Колийн Хувър
Най-доброто в теб (29)

Глава 29
Преди

Не мога да си представя по-хубав завършек на първата ни годишнина — увити в одеяло навън, заслушани във вълните, разбиващи се в брега. Съвършеният момент за съвършения подарък.

— Имам нещо за теб — казвам на Греъм.

Обикновено той е този, който ме изненадва с подаръци, и фактът, че аз имам нещо за него, привлича вниманието му. Поглежда ме очаквателно и сваля одеялото от мен, избутвайки ме от стола. Аз изтичвам вътре и се връщам с пакета. Опакован е с коледна хартия, въпреки че Коледа е още далеч.

— Само това успях да намеря — обяснявам. — Нямах време да го опаковам, преди да тръгнем, така че използвах това, което намерих тук.

Той започва да го разопакова, но преди да успее да свали хартията, аз избъбрям:

— Одеяло е. Сама го направих.

— Изобщо не те бива в изненадите — смее се той. Маха опаковъчната хартия и разкрива одеялото, което направих от парчета от дрехите ни. — Това да не са… — Вдига една от скъсаните си официални ризи и се смее.

Понякога ни е трудно да опазим дрехите си здрави, докато ги сваляме един от друг. Мисля, че трябва да съм направила на парчета най-малко половин дузина от ризите на Греъм. Той е скъсал няколко от моите. Понякога го правя, защото ми харесва драматичността на това навсякъде да се разхвърчат копчета. Не помня кога започна, но се превърна в нещо като игра за нас. Скъпичка игра. Поради което реших да вкарам съсипаните дрехи в употреба.

— Това е най-хубавият подарък, който съм получавал някога.

Той премята одеялото през рамо, а после ме вдига на ръце. Отнася ме вътре и ме полага на леглото. Разкъсва нощничката ми, а после разкъсва демонстративно и ризата си. Аз се заливам от смях, докато той не се покатерва отгоре ми и не заглушава смеха ми с езика си.

Повдига коляното ми и понечва да проникне в мен, но аз слагам ръка на гърдите му.

— Трябва ни презерватив — прошепвам задъхано.

Миналата седмица бях на антибиотици заради настинка и спрях противозачатъчните. Цяла седмица трябваше да използваме презервативи като предпазна мярка.

Греъм слиза от мен и отива до сака си. Вади кондом, но не се връща веднага до леглото. Просто се взира в пакетчето в ръцете си. След това го мята обратно върху сака.

— Какво правиш?

— Не искам да го използваме тази нощ — заявява той с огромна доза увереност.

Аз не отговарям. Не иска да използва презерватив? Правилно ли разчитам намерението му?

Греъм се приближава до леглото и отново се отпуска върху мен. Целува ме, а после се отдръпва леко.

— Понякога мисля за това. Как забременяваш.

— Така ли? — Не го очаквах. Поколебавам се за миг, преди да кажа: — Само защото мислиш за него, не означава, че си готов.

— Само че съм. Когато мисля за това, ме обзема вълнение. — Той се изляга на една страна и слага ръка върху корема ми. — Не мисля, че трябва отново да започнеш да вземаш противозачатъчни.

Стискам ръката му, слисана от това колко силно искам да го целуна, да се смея, да го поема в себе си. Ала колкото и да съм сигурна в това, че искам деца, няма да взема това решение, ако той не е точно толкова сигурен, колкото съм и аз. — Убеден ли си?

Мисълта да станем родители ме изпълва с огромна любов към него. Толкова, че усещам как по бузата ми се стича сълза.

Греъм я вижда и се усмихва, докато я избърсва с палец.

— Обичам това, че ме обичаш толкова, че понякога те кара да плачеш. Обичам и идеята, че да си родим дете те кара да заплачеш. Обичам това, че си изпълнена с такава любов, Куин.

Целува ме. Не мисля, че му казвам достатъчно често колко страхотно се целува. Най-добрият, когото съм имала някога. Не знам какво прави целувките му различни от тези на всички останали мъже, които съм целувала преди, но те са толкова по-хубави. Понякога се страхувам, че един ден ще му омръзне да ме целува, заради това колко много го целувам аз. Просто не мога да бъда близо до него, без да го вкуся.

— Целуваш се страхотно — прошепвам.

Греъм се засмива.

— Само защото целувам теб.

Целуваме се дори повече, отколкото обикновено, когато правим любов. И знам, че сме правили любов стотици пъти преди тази вечер. Може би дори хиляда. Ала този път като че ли е различно. За първи път между нас няма никаква бариера, пречеща ни да създадем нов живот заедно. Сякаш правим любов с цел.

Греъм свършва в мен и това е най-невероятното усещане, знанието, че любовта ни един към друг може би създава нещо по-голямо дори от любовта ни един към друг. Не знам как това изобщо е възможно. Как е възможно да обичам някого толкова или дори повече, отколкото обичам Греъм?

Беше толкова съвършен ден.

Преживяла съм много съвършени моменти, но съвършените дни са рядкост. Нужни са съвършено време, съвършена компания, съвършена храна, съвършеният план за деня, съвършено настроение.

Чудя се дали нещата винаги ще бъдат съвършени. Сега, когато решихме да си създадем семейство, част от мен се чуди дали съществува ниво на съвършенство, което все още не сме достигнали. Как ли ще бъде следващата година, когато може би ще сме станали родители? Или пък след пет години? Десет? Понякога ми се иска да имах кристална топка, която наистина да можеше да вижда бъдещето. Ще ми се да знаех всичко.

Описвам невидими фигурки върху гърдите му с пръст, когато го поглеждам.

— Къде мислиш, че ще бъдем след десет години?

Греъм се усмихва. Обича да говори за бъдещето.

— Надявам се след десет години да си имаме своя собствена къща. Не прекалено голяма, нито прекалено малка. Дворът обаче ще бъде огромен и непрекъснато ще играем навън с децата. Ще имаме две, момче и момиче. А ти ще си бременна с третото.

Усмихвам се при тази мисъл. Той реагира на моята усмивка и продължава да говори.

— Все още ще пишеш, но ще работиш от къщи, и то само когато поискаш. Аз ще притежавам своя собствена счетоводна къща. Ти ще караш комби, защото определено ще бъдеш от онези родители, които водят децата си на футболни мачове и гимнастика. — Усмихва ми се широко. — И непрекъснато ще правим любов. Може би не толкова често, колкото сега, но повече от всичките ни приятели.

Притискам ръка над сърцето му.

— Звучи ми като съвършения живот, Греъм.

И наистина е така. Ала всеки живот с Греъм звучи съвършено.

— Или пък… — добавя той. — Нищо няма да се промени. Може би все още ще живеем в апартамент. Може би ще имаме финансови затруднения, защото непрекъснато ще се местим от работа на работа. Възможно е дори да не можем да имаме деца, така че няма да имаме голям двор, нито дори комби. След десет години все още ще караме същите скапани коли. Може би след десет години нищо няма да се е променило, животът ни ще бъде същият, какъвто е сега. И ще имаме единствено себе си.

Точно както след първата фантазия, която описа, и този път по лицето ми се разлива умиротворена усмивка.

— И това ми звучи като съвършения живот.

И наистина е така. Стига само да имам Греъм, не мисля, че животът ни би могъл да бъде по-малко от това, което е сега. А сега той е съвършен.

Отпускам се върху гърдите му и заспивам с най-умиротвореното чувство в сърцето си.