Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (58)

58.

Типично за него — и изнервящо — Родни Сарнек слушаше някакъв ужасен рок.

— Родни, на високоговорител си. Обажда се… Би ли спрял тази музика?

Ако тази оглушителна думканица можеше да се нарече „музика“.

— Здрасти, Линкълн. Това си ти, нали?

Райм погледна Сакс и завъртя очи. Кибердетективът вероятно бе полуглух.

— Родни, имаме случай за теб.

— Разбрано. Казвай.

Райм обясни за бомбите и къде са поставени — близо до рутери на „Файбър Оптик Нетуъркс“ и под централата на компанията.

— Леле, Линкълн, това е ужас!

— Нямам представа за кога са нагласени детонаторите. Възможно е да не успеем да обезвредим всичките, преди да се взривят.

— Ще евакуирате ли сградите?

— В момента го правим. Бомбите са с барут, не с пластичен експлозив, затова не очакваме да има много жертви. Но пораженията върху инфраструктурата може да са значителни.

— Аха.

Детективът не изглеждаше разтревожен. Дали сега не избираше нов списък с песни на айпода си?

— С какво мога да ви помогна? — попита най-сетне, като че ли с единствена цел да запълни неловкото мълчание.

— На кого да се обадим и какви предпазни мерки да вземем?

— За какво?

Боже мили. Каква незаинтересованост!

— Родни. Ако. Бомбите. Избухнат. Интернет — какви мерки трябва да вземем?

Кратка пауза.

— Питаш, ако бомбите извадят от строя два-три рутера на оптичната кабелна мрежа?

Райм въздъхна:

— Да, Родни. Това питам. И централата на IFON.

— Няма нужда да правите нищо.

— Ами правоохранителните служби, болниците, Уолстрийт, въздушните диспечери, алармите? Това е Интернет, за бога! Някоя кабелна компания е наела някого да извърши индустриален саботаж.

— А, разбрах. — Родни прозвуча развеселено: — Представяте си някой сценарий като от филм с Брус Уилис, така ли? Срив на фондовата борса, някой ограбва банка, защото алармата й е повредена, отвлича кмета благодарение на това, че мрежата не работи?

— Ами, да, нещо в този дух.

— Виж сега, тая работа за войната между кабеларките и оптичните мрежи… това е вчерашна новина. Стара дъвка.

„Няма нужда от две клишета едно след друго — гневно си помисли Райм. — Говори по същество.“

— IFON и конвенционалните кабелни доставчици не се обичат. Обаче никой няма да тръгне да саботира нищо. Даже до шест месеца „Интернешънъл Файбър Оптик“ ще бъде изкупена или ще подпише лицензионни споразумения с другите компании.

— Значи не мислиш, че някой иска да взриви рутерите на IFON?

— Не. Даже да го направят, някой да го направи, ще има пет-десет минутно прекъсване на връзката в някои отдалечени части на града. Повярвай ми, китайските и българските хакери създават много повече проблеми всеки ден.

— Сигурен ли си, че ще стане така? — намеси се Сакс.

— Ей, здрасти, Амелия. Добре де, може би двайсет минути. Интернет доставчиците са мислили много по този въпрос. В системата има толкова много резерви, че я наричаме „хиперзастрахована“.

Райм се подразни от лошата шега и от това, че теорията му отиде на кино.

— В най-лошия случай сигналите ще бъдат пренасочени през резервни сървъри в Джърси, Куинс и Кънектикът. Е, трафикът ще се забави. Няма да можеш да гледаш порно или да играеш „Уоркрафт“, без сигналът да прекъсва, но основните сайтове ще си работят. Все пак ще предупредя доставчиците и „Вътрешна сигурност“.

— Благодаря, Родни.

Музиката се усили, после линията прекъсна и настъпи благословена тишина.

Райм се намести пред таблиците с уликите и снимките. Хрумна му друга мисъл, разочароваща.

— Колко съм глупав — измърмори. — Да си помисля, че Саманта Ливайн е била избрана специално, защото работи в IFON. Откъде ще знае убиецът, че ще отиде в тоалетната точно тогава, та да я чака? Малоумно. Тъпо.

Идеята за заговор на кабелните доставчици срещу оптичния натрапник му се беше сторила добра — дребните овцевъди срещу едрите кравеферми. Както повечето конспиративни теории, звучеше привлекателно, но всъщност бе пълен боклук.

Погледът му спря върху татуировките.

Райм ги прочете на глас.

Пуласки, до него, се наведе напред.

— И тези вълнообразни линии…

— Орнаменти с формата на мидена черупка — поправи го Райм.

— Не виждам тук никакви мидени черупки. На мен ми приличат просто на вълнички.

Линкълн се намръщи. След малко прошепна:

— А вълните, както каза Ти-Ти Гордън, са важни — заради скарификацията. — След малко изръмжа: — Сгреших! Не се опитва да ни насочи към определено място. Проклятие!

После примигна и се изсмя.

— Какво има? — попита Сакс.

— Просто се получи много лоша шега, когато казах „Проклятие“.

— Какво искаш да кажеш, Линкълн? — вметна Купър.

Райм не обърна внимание на въпроса.

— Библия! — извика. — Дайте ми някоя Библия.

— Тук нямаме, Линкълн — отбеляза Том.

— Онлайн. Намерете ми Библия онлайн. Очертава ти се нова мисия, новобранец.

— Така ли?