Невена Паскалева
Тайната на синия дим (18)

4.
Обядът

25 януари, обед

Наближаваше два часът и тримата тъкмо бяха седнали да обядват. Людмила се сепна от рязкото почукване на вратата и едва не изтърва лъжицата на земята.

— Това пък кой е сега! — възнегодува — Нали вчера платих на домоуправителката!

Понечи да се изправи, но Влади вече беше станал:

— Да не си мръднала! Аз ще отворя.

— За това ли ми говореше? — Боян я погледна през масата. Устата му бе пълна със супа, франзела и сирене. Днес бе облечен по-небрежно, с простичък тъмнозелен пуловер и сиви джинси. Къдравата му коса бе разбъркана; по брадата му се белееха трохи. Докато дъвчеше, се усмихваше. Изглеждаше подмладен, макар че стаената в очите му неясна тревога не даваше мира на Людмила откакто го бе видяла.

Тя кимна.

— Точно за това. Имам си нов личен бодигард, Бояне. Космите по главата ми вече са по-ценни от злато, да знаеш.

Боян преглътна хапката си.

— Не знам за косата ти, Люси, обаче си страшна готвачка! По-хубава супа не бях ял!

— Чуваш ли, Владимире! — провикна се тя — Вместо да си размахваш каубойските револвери на вратата, вземи да ми оцениш малко кулинарните умения!

— Млъкнете! — Влади се наведе към вратата и се заслуша. Лицето му беше сбърчено, очите — присвити. Приведе се напред и погледна внимателно през шпионката. В следващия миг подскочи, очите му се разшириха и ръката му се стрелна към гърдите.

— Какво става? — тя остави лъжицата си в купичката и се изправи — Кой е?

Той поклати неопределено глава. Отвори вратата и се отдръпна настрани. Ръцете му се вдигнаха нагоре и се скръстиха здраво пред гърдите.

След минута Асарих прекрачи прага. Величествената му фигура сякаш изпълни целия апартамент, отрази се във всяка заобикаляща го повърхност, разшири и освети сенчестите, скрити от слънцето ъгли. Носеше дълго бяло палто, вълнени шапка и шал. През рамото му висеше сак. Зачервените му бузи ярко контрастираха с ослепително бялата кожа и, „Боже, прилича на съвсем обикновен човек!“, помисли Людмила смаяна. „Възможно ли е? Наистина ли е той? Да не би отново да сънувам?“

Този път обаче и Боян, и Владимир присъстваха на сцената, така че нямаше как да е сън. Този път Асарих се появяваше пред тримата заедно и с това окончателно утвърждаваше факта, че светът вече не е същият. Наистина се бяха озовали в приказка — страшна и чудна едновременно; приказка, която смразяваше кръвта й, но разкриваше пред очите й хоризонти, до които не бе подозирала, че може да стигне.

— Извинете, че идвам по толкова традиционен начин — Асарих свали шапката и отви шала от врата си. — Просто не смея и за секунда да напусна човешката си форма и се принудих да дойда дотук с колата и да чукам на вратата. Не ми се беше случвало досега, но ме е страх Таръс да не вземе да ме усети къде съм само по смяната на формата.

Тримата стояха без да помръдват. Той ги огледа един по един. Усмихна се. Остави сака, шала и шапката си на шкафа за обувки, свали палтото си и го окачи на закачалката. Носеше бежов пуловер, под който се подаваше яката на светлосиня риза.

— Людмила, да свалям ли обувките? — попита вежливо.

— А… н-не, — заекна тя, чудейки се как изобщо намира глас да му отговори — ня-няма нужда…

— Владимир, какво става? Защо стърчиш тук? Отиди и си седни на мястото. Нали нямате нищо против да се присъединя към обяда ви?

Той сложи ръка на рамото му и Влади трепна. Асарих стоеше и го гледаше, без да отдръпва ръката си, докато накрая скованите черти на човека срещу него се отпуснаха.

— Зашеметих се — Влади се усмихна несигурно, с потрепващи устни, — извинявай.

— Е, нормално. Сега по-добре ли си?

— Имаш вълшебна ръка! — Влади тръсна глава и пристъпи напред. Оправи в движение ръкавите на пуловера си.

— Всичко ми е вълшебно — Асарих му намигна. — Е, да седна ли при вас?

— Да, ела — каза Влади. — Ами ти… хм… ти ядеш ли?

— Да — отвърна Асарих. — Необходимо ми е във всяка бета-форма — отиде до мивката в кухнята, изми старателно ръцете си и седна на празното място до Боян. Свещеникът, който не откъсваше от него ококорените си очи, преглътна и опря длан на устните си.

— Какво ядете? — попита Асарих. Огледа внимателно отрупаната маса и се почеса по бузата — А, да, виждам. От някои от тези неща мога да се възползвам, от други — не.

Боян посегна и отпи голяма глътка от чашата си с вода. Людмила видя, че ръката му трепери.

— Значи ядеш като нормалните хора, така ли? — попита Влади, който очевидно вече се бе отпуснал дотолкова, че взе лъжицата си и отхапа едно парче от хлебчето до купичката си.

— Ами, не съвсем — отвърна Асарих. Посочи към изрисувания с цветя супник в средата на масата. — Ето това в тази тенджера, например, не мога да го ям. Зеленчуците стават, макар че голяма част от градивните им вещества е унищожена от високата температура. Но оттук усещам мириса на безбройните подправки, към които съм абсолютно невъзприемчив.

— Защо така? — обади се Людмила.

— Ами защото не дават нищо на тялото ми. Само ми дразнят стомаха и ми вдигат кръвното налягане. Осемдесет процента от човешкото меню съдържа подправки или добавки, които вие приемате очевидно само заради вкусовите им качества. Това има връзка с психологията ви, а аз, въпреки столетията прекарани в човешка форма, съм непосилен да я възприема докрай. Същата работа е със секса — необходим ви е само когато трябва да се размножавате, но вие го правите непрекъснато и това отново има връзка с особената, непознаваема за мен корелация на алфа и бета-същностите ви.

— Е — обади се Боян в този момент с леко треперещ глас, — като оставим настрана лекциите по здравословно хранене, Асарих, какво точно си дошъл да ни кажеш днес?

— Първо ще изслушам вас — Асарих посегна към едно от хлебчетата. — Предполагам, че имате много въпроси, нали? Питайте, ще отговарям на всичко.

— На мен ми се иска да попитам дали не сънувам — промълви Влади. — Истина ли е всичко това, което се случва?

— Истина е — Асарих си отчупи парче хляб. — Сънищата ви тази нощ също бяха истина.

— Какво представляват сънищата? — попита бавно Боян. Поднесе лъжица супа към устата си с треперещата си ръка. Очевидно, въпреки седналия до него специалист-диетолог, бе напълно готов да понесе неблаготворното й влияние върху организма му.

— Повечето пъти са просто продукт на работата на мозъка ви — обясни Асарих, — но докато спите, алфа-същността ви може да бъде освободена от тялото и пренесена в алфа-измерението. Понякога, при нужда, Бог го прави. Както направи тази нощ. С вас тримата прекарахме известно време в алфа-измерението. Това бе необходимо, за да може Бог установи контакт с вас и да отвори канали към алфа-същностите ви, през които да ги контролира.

— Значи тези способности, които имаме сега… са ни дадени от… от Бог? — попита Людмила.

— Да — каза Асарих. Стана, взе една чаша от шкафа и си наля вода от каната на масата. Върна се отново на стола.

— Какво точно ще правим с тях? — попита Влади.

— Ще спрете противниците си. — Асарих отпи глътка вода — Конкретно твоята задача, Владимир, е в понеделник да отидеш в министерството на Вътрешните работи, да намериш главния секретар Петър Доневски и да го затвориш на подземния етаж на същата сграда. Там има шумоизолирани стаи, които се заключват автоматично отвън. В следващата седмица никой няма да слиза там, така че Доневски няма да бъде открит. Трябва да остане заключен в една от стаите два дни — дотогава, докато Людмила и Боян свършат своята работа и ситуацията в страната се успокои.

— Какво? — Владимир бе посегнал към чашата си с вода, но я пусна толкова рязко, че част от течността се разплиска на покривката — Искаш да отвличам Доневски? Ти шегуваш ли се?

— Съвсем сериозен съм — каза Асарих.

— Но как… как ще стане това? Че аз не мога дори да припаря до това министерство, как така ще се добера до главния секретар? Това не е възможно!

— Възможно е. Като отидеш там, ще поискаш среща с Антония Литова, тя работи в министерството от няколко месеца. Секретарка е на заместник-министър Валя Андреева.

— Кой? Антония Литова? Момент…_Тони Хипито_ ли?

— Да, точно тя — Асарих се усмихна на удивената физиономия на Влади. — Бог неслучайно я изпрати на работа там.

— Коя е Антония? — запита Людмила подозрително.

— Познаваме се от университета — обясни й Влади, — тя учеше история на изкуството. Поддържахме връзка известно време след завършването, работеше в една галерия, но нещо не беше доволна. От поне година обаче не съм я чувал.

— Ще носиш фалшиви документи от неин преподавател в университета, който иска подписа й — каза Асарих. — После ще ти ги оставя, в сака ми са. Няма да имаш проблеми с влизането. Като се озовеш вътре, се срещаш с Антония и като приключиш разговора с нея, отиваш да посетиш Доневски в кабинета му. Тук вече ще се включат и „елементи на екшън“, както се изрази ти самият преди време. Тук ще ти е необходима силата, която имаш сега. Трябва обаче много да внимаваш, докато я използваш. Във връзка с това ще ви обясня какво друго важно нещо имате да свършите преди понеделник. Нещо, което ако не изпълните, не мога да гарантирам успеха на мисиите ви.

— Аз какво ще трябва да правя? — попита Людмила.

— Ти ще отидеш в понеделник в Народното събрание, на внасянето на Закона — обясни Асарих. — Ще те изпрати шефа ти от вестника, да заместиш една репортерка. Ще снимаш заседанието. Алев също ще е там и целта ти ще е да пресечеш влиянието му върху народните представители. Трябва да предотвратиш одобряването на Закона за духовна чистота.

— Олеле! — тя прехапа дланта си.

— Спокойно! — каза Асарих. — Ще се справиш.

— Момент! — възкликна Владимир — Значи ще сме разделени през цялото време, така ли?

— Не се притеснявай толкова, Владимир. Бог се грижи за избраниците си. — Асарих бе довършил хлебчето си и се оглеждаше — Ей, откъде мога да си взема още такива?

— Ще ти донеса — Людмила понечи да се изправи, но той я спря с ръка.

— Недей, скъпа, ще си взема сам. Кажи ми къде са?

— В шкафа отстрани до хладилника.

— Чудесно.

Асарих се върна и постави в панерчето още пет от белите хлебчета. Боян, който междувременно бе довършил супата си, изтри устата си със салфетка, изтърси брадата си от трохите и попита:

— А моята задача?

— Твоята ли? Ами ти ще си разпределен като съпътстващо духовно лице в речта на оратор Дерев в понеделник. Речта, с която ще защитава пред цяла България внесения в Народното събрание закон. Тоест, ще говориш след него. Целта е твоите думи да преобърнат настроението, което ще създадат неговите.

— Аха — промълви бавно Боян. Въздъхна, отметна косата от челото си и се втренчи в масата — И влиянието на моята реч ще бъде по-силно от неговото, така ли?

— А ти как мислиш? — Асарих му се усмихна. Боян поклати глава и също се усмихна. Стаената тревога в очите му обаче не изчезваше. „Ще говори ли с Асарих за това? Ще му каже ли поне на него какво е станало?“, запита се Людмила.

И сякаш в отговор на мислите й, Боян потърка очи, после погледна встрани към шкафа за обувки.

— Асарих — промълви той, — нещо се случи днес.

— Какво? — ангелът дъвчеше старателно храната си.

— Ами аз… направих нещо нередно.

— Хм — Асарих оправи измачкания ръкав на пуловера си. Тонът му бе равен, в него не звучеше нито изненада, нито любопитство. — Сподели, да чуем.

— Ами… добре — Боян се изкашля. Положи длани на масата — Днес сутринта, както знаеш, излязох от вкъщи в еуфория от съня ми през нощта, от спомена за синия дим, който излезе от микрофона на трибуната и се вля в мен и после хората, на които говорех и те се променяха от думите ми… знаеш. Идеше ми направо да полетя, все едно не стъпвах на земята, толкова невероятно се чувствах. Като минах покрай портиера, му извиках: „Ей, какъв прекрасен ден е днес, Атанасе, само за разходка! Вземи я зарежи малко тая работа и излез!“ Разбира се, пошегувах се, просто бях в чудесно настроение, но човекът взе, че излезе от кабинката, ухили се до уши — а, предполагам, знаеш, че той е един вечно намръщен тип, седи и по цял ден чака таванът да падне на главата му — и извика: „Ей, Бояне, вярно, какво хубаво слънце грее!“ После си грабна шапката, облече си якето и излетя навън да се разхожда! Както казах и на Люси и Влади, бях изумен… после обаче се усетих, че сънят ми се е пренесъл в действителността. Такава дарба бях получил — да променям съдбите на хората с думи.

Боян помълча за миг, после продължи:

— Та, след като осъзнах това, започнах да говоря на всички жени, покрай които минавах. Подхвърлях им приказки от рода на: „Страшно красива си и никога няма вече да мислиш друго!“; „Няма по-успяла жена от теб на тоя свят“; „Ти си най-добрата майка!“ и така нататък. Все окуражителни неща им говорех и виждах как на жените им светват очите. Буквално се променяха пред очите ми. Всичко хубаво, ама тогава… Влади, Люси, това не ви го казах на вас… — пръстите на Боян се притиснаха към ръба на масата — … тогава, точно преди метростанцията видях една жена от миналото ми. С нея бяхме заедно, тя беше първата и последната ми любов. Разби ми сърцето. Не я бях виждал от две години, а днес просто си стоеше там, до метрото, висока, царствена, като едно време. Не знам какво ми стана като я видях. Целият ужас, който бях преживял с нея се надигна у мен. И… и сякаш… денят се смрачи, сякаш попаднах в някаква черна дупка, не знам. Беше кошмарно. Минах покрай Ана, тя не ме беше видяла, и й казах ясно: „Ти си най-грозната, жалка и неуспяла жена на света и никога вече няма да мислиш друго! Ще се проваляш във всичко, с което се захванеш!“ И отминах. С крайчеца на очите си видях как тя се облещи след мен, а после изведнъж се сви в себе си, и сякаш се… смали, честна дума, и цялата й царственост и величие изчезнаха…

Боян млъкна. Гласът му вече трепереше съвсем явно. Стисна здраво длани и се втренчи в покривката. Людмила чуваше тежкото му дишане, така тежко, сякаш в дробовете му всеки миг щеше да избухне бомба.

Изведнъж тя си спомни за своите моменти днес, когато…

(отиди си вкъщи, пусни ютията и си лепни ръката на желязото, за да ти се сварят и кожата, и мускулите, и костите)

… за малко да накара жената, която я бе ядосала, да направи кошмарни неща със себе си. И после, ония гадости, които мислеше за Коста и шефа си…

Гърлото й се сви.

— Какво става с нас, Асарих? — прошепна тя.

Ангелът наблюдаваше спокойно Боян. Сдъвка залъка си, пи малко вода и остави чашата. После протегна ръка и я сложи на рамото на свещеника. Постоя така, докато дишането на Боян не се успокои и ръцете му не се отпуснаха. Свещеникът въздъхна дълбоко. Разтри челото си и се усмихна признателно на Асарих.

— Благодаря. Направо щеше да ми се пръсне главата.

— Какво става? — попита Влади с тревога. Погледът му се местеше ту към Боян, ту към Людмила — Люси, какво не знам?

— Според теб, кое те е накарало да постъпиш така, Бояне? — Асарих отдръпна ръката си от рамото му — Кое те е предизвикало да извършиш този неправомерен акт на отмъщение?

— Сатана? — промълви Боян. Пръстите му отново се сплетоха здраво върху масата.

— Възможен отговор, но в случая е неправилен. Луцифер и ангелите му не се месят в човешкото съзнание толкова често, колкото си мислиш — и когато го правят, последиците за човека са далеч по-страшни от това, което ти се е случило на теб. В случая няма причина да се занимават с вас, защото още не знаят кои сте. Пък и да знаеха, вие в момента носите в себе си Божествената енергия. И да искат, няма как да се доближат до алфа-същността ви.

Той замълча. На масата се възцари тишина.

— Е? — Асарих погледна към свещеника.

— Ъъ… „е“ какво? — смотолеви Боян.

— Ако не е Луцифер, тогава кой е? Кой те накара да извършиш това злодеяние?

— Моето собствено съзнание? — прошепна Боян, взрян в побелелите кокалчета на ръцете си.

— Сега вече отговорът е правилен — Асарих се усмихна насреща му.

— Какво? Значи ония гадни мисли са дошли от мен самата? Така ли? — Людмила бе ужасена. Осъзна, че вариантът Сатаната да й е нашепвал страховитите желания бе хиляди пъти за предпочитане пред варианта собственият й ум да е източникът им.

— Какви мисли? — попита Влади. Гласът му се надигаше и почти се бе изправил от стола — За какво говориш, Люси? За Бога!

Асарих му даде знак с ръка да седне и да мълчи. Влади се подчини неохотно. Свиваше устни и кракът му потропваше по пода.

— Разбира се, че от теб, от кой друг? — Асарих отправи очи към Людмила — И не ме гледай така шокирано, скъпа. Какво се случи с теб тази нощ? Получи контрол над алфа-същността си и се доближи до Бог. Колкото повече едно създание израства и колкото по-близо до Бога достига, толкова повече се привързва към Него. Същевременно обаче му се приисква и да се отдели от Него. Създанието получава разбиране за властта и силата Му и иска да ги направи свои. Можем да сравним ситуацията с големите предприятия, чиито служители, щом получат достатъчно знания и увереност, се отделят и правят свои собствени фирми. Разликата е, че докато във вашия свят тази практика може и да доведе до успех на служителя, в алфа-измерението тя е неизменно фатална.

— Не разбирам — промълви Людмила. — Какво искаш да кажеш?

— Иска да каже… — гласът на Боян пресипваше — иска да каже, че ако използваме новопридобитите си сили… в разрез с Божиите закони… то тогава ще ги загубим.

Асарих се усмихна.

— Браво, Бояне!

— Но как можем да сме сигурни, че правим всичко правилно през цялото време? — Людмила почти извика. — Как можем да знаем дали не сме объркали нещо! Това е невъзможно!

— Да, трудна работа е — съгласи се Асарих, — точно затова трябва да направите и другото нещо, за което ви споменах преди малко. За да не допуснем грешки от ваша страна, ще трябва утре, неделя, да отидете на един адрес. Най-добре ще е да сте тримата заедно, но ако се случи да се разделите, знайте, че до шест часа следобед най-късно всеки от вас трябва да се намира на мястото, което ще ви кажа.

Той замълча за миг, явно за да е сигурен, че е задържал вниманието им. Беше го задържал. „Както гласи добрата стара поговорка, и игла да падне този момент в стаята, ще се чуе!“, помисли си Людмила.

— Адресът, за който ви говоря, е в центъра. Точно до клуба за духовно и физическо здраве има една малка жълта кооперация с офиси. Улицата е „Свети Йоан“ номер 6. Вътре в кооперацията, слизате в мазето. Там търсите врата, боядисана в бяло. Тя ще бъде отворена през целия ден. Като влезете през вратата, ще се озовете в празна стая. На пода й има железен капак с код. Кодът е шест нули. Лесно е за запомняне — улица „Свети Йоан“ номер шест, и шест нули код. Набирате кода и се спускате надолу по една желязна стълба. Не забравяйте да затворите капака, след като влезете — той ще се заключи автоматично след вас. Ще се озовете в противоядрен бункер. Трябва да прекарате в него нощта. Там има храна, вода, легла, дрехи, лекарства — всичко необходимо за дълго преживяване. Естествено, вие няма да векувате там, ще останете само през нощта. Ще получите обаче цялото познание, от което се нуждаете, за да осъществите успешно задачите си в понеделник.

Влади разтърка очи с дясната си ръка.

— Ей, само аз ли си мисля, че съм се озовал в някакъв маниакален холивудски трилър?

— Не — Людмила хапеше устните си — не си само ти.

— Ще се видим ли пак с теб? — Боян гледаше Асарих. Сякаш единствено той не изглеждаше твърде шокиран от новата информация, която им бе дадена.

Асарих поклати отрицателно глава.

— Не. Повече не съм ви нужен. Ще се видим единствено когато… ако се наложи да се намеся. Да се надяваме — той снижи глас, — че няма да се налага.

— Страх ме е! — ръцете на Людмила настръхваха и тя ги вкопчи една в друга под масата. — О, Асарих, ужасно ме е страх!

— Няма от какво да се боиш! — ангелът се надигна и докосна нежно рамото й — Плюс това, фактът, че няма да се виждаме, не означава, че няма да съм наоколо. Непрекъснато ще съм с вас. Под една или друга форма. Бъдете сигурни!

Влади доближи стола си до този на Людмила, посегна, придърпа я към себе си я прегърна. Тя остана скована за няколко минути, после се отпусна в прегръдката му с треперливо издишване.

— А, между другото, Владимир, можеш да останеш при нея тази нощ — Асарих му се усмихна. — Просто се обади на портиера, че заминаваш на откриване на изложба в Русе за уикенда и всичко ще е наред.

— Ами ако проверят? — Влади повдигна скептично вежди. — Веднага ще разберат, че съм ги метнал.

— Където и да проверят, ще получат потвърждение на информацията — каза ангелът. — Погрижил съм се за това. Не се притеснявай.

— О? Ами тогава, освен благодаря, друго не мога да кажа — Влади също му се усмихна. Притисна още по-силно Людмила към себе си.

— Обичам човешката любов — Асарих доизпи водата си. — Полезна е в твърде много отношения. Е? — той ги огледа. — Имате ли още въпроси, преди да ви оставя?

— Мисля, че нямаме — Боян се изкашля, — не знам за Люси и Влади, но аз ще започна да се моля от момента, в който ти видя гърба, приятелю.

— Добра идея — съгласи се Асарих, — колкото повече пътища отваряте между себе си и алфа-измерението, толкова по-добре. Не забравяйте, че утре до шест часа най-късно трябва да сте в бункера. В никакъв случай не тръгвайте по задачите си, без да сте минали през това място. Самоличностите и местоположението ви няма да са известни на противниците ви до понеделник, когато излезете директно срещу тях, така че можете свободно да се придвижвате из улиците без да сте изложени на физическа или друга опасност, но все пак не се мотайте много напред-назад. Направете си една среща в центъра и отидете директно на адреса. Нали?

Влади вдигна свободната си ръка и козирува. Боян гледаше замислено в масата. Асарих се изправи.

— Благодаря за хубавия обяд, скъпа — каза той.

— Моля — промълви тя механично. — Пак заповядай.

— Ще изляза през вратата — каза Асарих. — Не ме изпращайте.

Тримата гледаха след него, докато той обличаше палтото си и слагаше шапката си.

— Владимир, оставям върху шкафа документите, които ще са ти необходими за понеделник — ангелът извади квадратна синя папка от сака си и я постави на шкафа за обувки. — Вземи ги със себе си, когато тръгвате утре за бункера.

Влади кимна, без да проговаря. Асарих им се усмихна за последен път, махна им с ръка и излезе.