Джефри Дивър
Колекционерът на татуировки (22)

22.

Били Хейвън излезе от свързващия тунел в поликлиниката. Преследвачите му — полицайката и охранителят — бяха останали долу и той се надяваше сега да се гърчат от болка, дерейки възпалените си очи.

Не беше видял как точно се изсипа върху тях формалдехидът — нямаше, разбира се, възможност да гледа, колкото и изкушаващо да беше.

Забеляза врата на тоалетна в един пуст коридор и влезе в една кабинка. Отвори раницата си, за да извади други дрехи за преобличане. Нямаше много възможности. Облече работен гащеризон и смени плетената шапка със спортна, с емблемата на „Мец“. Сложи си също очила с тъмни рамки. Накрая извади брезентова чанта за инструменти, каквато би използвал някой майстор, и натъпка в нея раницата и якето си. Носеше чантата точно с тази цел — да промени външния си вид, ако се наложи да бяга.

Бъди подготвен да се преобразиш…

Излезе бавно от тоалетната и тръгна към входната врата. Тъкмо щеше да излезе на улицата, когато отпред се появи полицейска кола и веднага след нея — още две. Спряха със свирене на гуми, наизскачаха полицаи и започнаха да спират всеки бял мъж между петнайсет и петдесет в околността на сградата, да искат да се легитимира, да проверяват багажа.

По дяволите!

Появиха се още ченгета и един голям синьо-бял микробус на Отряда за спешни ситуации на нюйоркската полиция. Заградиха отпред и вероятно правеха същото откъм задния и товарния вход.

Били се обърна назад. Трепереше от гняв. Неочакваната поява на полицайката бе провалила всичко. Голям шок бе да се срещне очи в очи със самата Амелия Сакс, която по ирония изглеждаше също толкова решителна, колкото на снимката в глава седем на „Серийни градове“. И облечена по почти същия несексапилен начин. О, как му се искаше да я просне по гръб и да й направи една от специалните си татуировки. Отрова от растението ангелски тромпет, или бругмансия. Убива бързо, но не чак толкова, че полицай Сакс да не умре в мъчителни болки.

Преди това обаче трябваше да се махне от тук. Полицията всеки момент щеше да започне да претърсва сградата.

И той знаеше, че ще търсят внимателно.

Първата група полицаи тръгнаха към входната врата.

Били непринудено се завъртя и се насочи към асансьорите. Там спря и небрежно заразглежда списъка на кабинетите, сякаш нямаше никаква грижа на този свят — освен да намери лекар, който да му премахне някоя бенка или да му направи колоноскопия.

Мислеше трескаво. Сградата бе висока десет-единайсет етажа. Имаше ли външна противопожарна стълба? Едва ли. Такива вече не се използваха. Сигурно имаше огнеупорно стълбище, водещо към немаркирани врати към страничните улички. Разбира се, ченгетата щяха да заемат позиции там. Готови за стрелба да чакат престъпника.

Забеляза табела за един лекарски кабинет на шестия етаж.

Били Хейвън се замисли за момент.

Чудесно, рече си, и се дръпна от указателната табела точно когато първият полицай влизаше във фоайето.

Винаги бъди готов да импровизираш…