преструвки за тази нощ. Преструвката, че сме добре, преструвката, че сме щастливи, преструвката, че именно това е животът, който бихме си избрали, ако зависеше от нас.

Докато стигне до мен, вече си е свалил сакото и е разкопчал горните копчета на ризата си. Събува си обувките в същия миг, в който дланите му се плъзват по бедрата ми. Обвивам ръце около врата му и той се притиска в мен, готов и нетърпелив. Устните му откриват шията, челюстта ми, а после докосват нежно моите.

— Къде би искала да те имам? — Вдига ме и аз обвивам крака около кръста му.

— В спалнята ни звучи добре — прошепвам в ухото му.

Въпреки че почти не вярвам в шанса да забременея, очевидно все още съм се вкопчила в зрънце надежда, поне веднъж в месеца. Не знам дали това ме прави силна или жалка. Понякога се чувствам и двете.

Той ме пуска върху леглото, дрехите ни покриват пода от кухнята до спалнята, като пътечка от трохички. Настанява се между краката ми и прониква в мен със стон. Аз го поемам с мълчание.

Извън спалнята Греъм е изключително последователен. Ала в спалнята никога не знам какво ме очаква. Понякога ме люби с търпение и отдаденост, понякога е алчен и бърз, и себичен. Понякога е приказлив, докато е в мен, шепнейки думи, които ме карат да се влюбя още повече в него. Ала понякога е гневен и шумен и казва неща, които ме карат да се изчервя.

Никога не знам какво ще получа с него. Някога това ме възбуждаше.

Сега обикновено искам само една от многото му страни в спалнята. Алчната, бърза и себична. Чувствам се по-малко виновна, когато получа тази част, защото напоследък единственото, което искам от секса, е крайният резултат.

За съжаление, тази вечер в спалнята не е егоистичният Греъм. Тази вечер той е пълната противоположност на онова, от което имам нужда точно сега. Наслаждава се на всяка секунда. Потъва в мен с овладени тласъци, докато вкусва всеки сантиметър от шията и горната част на тялото ми. Опитвам се да се отдам на ставащото като него, от време на време докосвам раменете му с устни или заравям пръсти в косата му. Трудно ми е обаче да се преструвам, че не искам всичко това просто да свърши. Извивам глава настрани, за да може да остави следата си на шията ми, докато чакам.

Постепенно той ускорява темпото и аз се напрягам мъничко, предусещайки края, но той неочаквано излиза от мен. Вече се спуска надолу по тялото ми, улавяйки лявото ми зърно в устата си, когато се досещам какво прави. Ще се спусне чак до долу, вкусвайки всяко късче от мен, преди най-сетне да пъхне език между краката ми, където ще изхаби безценни десет минути, а аз ще мисля за това кой ден е, колко е часът, какво ще бъде след четиринайсет дни, какво ще направя или кажа, ако тестът най-сетне е положителен, колко дълго ще плача под душа, ако отново е отрицателен.

Тази вечер не искам да мисля. Искам просто той да го направи по-бързо.

Дръпвам го за раменете, докато устата му не се озовава близо до моята и прошепвам в ухото му:

— Всичко е наред. Може да свършиш.

Опитвам се да го насоча обратно в мен, но той се отдръпва. Срещам погледа му за първи път, откакто бяхме в кухнята.

Отмята нежно косата ми назад.

— Вече не си ли в настроение?

Не знам как да му кажа, че изобщо не съм била в настроение, без да нараня чувствата му.

— Всичко е наред. В овулация съм.

Опитвам се да го целуна, но преди устните ми да успеят да срещнат неговите, той се търкулва от мен.

Взирам се в тавана, чудейки се как е възможно да се разстрои от тази забележка. От толкова дълго време правим опити да забременея. В тази рутина няма нищо ниво.

Усещам, че става от леглото. Когато поглеждам към него, той е с гръб и си обува дънките.

— Наистина ли се сърдиш, защото не съм в настроение? — Надигам се и сядам. — Ако не си забравил, само допреди две минути правехме секс, въпреки настроението ми.

Обръща се и ме поглежда, давайки си миг, за да събере мислите си. Прокарва раздразнено ръка през косата си, а после идва по-близо до леглото. Стиснатата челюст издава раздразнението му, ала гласът му е тих и спокоен, когато проговаря:

— Омръзна ми да се чукам в името на науката, Куин. Хубаво би било поне веднъж да можех да бъда в теб, защото ти искаш да съм там. Не защото се налага, за да забременееш.

От думите му боли. Част от мен иска да избухне и да каже нещо жестоко в отговор, ала друга, по-голяма част знае, че го казва единствено защото е вярно. Понякога и на мен ми липсва да се любим спонтанно. Ала в един момент се стигна дотам, че всичките ни неуспешни опити започнаха да болят твърде много. Толкова, че осъзнах, че колкото по-малко секс правим, толкова по-малко разочарование ще изпитвам. Ако правехме секс само в дните, когато бях в овулация, щях да се разочаровам по-рядко.

Ще ми се той да можеше да го разбере. Ще ми се да знаеше, че понякога опитите са по-трудни от провала. Мъча се да му съчувствам за онова, което изпитва, но е трудно, защото не знам дали той ми съчувства за онова, което изпитвам. Как би могъл? Не е той този, които се проваля всеки път.

По-късно мога да се отдам на разочарованието от себе си. Точно сега просто искам да се върне в леглото. Да се върне в мен. Защото е прав. Сексът със съпруга ми определено е задължителен, за да забременя. А днес е денят, в който шансовете ни са най-големи този месец.

Отмятам завивките от себе си, разкривайки изтегнатото си върху леглото тяло. Слагам длан върху стомаха си и привличам вниманието му натам.

— Съжалявам — прошепвам и плъзвам пръсти нагоре. — Върни се в леглото, Греъм.

Челюстта му все още е стисната, ала очите му проследяват ръката ми. Виждам как се бори със себе си: част от него иска да се махне от стаята, а другата — да нахлуе в мен. Не ми харесва това, че все още не е убеден, че го желая, така че се обръщам по корем. Ако има физическа част от мен, която Греъм да обича най-много, това е да ме гледа отзад.

— Искам те в мен, Греъм. Това е всичко, което искам. Кълна ти се.

Лъжа.

Изпитвам облекчение, когато той простенва.

— По дяволите, Куин.

И ето че отново е върху леглото, ръцете му — върху хълбоците ми, устните му — върху дупето ми. Пъхва ръка под мен и притиска стомаха ми, повдигайки ме, за да може да потъне леко в мен изотзад. Аз стена и сграбчвам чаршафите убедително.

Греъм стиска хълбоците ми и се надига на колене, придърпвайки ме назад към себе си, докато не ме изпълва изцяло.

Това вече не е търпеливият Греъм. Сега той е смесица от емоции, нахлува в мен нетърпеливо и гневно. Съсредоточен е единствено върху това да свърши, изобщо не мисли за мен и именно така го искам.

Стена и посрещам тласъците му, надявайки се да не усети, че останалата част от мен е напълно откъсната от момента. След известно време, незнайно как, вече не сме на колене — стомахът ми е плътно притиснат до матрака, цялата му тежест — отгоре ми. Сграбчва ръцете ми, които стискат чаршафа, и аз се отпускам, когато чувам стона, откъснал се от него. Чакам го да ме изпълни с надежда.

Ала той не го прави.

Вместо това излиза от мен и се притиска до кръста ми. Едва тогава простенва за последен път до шията ми. Усещам го как се разлива върху кожата ми, топло и влажно, докато се стича по хълбока ми и попива в матрака.

Той наистина ли току-що…

Наистина.

Сълзи парят в очите ми, когато осъзнавам, че не свърши в мен. Иска ми се да изпълзя изпод него, но той е твърде тежък и все още напрегнат и не съм в състояние да помръдна.

В мига, в който го усещам как започва да се отпуска, опитвам да се надигна. Той се претъркулва по гръб. Аз се отдръпвам настрани, използвайки чаршафите под себе си, за да се избърша. Сълзи се стичат по бузите ми и аз ги бърша яростно. Толкова съм ядосана, че не съм в състояние да говоря. Греъм просто ме гледа, докато се мъча да прикрия гнева, който изпитвам. И срама.

Греъм е моят съпруг, но тази вечер той не беше нищо повече от средство за постигането на една цел. И въпреки че се опитах да го убедя другояче, той току-що си го доказа сам, като не ми даде единственото, което исках от него.

Не мога да спра сълзите си, но въпреки това се опитвам. Закривам очите си с одеялото, а Греъм става от леглото и грабва панталона си. Тихите ми сълзи се превръщат в хлипове, раменете ми започват да се тресат. Не е обичайно за мен да го правя пред него. Обикновено го запазвам за дългите си душове.

Докато Греъм взема възглавницата си от леглото, част от него изглежда така, като че ли иска да ме утеши, но друга част сякаш иска да ми се разкрещи. Ядът надделява и той се отправя към вратата.

— Греъм — прошепвам.

Гласът ми го кара да се закове на място и той се обръща, за да ме погледне. Изглежда толкова съкрушен, че дори не знам какво да кажа. Ще ми се да можех да кажа, че съжалявам, задето искам бебе повече, отколкото искам него. Ала то няма да помогне, защото ще бъде лъжа. Не съжалявам. Негодувам, че не разбира в какво се превърна сексът за мен през последните няколко години. Иска да продължа да го желая, но не мога, когато сексът, правенето на любов, открай време ми вдъхват надежда, че може би именно това е един на милион шансът, когато ще забременея. Сексът и правенето на любов водят до надежда, а тя води до мига, в който е изместена от съкрушение.

През годините цялата рутина и емоциите, които тя предизвикваше, започнаха да се сливат. Вече не бях в състояние да разгранича секса от надеждата, надеждата от съкрушението. СексНадеждаСъкрушение. Съкрушение. Съкрушение.

Сега всичко това ми се струва съкрушително.

Той никога няма да го разбере. Никога няма да разбере, че не той е онова, което не искам. А съкрушението.

Греъм ме гледа, чака ме да кажа още нещо. Ала аз не го правя. Не съм в състояние да го направя.

Той кима леко и се извръща от мен. Виждам как мускулите на гърба му се напрягат. Как пръстите му се свиват в юмрук и отново се отпускат. Виждам как въздъхва дълбоко, макар да не го чувам. А после отваря леко вратата и я затръшва с всичка сила.

От другата страна се разнася силен трясък. Затварям очи и цялото ми тяло се напряга, когато то се случва отново. И отново.

Слушам как удря вратата пет пъти. Слушам как освобождава болката и отхвърлянето върху дървото, защото знае, че няма къде другаде да отидат. А когато всичко отново утихва… аз се пръсвам на късчета.