Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (6)

Излежаването пред телевизора

В днешния свят на високи технологии и игри, в които се влага твърде малко енергия, детето ви може да се отпусне твърде лесно и да се получи така, че да движи пръстите на ръцете си много повече, отколкото краката си. Малките деца обаче се нуждаят от сериозна физическа активност и изразходване на енергия, за да развият двигателната си система и съзнанието си. Това е повод да устоите на изкушението да си откупите лично свободно време, като поверите рожбата си на електронен детегледач. Много родители възприемат компютърните и видеоигрите, наред с образователните телевизионни игри, като конструктивни помагала. В тях, разбира се, няма нищо лошо, само че ако се използват прекалено често, те биха положили основите на един нездрав и застоял начин на живот.

Предпазване от проблема

Изключете телевизора

Американската педиатрична асоциация препоръчва родителите да ограничават количеството време, което децата им прекарват пред телевизионния екран или монитора, като го свеждат максимум до два часа на ден. Подобно ограничаване би повишило детската креативност и със сигурност би намалило агресивността.

Карайте детето да се движи!

Физическата дейност стимулира умствената и сърдечната дейност както на децата, така и на родителите им. Играта на прескочи кобила, яздене на конче и други забавни динамични дейности тонизират мускулите на детето, подобряват координацията и гарантират здрав и пълноценен сън.

Култивирайте детската креативност

Вместо да оставите детето си да се превърне в пасивен медиен наблюдател, насочете вниманието му към построяване на крепости, изобретяване на игри, изработване на колажи и други изискващи въображение дейности, за да държите тялото и съзнанието му будни.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Ограничете времето за достъп до електронните медии

За да избегнете обичайното прекалено отдаване на медиите, нагласете таймер, който да отмерва времето на детето, прекарано в безцелно стоене пред телевизионния екран или монитора. Хвалете го всеки път, щом се съобрази с иззвъняването на часовника, и го мотивирайте да се отдава на изискващи физическа активност дейности. Кажете: „Радвам се, че спря телевизора и избра да играеш на училище. Какъв урок ще преподаваш тази сутрин на учениците си?“

Покажете на децата си как да бъдат активни

Всички малчугани са професионални имитатори, така че да им покажете как да останат активни означава да се активизирате самите вие. Ако те ви виждат да готвите, чистите, миете чинии, пишете, правите упражнения, посещавате приятели, играете с топка, плащате сметки, работите в градината и играете с тях, те сами ще поискат да прекарват времето си динамично, вместо да седят у дома и да гледат телевизия.

Оценявайте активността им

Когато децата ви участват в активна игра, отбелязвайте здравословната им нагласа с думите: „Да се люлееш на люлка е забавно, нали? Това ще ти помогне да пораснеш голям и силен.“

Какво не трябва да се прави

Не прибягвайте до телевизора, за да си подарите свободно от детето си време

Като кажете на детето: „Иди си в стаята и погледай телевизия, докато аз приготвям вечерята“, недвусмислено го превръщате в излежаващ се готованко. Вместо да го отпращате от кухнята, го въведете в света на готварството, като му дадете подходящи за възрастта му задачи, например миене на картофи или късане на маруля.

Не го възнаграждавайте с храна

Помогнете на детето си да проумее, че храната е препитание, а не възнаграждение за подобаващо поведение, или пък средство за успокояване на разбито сърце. Продължете да го цените, без да го възнаграждавате с лакомства, така че даването на храна от ваша страна да не се смесва с изразяването на любов или одобрение.

Не му позволявайте да се храни пред телевизора

Свързването на гледането на телевизия с похапването може да създаде нездравословен навик и да превърне детето ви в „пухкавелко“, още повече, ако се храни, докато стои пред екрана. В такъв случай няма да има как да се съсредоточи върху която и да било от двете дейности и съответно няма и да ги оцени.

Проблемът със затлъстяването

Любимото занимание на Латиша Джонсън бе да гледа телевизия, но второто й любимо нещо бе да играе видеоигри на семейния компютър. Фактът, че тя бе заета с часове, беше и добре, и не дотам добре дошъл за майка й Джанел. Добрата новина? Джанел можеше да приготви вечеря след работа абсолютно необезпокоявана, защото Латиша се захващаше да се състезава с любимите си електронни играчки още с влизането вкъщи. Лошата новина? Заниманията на Латиша започнаха да се отразяват зле на здравето и теглото й.

Четиригодишното момиченце не само гледаше телевизия с удоволствие, но и обичаше да похапва в това време. Тя молеше Джанел да й купува чипс или пуканки, които хрупаше пред екрана с часове, и Джанел, страхувайки се да не разстрои рожбата си, безпрекословно се подчиняваше. Само че Джанел започна да се чувства виновна, когато семейният педиатър отбеляза колко е напълняла Латиша от предишния преглед.

За съжаление дъщеря й не беше единствената, която обичаше да стои пред телевизора и да похапва некачествена храна. Баща й Антъни също бе непоправим готованко. Той се прибираше от работа и се настаняваше на канапето, откъдето наблюдаваше мач след мач. Антъни обаче разбра проблема на дъщеря си и си даде сметка, че е по-добре тя да закопчава колана си на по-вътрешните дупки, отколкото на най-крайните.

Една вечер по време на вечеря Джанел каза: „Латиша, миличка, с татко ти смятаме, че напоследък гледаме твърде много телевизия и затова измислихме три нови правила: първо, ще си позволяваме само по един час телевизия дневно и като семейство заедно ще решаваме какво точно да гледаме. Второ, ще използваме компютъра също един час на ден. И трето, ще се храним само в кухнята или трапезарията и вместо да пускаме телевизора, ще пуснем радиото.“

„Но аз обичам да гледам телевизия — проплака Латиша. Какво ще правя, щом не мога да гледам или да играя на компютъра?“

„Имам идея — каза Антъни. — Нека да си направим наше телевизионно шоу. Ще си измислим сценарий, ще си намерим костюми и ще се превърнем в актьори.“

„Супер“ — възкликна Латиша разпалено и още същата вечер разровиха тавана за стари дрехи, от които си направиха костюми и сътвориха импровизирана сцена в сутерена. Работиха толкова усилено, че тази нощ Латиша се умори и заспа дълбоко. Оттогава започна всяка седмица да кани съседски деца и приятелчета от детската градина, за да им изнася „представленията си в сутерена.“

Джанел не само забеляза как пълничкото й момиченце и почна да отслабва, но усети какви промени започнаха да стават, и то по много различни начини. Например започна да иска да й четат приказки за лека нощ, а семейните игри й се отразиха благоприятно и на Антъни. Откакто поставиха началото на семейните „телевизионни програми“, коремът му започна да се прибира.

Въпреки че Джанел отделяше много повече от свободното си време на семейството, тя беше наясно, че промяната, е добре дошла за всеки — семейството й бе възнаградено с нови порции разговори, смях и обич и жертвата й действително си струваше.