Джон Конъли
Игра на духове (99)

99.

Паркър бе последвал интуицията си след откриването на тялото на Еклънд в автоморгата. Обади се на Арт Къриър, който пък се свърза с най-близкия съсед на убития детектив. Един поглед бе достатъчен, за да се види автомобилът пред бунгалото, но въпреки това Арт си направи труда лично да отиде, докато Паркър още беше на път.

Кърк Бъкнър дори не се опита да се съпротивлява или избяга — не че щеше да има някакъв смисъл. Ейнджъл и Луис също бяха насочили оръжията си към него. Той легна на земята, както му бе заповядано, и позволи на Паркър да вземе пистолета от джоба на якето му. Предпазителят му още бе свален.

— Къде е съпругата ви? — попита Паркър.

— Вътре. Мъртва е. И не ми беше съпруга, а сестра.

Паркър въобще не си направи труда да разнищи въпроса.

Не му беше времето сега.

Ейнджъл рискува да хвърли поглед в къщата, докато Луис го покриваше.

— Имаме тяло на пода. Горната част е покрита с одеяло.

Паркър върза ръцете на Бъкнър със свински опашки, които взе от колата си, а Ейнджъл се приближи до тялото все така прикриван от Луис. Дръпна одеялото и видя подутото лице на Сали Бъкнър. Провери за пулс, макар очевидно да беше излишно.

— Мъртва е — съобщи той на Паркър.

— Обеси се — обясни Бъкнър. — На дръжката на вратата.

Той вдигна очи към Паркър и добави:

— Не съм я убил аз. Ни най-малко.

Не се обадиха веднага в полицията. Бездруго нямаше как: мобилните им телефони нямаха покритие и трябваше някой да излезе на главния път или да иде при съседа и да помоли да използва неговия телефон.

Паркър се възползва от възможността да претърси бунгалото, но това не му отне много време. Спалнята и банята, пък и останалата част на къщата, издаваха само мъжко присъствие, но книгите и дивидитата по лавиците в дневната бяха странна смесица от мъжки и женски вкусове, характерни повече за дома на двойка.

В задната част на къщата имаше малка пристройка. Единственият прозорец беше висок и тесен и не се отваряше. В единия край имаше отвор с решетка за вентилация, въпреки че помещението имаше и електроинсталация. От двете страни на дъбовата врата бяха заковани метални листове. Имаше една голяма ключалка и още една решетка за вентилация на нивото на лицето, но в метала и дървото имаше дупки като от премахнат болт. Паркър провери ключалката. Беше одраскана отвън, но не и отвътре. Усети мириса на белина и огледа циментовия под. Бързо откри следите от метална рамка за легло, както може би и от маса със стол. Беше виждал такива стаи и преди: за последно в онова място, наречено Отреза. Това не беше стая, в която човек стоеше по желание, а в която можеше да бъде държан против волята му.

Той се върна в кухнята и погледа снимките, забодени на корковата дъска на стената. Едната беше копие на онази от бюрото в офиса на Еклънд, на която детективът се усмихваше до бившата си жена. Преди не бе забелязал приликата. Не беше толкова очевидна. Ако не беше видял пристройката, може би въобще нямаше да направи връзката.

Клаудия Сансъм беше по-млада версия на бившата жена на Еклънд.

Паркър си спомни как детективът се бе сприятелил с Оскар Сансъм, как бе предложил помощта си, как се бе постарал да бъде винаги в течение на разследването. Припомни си подробности от откриването на трупа, признаците на занемареност, загадката за това, как една жена може да изчезне за три години, а после да се появи заровена в земята.

Еклънд.

Чу Луис да го вика, но не можеше да помръдне. Гледаше снимката и се чудеше как се различават любовта и омразата в такива ситуации.

Луис се появи на вратата. В ръка държеше прастар лаптоп.

— Онзи казва, че това е на Еклънд.