Камила Лекберг
Немското дете (110)

— Здравей, къде беше?

Патрик посрещна Ерика на вратата и я целуна по устните. Мая също искаше целувка и притича с поклащане, протегнала ръце.

— Проведох два много интересни разговора, ще знаеш — отвърна Ерика, като окачи сакото си и влезе с Патрик в дневната.

— О, нима? За какво? — попита той.

Настани се на пода и продължи онова, което правеха с Мая преди пристигането на Ерика. Строяха кула от кубчета, най-високата кула на света.

— Мислех, че Мая трябва да се учи да строи с кубчета — засмя се Ерика и седна на пода до тях.

Наблюдаваше развеселена как мъжът й, силно съсредоточен, се опитваше да постави червено кубче върху кулата, която вече беше по-висока от Мая.

— Шт… — рече Патрик, издал връхчето на езика си, докато успокояваше ръката си, за да постави кубчето върху твърде паянтовата конструкция.

— Мая, ще подадеш ли на мама жълтото кубче? — прошепна Ерика и посочи на дъщеря си кубчето в самата основа.

Личицето на Мая грейна при мисълта, че ще направи услуга на майка си. Тя се наведе и бързо издърпа кубчето, с което предизвика срутване на внимателно изградената кула на Патрик.

Червеното кубче в ръката на Патрик увисна във въздуха.

— Много благодаря — рече нацупено той и изгледа ядосано Ерика. — Имаш ли представа какво изкуство се изисква, за да се построи толкова висока кула? Каква прецизност и сигурна ръка са нужни?

— Виждам как някой започва да проумява защо цяла година говорех, че се чувствам подценявана — засмя се Ерика и се наведе да целуне мъжа си.

— Да, схванах — промърмори той и целуна тила й, като леко прекара език по него.

Ерика отвърна на поканата и започналото като целувка премина в леко опипване, което не спря, докато Мая с перфектно прицелване не улучи главата на баща си с кубче.

— Ох! — Той се хвана за главата, после предупредително размаха пръст към Мая. — Ама какви ги вършиш ти? Да замериш татко с кубче тъкмо като му се отвори шанс да се понатиска с мама?

— Патрик! — Ерика го шляпна по рамото. — Нужно ли е да учиш дъщеря ни на думата „натиска се“ на нейната възраст?

— Ако иска малко братче или сестриче, ще трябва да свиква да гледа как мама и татко се натискат — отвърна той и Ерика видя палавите искрици в очите му.

Тя се изправи.

— Мисля, че ще почакаме малко за братче или сестриче. Но не пречи да потренираме довечера.

Тя му намигна и отиде в кухнята. Най-сетне бяха успели да подхванат наново тази част от живота си. Не беше за вярване как появата на бебе неизбежно упражнява негативен ефект върху сексуалния живот на двойката, но след твърде постна в това отношение година нещата вече се подобряваха. Въпреки че след цяла година, прекарана у дома, тя още не беше готова да предприеме действия за братче или сестриче на Мая. Изпитваше потребност да поживее като зрял човек известно време, преди да се върне в бебешкия свят.

— Та какви интересни разговори проведе днес? — попита Патрик, който я последва в кухнята.

Ерика му разправи за двете си екскурзии до Удевала и какво беше открила.

— Но тези имена не са ти познати, така ли? — попита Патрик и се смръщи, след като тя му предаде думите на Херман.

— Тъкмо това е странното. Не си спомням да съм ги чувала преди и все пак има нещо… Не знам. Пол Хекел и Фридрих Хюк. Някак ми звучат познато.

— Значи с Шел Рингхолм обединявате сили, за да се опитате да откриете този… Ханс Олавсен?

Патрик изглеждаше скептичен и Ерика се досещаше накъде бие той.

— Добре де, знам, че не е подкрепено с факти. Нямам представа каква роля може да е играл Ханс, но нещо ми подсказва, че е била важна. И дори това да няма нищо общо с убийствата, той определено е означавал нещо за майка ми, а аз точно заради това се заех с цялата история. Исках да науча повече за нея.

— Просто бъди малко по-предпазлива. — Патрик сложи чайник с вода на печката. — Искаш ли чай впрочем?

— Да, благодаря. — Ерика седна до кухненската маса. — Какво значи да бъда по-предпазлива?

— Според това, което съм чувал, Шел е ловък журналист, така че внимавай да не те използва.

— Не виждам как ще го направи. Разбира се, би могъл да получи информацията, до която успея да се добера, и да не ми даде нищо в замяна, ала по-лошо от това няма как да се случи. А аз съм готова да поема този риск. Но всъщност не вярвам да постъпи така. Разбрахме се аз да говоря с Аксел Франкел за норвежеца и също да проверя дали е вписан в официални шведски архиви. А Шел ще разговаря с баща си. Макар че не изглеждаше особено очарован от тази перспектива.

— Двамата като че не се разбират много — каза Патрик и сипа вряла вода в две чаши, в които бе поставил торбички с чай. — Чел съм няколко статии на Шел, в които здраво натрива носа на баща си.

— Ами значи се очертава интересен разговор — заключи Ерика и пое чашата от Патрик.

Погледна го, докато отпиваше. Чуваха Мая да бъбри на някакво неодушевено другарче в дневната. Сигурно говореше на куклата си, която отказваше да изпусне от поглед през последните няколко дни.

— Как се чувстваш, като не си част от работата, която вършат в управлението в момента? — попита тя.

— Ще излъжа, ако кажа, че не ми е трудно. Но съзнавам какъв шанс е да остана у дома и да общувам с Мая, а работата ми ще си е там и ще ме чака, когато се върна. Не че се надявам да има още убийства, които да се разследват, но… разбираш ме за какво говоря.

— А как е Карин? — попита Ерика, като се стараеше тонът й да е възможно най-неутрален.

Патрик помълча за секунда, преди да отговори. После каза:

— Не знам. Изглежда толкова… тъжна. Според мен не се е получило както си го е представяла, и сега се е озовала в ситуация, която… Не, наистина не знам. Малко ми е мъчно за нея.

— Съжалява ли, че те е напуснала? — поинтересува се Ерика и напрегнато зачака отговора му.

Дори не бяха говорили за брака му с Карин и няколкото пъти, когато тя се бе опитвала да научи нещо, той й бе давал кратки отговори от по една дума.

— Не, не мисля така. Или по-скоро… Не знам. Според мен съжалява за стореното и че ги хванах по този начин. — Той се позасмя горчиво, като си припомни сцената, която бе изтласквал от съзнанието си много дълго време и за която мислеше, че отдавна е зад гърба му. — Но не знам… Постъпката й до голяма степен се дължеше и на това, че не се разбирахме.

— Но мислиш ли, че сега го помни по този начин? — попита Ерика. — Понякога проявяваме тенденцията да разкрасяваме нещата със задна дата.

— Така е, но според мен тя го помни каквото беше — каза Патрик, макар че в тона му се прокрадваше съмнение. — Е, какви са плановете ти за утре? — попита, за да смени темата.

Ерика разбра, че това е намерението му, но си премълча.

— Както казах, мисля да си побъбря с Аксел. Ще проверя какво имат за Ханс в гражданския регистър и в данъчната администрация.

— Я почакай, не те ли чака книга за писане? — Патрик се засмя, но гласът му прозвуча малко нервно.

— Има достатъчно време и за нея, особено след като направих повечето проучвания. А и ще ми е трудно да се съсредоточа над книгата, докато не си освободя ума от това, така че дай ми възможност…

— Добре, добре — каза Патрик и вдигна помирително ръце. — Ти си голямо момиче, знаеш как да си организираш времето. Мая и аз ще караме по нашата си програма, а ти се грижи за своята. — Той стана и на минаване целуна Ерика по главата. — Трябва да ида и да построя нов шедьовър. Мислех си за мащабно копие на Тадж Махал.

Ерика поклати глава със смях. Понякога се чудеше дали човекът, за когото се бе омъжила, е с всичкия си. Вероятно не, реши.