Метаданни
Данни
- Серия
- Чарли Паркър (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Game of Ghosts, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Разпознаване и корекция
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джон Конъли
Заглавие: Игра на духове
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: ирландска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Излязла от печат: 15.05.2018
Редактор: Гергана Рачева
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Александрина Худякова
ISBN: 978-954-733-957-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12308
История
- — Добавяне
40.
Лексусът изглеждаше така, както го бяха оставили, но Луис изключи алармата и отвори багажника. Имаше навика да оставя по една тясна лентичка прозрачно тиксо от двете страни на подвижната кора на дъното. И двете бяха разлепени. Не си направи труда да повдигне кората. Макар и хората на Филип да бяха успели да проникнат в колата, без да задействат алармата, тайните отделения под кората на багажника бяха старателно скрити, а за отварянето им беше нужен електронен код. Съдържанието им беше в безопасност, но той все пак се подразни.
Паркър се приближи.
— Всичко наред ли е?
— Съвсем.
Луис премери с поглед четиримата мъже, които ги наблюдаваха зад гърба на Филип.
— Поне не сте срали вътре — отбеляза той.
Никой не отговори. Не му пукаше. Просто не искаше да си мислят, че не е забелязал. Освен това беше сигурен, че са сложили проследяващо устройство някъде в колата, защото и той би направил същото в подобна ситуация. Ейнджъл лесно щеше да го намери. Тогава Луис може би щеше да го сложи в някой боклукчийски камион или куриерски бус, за да се повъртят малко по улиците.
— Разбира се, вие ще ни известите, ако решите да се върнете отново в Провидънс — каза Филип.
— Мама те вика — отвърна Луис. — Бягай, за да не те напляска.
Някой зад гърба на Филип се изкиска, но той не погледна, за да види кой е.
— Тя е стара — рече той. — Сама го каза. Нещата тук скоро ще се променят.
— Не ми изглеждаше така — възрази Паркър. — Бих те посъветвал да започнеш да спестяваш джобните си, че идат черни дни. Колкото и да ти е оставил тате, няма да ти стигне.
Този път Филип дори не се опита да скрие реакцията си. Той отвори уста, разкривайки дребните си, бели равни зъби — като на дете, — и щракна срещу нощния въздух. Отстрани изглеждаше като деформирана восъчна глава. После се изплю върху колата. Луис направи крачка напред, но Паркър сложи ръка върху дясното му рамо.
— Не.
Луис вдиша дълбоко и се отпусна.
— Ще запомня какво направи, момченце.
— Не ми викай „момченце“, шибана…
Думата беше на върха на езика му. Паркър виждаше как се е вдигнал към небцето, за да каже „ч“.
— Хайде — подкани го Луис, — кажи го.
Филип обаче се овладя. Някаква сянка от здрав разум надделя и Паркър беше признателен за това. Двамата с Луис все още бяха невъоръжени. Само Ейнджъл, който вече седеше в колата, имаше оръжие под ръка. Ако някой извадеше пистолет, нещата нямаше да свършат добре.
— Махайте се от града ми — процеди Филип.
Паркър седна на пътническото място, а Луис — зад волана. Нито един от двамата не си направи труда да напомни на Филип, че това не е неговият град и никога няма да бъде. Въпросът беше колко бели може да направи Филип, преди да осъзнае реалността.
Много, помисли си Паркър. Адски много.