Морис Дрюон
Тисту — момчето със зелените пръстчета (4)

Втора глава
в която ви представяме едновременно Тисту, родителите му и Къщата-която-блести.

Косите на Тисту бяха руси и завити на края. Представете си слънчеви лъчи, които образуват малка къдрица при докосването до земята. Тисту имаше широко разтворени сини очи, розови и свежи бузки. Целуваха го много.

Понеже възрастните, най-вече онези, които имат широки черни ноздри, бръчки по челото и косми в ушите, целуват непрекъснато малките момченца със свежи бузки. Те разправят, че това доставя удоволствие на момченцата; още една тяхна готова представа. Истината е, че на тях, на възрастните, им е приятно да целуват свежите бузки, а момченцата са достатъчно любезни, за да им доставят това удоволствие.

Видеха ли Тисту, всички възкликваха:

— О, какво хубаво момченце!

Но Тисту не се възгордяваше. Красотата му се струваше нещо естествено. Той се учудваше, че всички мъже, всички жени и всички дечица не са като неговите родители и като него самия.

Защото родителите на Тисту, и единият и другият — трябва да побързаме да го кажем — бяха твърде красиви. И именно като гледаше тях, Тисту свикна да мисли, че да си красив, е нещо естествено, докато грозотата му се струваше изключение или несправедливост.

Бащата на Тисту, Почитаемия Татко, имаше черна и старателно пригладена с брилянтин коса; беше много висок, чудесно облечен; никога нямаше да видите и най-малка прашинка върху ревера на сакото му, а освен това се парфюмираше и с одеколон.

Почитаемата Мама беше руса и подвижна; страните й бяха нежни като цвете, ноктите й розови като листенцата на розите й, когато тя излизаше от стаята си, край нея се разливаше аромата на букетче цветя.

Наистина Тисту не беше за оплакване. И Татко, и Мама бяха само негови, а освен това той се ползваше и от тяхното огромно богатство. Защото Почитаемия Татко и Почитаемата Мама, вие вече сте го разбрали, бяха твърде богати.

Те живееха във великолепна къща на няколко етажа, с каменна стълба отпред, с тераса, странични стълби, високи прозорци, наредени по девет в редица, с кулички, украсени с островърхи шапки, а наоколо чудесна градина.

Във всяка стая на къщата имаше толкова дебели и меки килими, че по тях се стъпваше безшумно. Това беше чудесно за игра на криеница, а така също и да се тича без пантофи — нещо, което беше забранено и караше Мама да казва:

— Тисту, обуй си пантофките, ще настинеш!

Но тъй като килимите бяха дебели, Тисту никога не хващаше хрема.

Да споменем и за парапета на главната стълба, добре излъскания меден парапет — една огромна главна буква S с няколко извивки, която водеше началото си от най-високата част на къщата и падаше като златна светкавица върху мечата кожа на партера.

Щом останеше сам, Тисту яхваше парапета и се плъзваше надолу, та свят да ти се завие. Този парапет беше неговата пързалка, неговото хвърчащо килимче, неговата вълшебна пътечка, която всяка сутрин слугата Каролюс с ревностен плам полираше и лъскаше.

Защото Почитаемия Татко и Почитаемата Мама, имаха слабост към всичко, което блести, и всеки се стараеше да ги задоволи.

Бръснарят, благодарение на брилянтина, за който вече споменахме, беше сполучил да направи от косата на Татко истинска каска, преливаща в осем отсенки, от която всички се възхищаваха.

Обувките на Татко бяха така добре боядисани и толкова добре излъскани, че когато той вървеше, те сякаш изпускаха искри.

Розовите нокти на Мама, всеки ден грижливо пилени и лакирани, блестяха като десет малки прозорчета при изгрев-слънце.

Около шията на Мама, на ушите й, по китките и по пръстите й блестяха гердани, обеци, гривни и пръстени от скъпоценни камъни; и когато тя излизаше вечер, за да отиде на театър или на бал, всички звезди на нощта бледнееха пред нея.

Слугата Каролюс сам си беше изобретил някакъв прах, с който беше превърнал парапета на стълбата в споменатото вече произведение на изкуството. С този прах той си служеше и за да излъска дръжките на вратите, сребърните свещници, кристалните висулки на полилеите, солничките, захарниците и токите на коланите.

Що се отнася до деветте коли, които спяха в гаража, трябваше едва ли не да се надянат тъмни очила, за да се гледат. Когато и деветте едновременно потегляха на път и минаваха по улиците, хората се спираха по тротоарите. Сякаш Огледалната зала се разхождаше.

— Та това е Версай! — възкликваха по-начетените.

Разсеяните сваляха шапка, мислейки, че отдават почит на погребение. Кокетките се възползваха от случая, да се огледат във вратите и още веднъж да си напудрят носа.

В конюшнята имаше девет коня — кой от кой по-хубави. В неделя, когато идваха гости, извеждаха деветте коня в градината, за да красят пейзажа. Големият Черен кон отиваше под магнолията, придружен от жена си Хубавката кобилка. Понито Гимнастик заемаше своето място до беседката. Пред къщата, на зелената морава, подреждаха останалите шест коня, много рядка раса червени коне, които се отглеждаха само при Татко и той много се гордееше с тях.

Конярите, облечени в жокейска униформа, тичаха с четка в ръка от един кон на друг, защото и конете трябваше да блестят, особено в неделя.

— Моите коне трябва да бъдат като скъпоценни камъни — казваше Татко на своите жокеи.

Този привикнал към блясъка мъж беше добър, затова му се подчиняваха на драго сърце. И жокеите решеха конете, девет косъма в една посока, девет в друга така добре, че хълбоците на червените коне приличаха на огромни, добре шлифовани рубини. Гривите и опашките им бяха сплетени със станиол.

Тисту обожаваше всички тези коне. Нощем той сънуваше, че спи сред тях върху жълтата слама на конюшнята. През деня час по час отиваше да ги види. Когато ядеше шоколад, старателно сгъваше станиола и го даваше на жокея, който се грижеше за понито Гимнастик. Понеже от всички животни Гимнастик беше неговият любимец. И това е понятно — Тисту и понито имаха горе-долу един и същ ръст.

И тъй, като живееше в Къщата-която-блести, пра баща си — един блестящ човек, и при майка си — един истински букет, сред красиви дървета, хубава коли и хубави коне, Тисту беше много щастливо дете.