Морис Дрюон
Тисту — момчето със зелените пръстчета (5)

Трета глава,
в която се запознаваме с град Мирпоал и с фабриката на Почитаемия Татко

Мирпоал, така се наричаше градът, в който Тисту се беше родил. Неговата къща и най-вече фабриката на Почитаемия Татко носеха на този град богатство и слава.

На пръв поглед Мирпоал беше град като всички други градове с черква, затвор, казарма, будка за цигари, бакалница, бижутериен магазин. И въпреки това този град като всички други градове беше известен в целия свят, защото именно в Мирпоал Почитаемия Татко произвеждаше оръдия, които много се търсеха. Оръдия от всякакъв калибър — големи, малки, дълги, джобни, оръдия на колела, оръдия за влакове, за самолети, за танкове, за кораби, оръдия, които да стрелят над облаците, оръдия, които да стрелят под водата и дори един друг вид извънредно леки оръдия, които да се носят върху гърба на камили и мулета в страни, където хората са оставили да се натрупат твърде много камъни и шосетата не смогват да си пробият път.

С една дума Почитаемия Татко беше фабрикант и търговец на оръдия.

Откакто беше станал достатъчно голям, за да слуша и да разбира, Тисту често чуваше да му се повтаря:

— Тисту, момчето ми, нашата търговия е хубаво нещо. Топовете не са като чадърите — щом пекне слънцето, да ги забравят, нито като сламените шапки, които си стоят по витрините, щом лятото е дъждовно. Каквото и да е времето, топовете се продават.

Дните, когато Тисту не искаше да яде, Мама го завеждаше до прозореца и му показваше далече, отвъд градината, доста по-нататък от беседката, където стоеше понито Гимнастик, внушителната фабрика на Татко. Мама караше Тисту да преброи деветте огромни комина, които едновременно бълваха огън, а после го завеждаше отново при чинията му и казваше:

— Изяж си супата, Тисту, за да пораснеш. Един ден ти ще станеш господар на Мирпоал. Да произвеждаш топове е много уморително и в нашия род не ни трябват дребосъци.

Никой не се и съмняваше, че Тисту един ден ще замести баща си и ще управлява фабриката, съща както Почитаемия Татко беше заместил Почитаемия Дядо, чийто портрет — с лице оградено от блестяща брада и ръка положена върху лафета на топ — висеше на стената в големия салон.

И Тисту, който не беше лошо момче, се стараеше да си изяде супата.