Морис Дрюон
Тисту — момчето със зелените пръстчета (3)

Първа глава
в която авторът споделя някои свои мисли във връзка с името Тисту.

Тисту е странно име, което не се среща в нито един календар, било във Франция, било в други страни. Няма свети Тисту.

Но имаше едно малко момче, което всички наричаха Тисту… Това вече има нужда от обяснение.

Един ден, веднага след неговото раждане, докато беше не по-голямо от домашно хлебче в панерче за хляб, кръстницата, облечена в рокля с дълги ръкави, и кръстникът с черна шапка занесоха това малко момче в черквата и заявиха на свещеника, че то се казва Франсоа-Батист.

Малкото момче, както повечето от кърмачетата в неговото положение, протестира, вика, почервеня цялото. Но възрастните, които нищо не разбират от протестите на новородените, твърдяха с пълна увереност, че детето се нарича наистина Франсоа-Батист.

После кръстницата с дългите ръкави, кръстникът с черната шапка го върнаха в люлката му. Още същия миг се случи нещо странно: възрастните сякаш вече не бяха в състояние да подчинят езика си, за да изговарят името, което сами бяха дали на детето и започнаха да го наричат Тисту.

Явлението, ще кажат някои, не е рядко. Колко момченца и момиченца са записани в общината или в черквата под името Анатол, Сюзан, Агнес или Жан-Клод, а към тях никога не се обръщат другояче, освен с Тола, Зет, Пюс и Мистуфле.

А това чисто и просто доказва, че възрастните наистина не знаят името ни. Впрочем те нямат представа и откъде идваме ние (каквото и да говорят по този въпрос), нито защо сме дошли на този свят, нито какво ще вършим в него.

За всяко нещо възрастните си имат установени представи, които им служат да говорят, без да разсъждават. Обаче готовите представи общо взето са зле изградени представи. Те са били измислени много отдавна, не се знае вече от кого; те са твърде изтъркани. Но тъй като по какъвто и да е повод съществуват по няколко представи, в това има нещо много удобно, защото често може да се заменя една представа с друга.

Ако ние сме родени, само за да станем някой ден също такива възрастни като другите, то с възрастта установените представи много лесно се настаняват в главата ни.

Но ако сме родени, за да изпълним някаква особена задача, която изисква добре да се вгледаме в света около нас, нещата не са вече толкова прости. Установените представи отказват да се задържат в главата ни; те изскачат от лявото ни ухо веднага щом са влезли през дясното; те падат на земята и се разбиват.

По такъв начин ние поднасяме големи изненади най-напред на родителите си, а после и на всички възрастни, които толкова упорито държат на прословутите си представи.

И тъкмо такова нещо се случи с малкото момче, което нарекоха Тисту, без да го попитат дали е съгласно.