Колийн Хувър
Най-доброто в теб (17)

Глава 17
Преди

Неразделни.

Ето какви сме.

Минаха два месеца и половина, откакто уж съм го погледнала в ресторанта онази вечер.

Дори след като прекарваме заедно всеки миг, освен когато не сме на работа, той ми липсва. Никога не съм била така погълната от някого през живота си. Никога не съм вярвала, че е възможно. Не е нездравословно обсебване, защото той ми дава лично пространство, ако го искам. Аз просто не го искам. Не се държи собственически, нито прекалено закрилнически. Аз не съм ревнива, нито прекалено зависима от него. Просто времето, в което сме заедно, е като еуфорично бягство от реалността и аз искам колкото се може повече от него.

През десетте седмици, откакто се виждаме, спахме разделени само веднъж. Ейва и Рийд се скараха и тя остана да преспи у нас, и ние цяла нощ оплювахме мъжете и ядохме вредни храни. Беше потискащо забавно, ала пет минути след като тя си тръгна, аз вече звънях на Греъм. Двайсет минути след като тя си тръгна, той почука на вратата ми. Двайсет и една минути след като тя си тръгна, вече правехме любов.

Ето как е. Десет седмици, изпълнени със секс, смях, секс, храна, секс, смях и още секс.

Греъм се шегува, че в един момент нещата сигурно ще влязат в по-спокоен ритъм. Ала няма да бъде днес.

— Исусе, Куин — простенва до шията ми, докато рухва върху мен. Останал е без дъх, а аз не мога да му помогна, защото и аз се боря за въздух.

Това не беше предвидено. Хелоуин е и би трябвало да сме на парти у Ейва и Рийд, ала в мига, в който си облякох мръснишката рокличка от тениска, Греъм не бе в състояние да свали ръцете си от мен. Едва не го направихме в коридора, пред асансьора, но той ме отнесе обратно вкъщи, за да спаси достойнството ни.

Накара ме да удържа на думата си за костюмите, които бях предложила по рано, през август. Решихме да отидем като свои по-мръснишки версии. Не можахме да решим как биха изглеждали те, така че избрахме просто да не носим почти никакви дрехи. Аз си сложих цял куп грим. Греъм заяви, че неговата работа ще е просто да ме опипва цяла нощ и да се погрижи да се натискаме пред всички.

Само че сега дрехите ни са на пода. Чакането на асансьора ни побеждава всеки път.

Греъм се навежда към мен и заравя лице в шията ми, целувайки ме, докато не ме побиват тръпки.

— Кога ще се запозная с майка ти?

Въпросът му сякаш отваря дупка в мига и аз усещам как цялата ми радост се отцежда.

— Никога, ако зависи от мен.

Греъм се откъсва от шията ми и ме поглежда.

— Не може да е чак толкова ужасна.

Засмивам се вяло.

— Греъм, тя е онази, която включи думата престижен в сватбените ми покани.

— Съдиш ли за мен по родителите ми?

Страшно харесвам родителите му.

— Не, но се запознах с тях в първия ден, който прекарахме заедно. Не те познавах достатъчно, за да съдя.

— Познаваше ме, Куин. Не знаеше нищичко за мен, ала ме познаваше.

— Звучиш толкова уверен в себе си.

Той се смее.

— Защото съм. Разбрахме кои сме още в нощта, в която се запознахме в онзи коридор. Понякога хората се срещат и повърхностните неща нямат значение, защото те виждат под тях. — Навежда се към гърдите ми и слага целувка над сърцето ми. — Узнах всичко, което имах нужда да знам, през онази първа нощ, когато те срещнах. Нищо външно не би могло да промени мнението ми за теб. Дори преценката ми за жената, която те е отгледала.

Искам да го целуна. Или да се омъжа за него. Или да го чукам.

Задоволявам се с целувка, но гледам да е сравнително бърза, защото се боя, че ако не се отдръпна навреме, може да му кажа, че съм влюбена в него. На върха на езика ми е и ми е по-трудно да го задържа, отколкото да го изрека. Ала не искам първа да го кажа. Все още не.

Ставам от леглото и вдигам дрехите ни от пода.

— Добре. Може да се запознаеш с майка ми следващата седмица. — Подхвърлям му дрехите. — Днес обаче ще се запознаеш с Ейва. Обличай се, закъсняваме.

Когато си слагам тоалета, Греъм все още седи на леглото и ме гледа.

— Ами бельо? — пита.

Полата ми е наистина къса и всеки друг ден за нищо на света не бих я облякла. Поглеждам към бикините си на пода и си помислям колко би го влудило да знае, че не нося нищо под тази и така прекалено къса пола. Оставям ги на пода и му се усмихвам широко.

— Не мисля, че подхождат на тоалета ми.

Той клати глава.

— Убиваш ме, Куин.

Изправя се и се облича, докато аз си оправям грима.

Успяваме да излезем от апартамента.

Успяваме да прекосим коридора.

Ала докато чакаме асансьора, отново губим битката.

* * *

— Закъсняхте. — Това е единственото, което Ейва казва, когато отваря вратата и ме вижда да стоя на прага с Греъм. Облечена е в елегантен костюм с панталон, а косата й е грижливо оформена в прическа, сякаш е излязла от „Степфордските съпруги“^[1]. Изчаква, докато влезем в къщата, и затръшва вратата. — Рийд! — провиква се и го търси с поглед, ала той стои до нея. — О. — Махва с ръка към Греъм. — Той е тук.

Рийд се ръкува с Греъм.

— Приятно ми е да се запознаем.

Ейва оглежда изпитателно Греъм. А после мен.

— Костюмите ви са толкова непристойни.

И се отдалечава, без да ни погледне повече.

— Какво, по дяволите? — питам, обръщайки се към Рийд. — Защо е толкова груба?

Рийд се смее.

— Опитах се да й кажа, че костюмът й не е толкова очевиден.

— Какво се предполага, че е? Кучка?

Лицето на Рийд почервенява и той се привежда към нас.

— Облечена е като майка ви.

Греъм начаса се разсмива.

— Значи, обикновено не е толкова… неприятна?

Правя физиономия и го улавям за ръката.

— Ела, трябва отново да те представя на сестра ми.

Ейва всъщност е мила с Греъм, когато се запознава с него за втори път. Ала после отново влиза в ролята си и до края на вечерта се преструва, че е майка ни. Най-забавното е, че никой на партито няма представа като кого се е маскирала. То е тайна между нас четиримата и това го прави още по-забавно всеки път когато я чуя да казва на някого колко уморен изглежда или колко много мрази малките деца.

В един момент се приближи до Греъм и го попита:

— Колко пари изкарваш?

След което добави:

— Не забравяй да подпишеш предбрачно споразумение, преди да се ожениш за дъщеря ми.

Толкова я бива да бъде майка ни, че изпитвам истинско облекчение, когато гостите започват да се разотиват, защото не мисля, че бих могла да понеса и секунда повече.

В кухнята съм заедно с нея и й помагам с миенето на чинии.

— Мислех, че с Рийд имате миялна машина. Да не би да полудявам? — Ейва вдига крак и посочва минихладилника със стъклена врата на метър-два от нас. — Това да не е хладилник за вино? Там, където беше миялната ви машина?

— Аха.

— Но… защо?

— Минусът на това да се омъжиш за французин. Смята, че изобилен запас от изстудено вино е по-важен от миялна машина.

— Това е ужасно, Ейва.

Тя свива рамене.

— Съгласих се, защото обеща той да мие чиниите.

— Тогава защо ние мием съдовете сега?

Ейва прави физиономия.

— Защото гаджето ти е лъскава нова играчка и съпругът ми е запленен.

Вярно е. Греъм и Рийд прекараха по-голямата част от вечерта в приказки. Подавам последната чиния на Ейва.

— Рийд ме дръпна настрани по-рано и ми каза, че вече харесва Греъм повече, отколкото някога е харесвал Итън.

— Това прави двама от нас — казва Ейва.

— Трима.

Когато приключваме с чиниите, аз надничам в дневната. Греъм тъкмо обяснява на Рийд нещо, което изисква цял куп жестове. Не мисля, че някога съм го виждала толкова оживен. Рийд се превива от смях. Греъм улавя погледа ми и усмивката, която пробягва по лицето му, ме изпълва с топлина. Задържа погледа ми в продължение на няколко секунди, а после отново насочва вниманието си към Рийд. Когато се обръщам, виждам Ейва да стои на прага и да гледа как изтривам усмивката от лицето си.

— Влюбен е в теб.

— Шшт. — Връщам се в кухнята и тя ме последва.

— Този поглед. — Тя взема една хартиена чиния и започва да си вее. — Този мъж е влюбен в теб и иска да се ожени теб и да му родиш цял куп бебета.

Не мога да потисна усмивката си.

— Господи, наистина се надявам.

Ейва се изпъва и оправя костюма си.

— Е, Куин. Изглежда доста прилично, но като трябва да призная, че според мен би могла да си намериш някой много по-богат. Е, къде е мартинито ми?

Аз правя физиономия.

— Моля те, престани.