Колийн Хувър
Най-доброто в теб (5)

Глава 5
Преди

Никога не съм водила в апартамента си друг мъж, освен Итън. Всъщност дори Итън рядко идваше тук. Неговият апартамент е по-хубав и много по-голям, така че винаги оставахме там. Ала ето ме сега, на път да правя секс за утеха с напълно непознат мъж, броени часове след като хванах годеника си да ми изневерява.

Ако Итън е способен на изневяра, аз определено съм способна да правя секс за отмъщение с един изключително привлекателен мъж. Целият ден беше поредица от странни събития. Защо не едно повече?

Отварям вратата и хвърлям бърз поглед наоколо, в случай че има нещо, което трябва да скрия. Докато го правя, си давам сметка, че би трябвало да скрия всичко, което е невъзможно с Греъм само на крачка зад гърба ми. Отстъпвам настрани и го пускам да влезе в апартамента ми.

— Заповядай.

Той пристъпва вътре и печалните му очи обхождат жилището ми. Това е малък едностаен апартамент, но от купищата снимки с Итън и мен, изглежда още по-малък. Задушаващ.

Неизпратени сватбени покани са пръснати по масата за хранене.

Сватбената рокля, която си купих преди две седмици, виси на прага на дрешника в преддверието. Видът й ме изпълва с гняв. Смъквам я и я натъпквам в дрешника. Дори не си давам труда да я закача. Надявам се да се смачка.

Греъм се приближава до барчето и взема снимка на мен и Итън. Снимката е направена малко след като Итън ми предложи брак и аз приех. Показвам годежния си пръстен пред камерата. Заставам до Греъм и гледам снимката заедно с него. Палецът му се плъзга по стъклото.

— Изглеждаш наистина щастлива.

Не отговарям, защото е прав. Изглеждам щастлива, защото бях щастлива. Изключително щастлива. И в пълно неведение. Колко ли пъти ми е изневерил Итън? Дали се е случило още преди да ми направи предложение? Имам толкова много въпроси, но не мисля, че искам да науча отговорите достатъчно силно, че да се подложа на разговор с Итън.

Греъм оставя снимката върху плота, с лицето надолу. И точно както направихме с телефоните си, я побутва с пръст и ето че тя полита през ръба и се разбива на кухненския под.

Толкова лекомислено, грубо нещо, което да направиш в нечия чужда къща. Ала на мен ми харесва.

На бара има още две снимки. Вземам другата, на която съм заедно с Итън, и я слагам с лицето надолу. Побутвам я и се усмихвам, когато и тя се строшава. Усмихва се и Греъм.

И двамата се взираме в последната снимка. Итън го няма. На нея сме татко и аз, две седмици преди той да почине. Греъм я взема, за да я разгледа по-добре.

— Баща ти?

— Аха.

Той я връща на бара.

— Тази може да остане.

След това отива до масата с неизпратените ни сватбени покани. Не ги избрах аз. Направиха го майка ми и майката на Итън. Дори ги изпратиха вместо нас. Майка ми донесе остатъка преди две седмици и ми каза да се разровя в интернет за идея какво бих могла да изработя от ненужните сватбени покани.

Сега определено смятам да ги изхвърля. Не искам абсолютно никакъв спомен от тази катастрофална връзка.

Последвам Греъм и сядам по турски върху масата. Той взема една от поканите и зачита на глас:

— Молим Ви да ни окажете честта да присъствате на брачната церемония на Куин Даян Уитли, дъщеря на Аврил Донъли и покойния Кевин Уитли от Олд Гринич, Кънектикът, и Итън Самсън ван Кемп, син на д-р и госпожа Самсън ван Кемп, също от Олд Гринич. Събитието ще се състои в престижния „Дъглас Уимбърли Плаза“ на…

Греъм прекъсва четеното и ме поглежда.

— В поканата ти има думата престижен.

Усещам смущението в бузите си.

Ненавиждам тези покани. Когато ги видях за първи път, вдигнах скандал заради тяхната претенциозност, ала майка ми и претенциозността вървят ръка за ръка.

— Дело на майка ми. Понякога е по-лесно просто да оставя да стане на нейната, отколкото да се съпротивлявам.

Греъм повдига вежди и мята поканата при останалите.

— Значи, си от Гринич, така ли?

По гласа му усещам, че ме съди, но не мога да го виня. Олд Гринич наскоро бе определен за един от най-заможните градове в Америка. Ако си част от това богатство, не е рядкост да се смяташ за по-добър от онези, които не са. Ако не си част от това богатство, съдиш онези, които са. Това е тенденция, от която отказвам да стана част.

— Не ми приличаш на момиче от Олд Гринич — добавя той.

Майка ми би сметнала думите му за обидни, но аз се усмихвам. Приемам ги като комплимент, защото именно това имаше предвид той.

— Благодаря ти. Наистина се старая да се разгранича от утайката на висшето общество.

— Ще трябва да се постараеш още повече, ако искаш да убедиш хората, че изобщо си част от висшето общество. Казвам го в положителен смисъл.

Още една забележка, от която майка ми би се обидила. Започвам все повече да харесвам този тип.

— Гладен ли си? — Надниквам в кухнята, чудейки се дали изобщо имам някаква храна, която да му предложа. За щастие, той поклаща глава.

— Не. Все още съм пълен от всичката онази китайска храна и изневяра.

Засмивам се тихичко.

— Аха. Аз също.

Греъм отново обхожда апартамента ми с поглед, от кухнята до дневната и коридора, отвеждащ в спалнята. А после очите му се спират върху мен толкова настойчиво, че дъхът ми секва. Взира се в мен, а после в краката ми. Гледам как очите му попиват всеки сантиметър от тялото ми. Странно е да ме гледа по този начин друг освен Итън. Още по-странно е, че ми харесва.

Чудя се какво ли си мисли Греъм, когато ме гледа. Дали е също толкова шокиран, колкото съм и аз, че се озова тук, в апартамента ми, и ме гледа по този начин, вместо да е у дома си, до собствената си маса, и да гледа Саша?

Пъхва ръка в джоба си и вади малка кутийка. Отваря я и ми я подава. Вътре има пръстен. Очевидно е годежен пръстен, макар и значително по-малък от онзи, който Итън ми купи. Всъщност този ми харесва повече от моя. Аз исках нещо по-деликатно, но Итън избра най-скъпия, който баща му можеше да си позволи.

— Нося го у себе си от две седмици насам. — Греъм се обляга на масата до мен и се взира в пръстена на ръката ми. — Нямах възможност да й направя предложение, защото тя все ме отсвирваше. От известно време станах подозрителен. Тя е страшно добра лъжкиня.

Изрича последното изречение така, сякаш е впечатлен.

— Харесва ми. — Изваждам пръстена от кутийката и го слагам на дясната си ръка.

— Можеш да го задържиш. Вече нямам нужда от него.

— Трябва да го върнеш. Вероятно не е бил евтин.

— Купих го от eBay. Не мога да го върна.

Протягам ръце пред себе си и сравнявам двата пръстена. Гледам собствения си годежен пръстен и се чудя защо не казах на Итън още преди да го купи, че не се нуждая от нищо прекалено показно. Сякаш толкова отчаяно исках да се омъжа за него, че изгубих гласа си. Мненията си. Себе си.

Свалям годежния пръстен от лявата си ръка и го поставям в кутийката, заменяйки онзи, който Греъм е купил за Саша. Подавам му кутийката, но той отказва да я приеме.

— Вземи я — настоявам и я тикам към него, в опит да разменя пръстените.

Той се обляга на ръцете си, така че да не мога да пъхна кутийката в тях.

— С този пръстен можеш да си купиш нова кола, Куин.

— Колата ми е изплатена.

— Тогава го върни на Итън. Той може да го даде на Саша. Вероятно ще й хареса повече, отколкото онзи, който й купих аз.

Отказва да го вземе, така че оставям кутийката на масата. Ще го изпратя на майката на Итън по пощата. Нека тя реши какво да прави с него.

Греъм се изправя и пъха ръце в джобовете на якето си. Наистина е по-привлекателен от Итън. Когато му го казах по-рано, не беше, за да го полаская. Привлекателността на Итън се дължи най-вече на самоувереността и парите му. Винаги е добре поддържан, добре облечен и мъничко самонадеян. Ако човек се смята за достатъчно привлекателен, в крайна сметка и светът ще го повярва.

Ала привлекателността на Греъм е по-откровена. Той няма поразителни черти, които да изпъкват поотделно. Косата му няма уникален кафяв нюанс. Очите му са тъмни, но не са почти черни или необикновени. Всъщност непримесеният им с нищо кафяв цвят ги кара да изглеждат още по-тъжни, отколкото ако бяха сини или сиви. Устните му са гладки и пълни, но не по начин, който би ме накарал да се замисля за тях, ако не бяха толкова близо до мен. Не е изключително висок, дотам, че ръстът да е първото, което хората забелязват у него. Вероятно е някъде около метър и осемдесет.

Привлекателността му се дължи на комбинацията от всички негови части. Незнайно как не особено впечатляващите му черти се сливат по начин, който кара гърдите ми да се свият. Обожавам начина, по който гледа света през две спокойни очи, когато животът му е в пълен хаос. Невероятно съм привлечена от това как се усмихва само с половин уста. Понякога, докато говори, млъква за миг и прокарва палец по долната си устна. То е неосъзнато секси. Не мисля, че някога съм била толкова физически привлечена от някого, когото познавам толкова малко.

Поглежда към входната врата и аз се чудя дали не е размислил. Дали не съм го отблъснала с нещо? Дали все още мисли за Саша? Изглежда така, сякаш се кани да сложи край на тази вечер. Оттласква се от масата, но аз оставам седнала, чакайки го да ми излезе с цял куп причини защо това не е добра идея. Премества се така, че тялото му е точно пред мен. Като че ли не знае какво да прави с ръцете си, преди да се сбогува с мен, така че ги натъпква в джобовете на дънките си. Очите му се спират върху шията ми, преди отново да се вдигнат към лицето ми. За първи път погледът му е по-интензивен от всичко останало.

— Къде е спалнята ти?

Шокирана съм от директността му.

Опитвам се да прикрия вътрешния си конфликт, защото нищо не би ми харесало повече от това да си отмъстя на Итън, като изчукам сексапилното гадже на любовницата му. Ала знанието, че Греъм е тук по същата причина, ме кара да се запитам дали бих искала да бъда сексът за отмъщение на някой друг.

Определено е за предпочитане пред това да бъда сама точно сега.

Плъзвам се от масата и се изправям. Греъм не отстъпва назад, така че телата ни се докосват за миг, преди да мина покрай него. Усещам го навсякъде, но най-вече в дробовете си.

— Последвай ме.

Все още съм нервна, но не толкова, колкото бях, докато отключвах входната врата. Гласът на Греъм ме успокоява. Самото му присъствие ме успокоява. Трудно е да се боя от някои, който е толкова тъжен.

— Никога не си оправям леглото — признавам, докато отварям вратата на разхвърляната си спалня. Паля лампата и тялото на Греъм изпълва прага.

— Защо не?

Прави няколко крачки навътре и това е най-странната гледка на света. Този мъж, когото изобщо не познавам, застанал в спалнята ми. Същата спалня, в която в този миг би трябвало да тъна в болката на разбитото си сърце.

Ами Греъм? Дали и на него всичко това му се струва също толкова странно? Знам, че е имал съмнения относно Саша, иначе не би я проследил до блока на Итън, докато годежният пръстен е прогарял дупка в джоба му.

Дали е търсил начин да се измъкне? Ами аз? Ами ако едва сега го осъзнавам? Защото в този момент съм нервна и притеснена, и цял куп неща, които не би трябвало да бъда само часове след като животът ми взе толкова лош обрат.

Взирам се безмълвно в Греъм, когато си давам сметка, че не съм отговорила на въпроса му защо не си оправям леглото. Прокашлям се.

— Отнема около две минути да оправиш едно легло както трябва. Това означава, че средностатическият човек губи цели трийсет и осем дни от живота си, оправяйки легло, което по-късно отново ще бъде разхвърляно.

Греъм изглежда развеселен. Отправя ми една от своите полуусмивки, а после поглежда към леглото ми и ето че се чувствам неподготвена за това. Готова бях да бъда с Итън тази нощ. Не да правя секс с непознат. Не съм сигурна, че искам лампата да е запалена. Дори не съм сигурна дали искам да нося онова, което нося. Не искам Греъм да трябва да сваля от тялото ми дрехи, предвидени за друг мъж. Трябва ми миг, за да се овладея. Все още не съм имала такъв и определено се нуждая от него.

— Трябва да… — Посочвам към вратата на банята. — Трябва ми минутка.

Устните на Греъм се извиват в малко по-широка усмивка и в този миг осъзнавам, че тези невероятни устни много скоро ще докоснат моите, и ето че изведнъж не се чувствам достойна. Странно чувство е, защото съм уверена в себе си жена. Ала Греъм поставя стандарт за самоувереност, с какъвто не съм свикнала. Неговата самоувереност кара моята да изглежда като несигурност.

Затварям се в банята и се взирам във вратата. За миг забравям какво изобщо правя тук, но после си спомням, че съм на път да правя секс с мъж, който не е Итън, за първи път от четири години насам. Минавам на по-висока предавка. Отварям вратата на дрешника и преравям нещата си, спирайки се на най-непретенциозното, което успявам да намеря — нежнорозова нощничка с тънки презрамки. Не е прозрачна, но той ще може да види, че не нося сутиена, който свалям в момента. Обличам я и се приближавам до мивката. Вдигам косата си в хлабав кок и си измивам зъбите и езика, така че да съм сигурна, че устата ми няма да му напомни за китайската храна, която си откраднахме по-рано.

Гледам се продължително в огледалото. Просто не мога да обхвана мисълта, че днешният ден завършва по този начин. Аз… очакваща секс с мъж, който не е годеникът ми.

Изпускам дъха си, за да се успокоя, и отварям вратата.

Не съм сигурна какво очаквах, ала Греъм изглежда по съвсем същия начин. Все още стои пред банята, все още е облечен по дънки и тениска. И яке. И обувки. Взирам се в обувките му, когато той прошепва:

— Леле.

Вдигам очи към него. Дошъл е по-близо. Лицето му е така близо до моето и наистина искам да протегна ръка и да докосна челюстта му. Обикновено не обръщам внимание на челюстите на хората, но неговата е толкова силна и покрита с набола брада, обрамчваща устата му, която изглежда точно толкова тъжна, колкото и очите му.

Мисля, че и той забелязва близостта ни, защото незабавно прави крачка назад и махва с ръка към леглото.

Възглавниците са подредени, а завивката е опъната и подпъхната под матрака. Единият й ъгъл е грижливо сгънат, разкривайки чаршафа отдолу.

— Оправил си леглото ми? — Приближавам се и сядам на кревата. Не така си представях да започнат нещата, но то е само защото от четири години насам съм хваната в капана на рутината с Итън.

Греъм повдига завивката и аз се пъхвам отдолу. Плъзвам се в другия край, правейки му място да се присъедини към мен, но той не го прави. Просто ме завива и присяда на леглото, с лице към мен.

— Хубаво е, нали?

Намествам възглавницата си и се излягам на една страна. Той подпъхва края на одеялото под матрака, за да не се измъкне. То обвива плътно краката ми и усещането всъщност е доста приятно. Дори горната част на одеялото сякаш ме прегръща.

— Впечатлена съм.

Греъм протяга ръка и прибира един кичур от косата ми зад ухото. Жестът му е мил. Почти не го познавам, но виждам, че е добър. Видях го в мига, в който Итън отвори вратата и той не му се нахвърли. Нужни са солидна доза увереност и самоконтрол, за да си тръгнеш мълчаливо от подобна ситуация.

Ръката му ляга върху рамото ми. Не съм сигурна какво се промени в него, откакто излязохме от бара или дори откакто влязохме в спалнята ми. Ала усещам, че мислите му вече не са там, където бяха по-рано. Ръката му се плъзва по завивката и се спира върху хълбока ми. Нерешителност е изписана върху цялото му лице. Опитвам се да го направя по-лесно за него.

— Няма нищо — прошепвам. — Може да си вървиш.

Той въздъхва с облекчение.

— Мислех си, че мога да го направя. Ти и аз. Тази вечер.

— Аз също си мислех, че ще мога, но… твърде скоро е за авантюра след скъсване.

Усещам топлината на ръката му през завивката. Той я вдига нагоре и ме улавя през кръста. Навежда се и ме целува леко по бузата. Затварям очи и преглъщам с усилие, усещайки устните му да се доближават до ухото ми.

— Дори ако не беше твърде скоро, пак не бих искал да бъде просто авантюра за след скъсване. — Чувствам как се отдръпва. — Лека нощ, Куин.

Не отварям очи, докато се надига от леглото. Отварям ги едва когато не угася лампата и затваря вратата след себе си.

Не би искал да бъде просто авантюра за след скъсване?

Това комплимент ли беше? Или просто начин да каже, че не проявява интерес?

За миг прехвърлям прощалните му думи през ума си, но после ги потискам. Ще мисля за тях утре. Онова, за което искам да мисля сега, е всичко, което изгубих през последните няколко часа.

Целият ми живот се промени днес. Итън трябваше да бъде другата ми половина през остатъка от живота ми. Всичко, което си мислех, че знам за бъдещето си, се срина. Всичко, което си мислех, че знам за Итън, е било лъжа.

Мразя го. Мразя го, защото, каквото и да се случи от тук нататък, никога няма да бъда в състояние да вярвам на някого така, както вярвах на него.

Излягам се по гръб и се взирам в тавана.

— Майната ти, Итън ван Кемп.

Ама че фамилия. Изричам името си на глас и добавям неговата фамилия след него.

— Куин Даян ван Кемп.

Никога не е звучало толкова глупаво, колкото звучи сега. Изпитвам облекчение, че никога няма да бъде моето име.

Изпитвам облекчение, че го хванах да ми изневерява.

Изпитвам облекчение, че имах Греъм до себе си, когато това се случи.

Изпитвам облекчение, че Греъм реши да си тръгне.

В онзи пламенен миг в ресторанта изпитвах желание да си отмъстя. Струваше ми се, че ако преспя с него, по някакъв начин ще облекча болката, която Итън ми причини днес. Ала сега, когато Греъм си тръгна, осъзнавам, че нищо не би могло да смекчи това чувство. То е една огромна, болезнена рана. Искам да заключа входната врата и никога вече да не изляза от апартамента си. Освен за сладолед. Утре ще изляза за сладолед, но след това никога вече няма напускам апартамента си.

Докато не ми свърши сладоледът.

Отмятам завивките и отивам в хола, за да заключа входната врата. Когато посягам към веригата, забелязвам жълтото листче, залепено на стената до вратата. Върху него е написан телефонен номер. И няколко думи отдолу.

Обади ми се някой ден. След авантюрата за след скъсване.

Греъм

Изпитвам смесени чувства към бележката му. Греъм изглежда мил и вече съм привлечена от него, ала точно сега не съм сигурна, че съм в състояние да понеса дори мисълта отново да ходя на срещи. Минаха едва няколко часа от последната ми връзка. И дори ако един ден отново поискам да ходя на срещи, последният, с когото бих искала да излизам, ще бъде бившето гадже на жената, която имаше пръст в съсипването на всичко хубаво в живота ми.

Искам да бъда възможно най-далеч от Итън и Саша. А за съжаление, Греъм само ще ми напомня за тях.

Дори така, бележката му ме кара да се усмихна. Но само за миг.

Връщам се в стаята и се пъхам под завивките. Придърпвам ги над главата си и сълзите започват да се леят. Греъм беше прав: „Тази вечер ще плачеш. В леглото. Именно тогава ще боли най-много. Когато си сама“.