Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (18)

Проявите на ревност

Прохождащите деца, както и децата в предучилищна възраст са убедени, че трябва да получават безрезервно, нераздвоено внимание във всеки момент, в който си пожелаят, тъй като живеят в центъра на тяхната си вселена. Тази егоцентрична житейска гледна точка се явява неизчерпаем източник на съперничество и ревност. Когато нужното им внимание е пренасочено в друга посока, защото в дома се е появило новородено бебе например, доведено братче или сестриче, или дори нов партньор на мама или татко, децата в предучилищна възраст често се превръщат в ревниви чудовища. Обладани от ревност, те започват да се чумерят, да саботират, да крещят, да изискват максимално внимание, като удрят братята или сестрите си, чупят играчки, изпадат в нервни кризи и т.н. Оправдана или не, проявите на ревност на рожбата ви със сигурност могат да разбият сърцето ви. Интерпретирайте това й поведение като удачен момент, в който да й отдадете нужното й внимание и възможността да се чувства полезна. (За допълнителна информация по темата виж „Враждата между братя и сестри“)

Предпазване от проблема

Не дръжте детето изолирано

Докато подменяте бебето например, дайте възможност на детето си да се изяви и да ви помогне, като донесе нова пелена, държи лосиона или просто забавлява брат си или сестра си. Ако демонстрира прояви на ревност, докато прегръщате по-малката си рожба, една по-голяма прегръдка, която да обгърне и него, няма да е излишна и със сигурност ще върне вятъра в платната на съвместната ви лодка.

Хвалете го, когато споделя

Когато детето възприема ситуация, в която вниманието ни е насочено в друга посока, отбележете желанието му да участва, като кажете: „Толкова е мило от твоя страна, че споделяш момента с мен и бебето. Благодаря ти, че си толкова щедър!“

Помогнете му да се чувства специално

За да държите „ревнивото си чудовище“ в пещерата, му позволявайте то да отваря подаръците за бебето и да му ги показва. Окуражавайте приятели и роднини да носят подаръци на всичките ви деца, защото така ще помогнете и на по-големите да се чувстват специални.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Демонстрирайте съпричастност

В момент на пристъп на ревност от страна на детето ви му покажете, че разбирате как се чувства с думите: „Разбирам, не ти харесва, че трябва да се погрижа и за бебето, но мисля, че можеш да го преодолееш. Защо не поиграеш с конструктора си, докато го къпя? Като свърша с къпането и го приспя, ще си поиграя и с теб.“

Предоставяйте му алтернативни занимания

Разберете, че детето ви ревнува, защото се чувства изолирано, когато вие и партньорът ви търсите време само за себе си. Дайте му възможност да прави нещо конструктивно, докато сте готови да му предоставите нераздвоеното си внимание. Кажете му: „Татко и аз искаме да си поговорим за малко. Можеш да поиграеш с играчките си, докато иззвъни часовникът. После ще си говориш с мен колкото си поискаш.“

Наблюдавайте времето си

За вашето дете любовта е равносилна на В-Р-Е-М-Е. Обмислете добре колко време прекарвате с него — време, което му четете приказки, отговаряте на въпросите му, храните се заедно, играете игри и т.н. Когато то се чувства сигурно във вашата любов, барометърът на ревността му седи при най-ниските стойности, защото знае, че ви е приоритет номер едно. Казвайте му „обичам те“ колкото може повече пъти на ден. Подсилвайте връзката си с всяко от децата си, като си насрочвате време за игра с всяко от тях, така че всяко да се чувства значимо и пълноценно.

Обърнете ревността в предимство

Малкото дете иска светът да съществува само за него, но същевременно иска да бъде и независимо. То има нужда да научи, че независимостта си има цена, т.е. трябва да се откаже от това постоянно да търси цялостното внимание на родителите си, за да придобие чувство за контрол и самоопределеност. Като учите прохождащите и децата в предучилищна възраст да се чувстват полезни при обгрижването на братята или сестрите им, в моменти, когато проявяват ревност, им помагате да обърнат негативното си поведение в нещо позитивно и заслужаващо адмирации. Кажете: „Знам, че искаш да си играя с тебе, но първо трябва да заведа брат ти на тренировка. Ела да ми помогнеш да сложим портокалите в чантата, за да почерпим момчетата от отбора. Ето ти един портокал и на теб.“

Какво не трябва да се прави

Не сравнявайте детето си с братята и сестрите му или с други деца

С думите „Иска ми се да ми помагаше така, както брат ти ми помага“, или „Защо не можеш да си такъв сладур като сестра си“ казвате на детето си единствено, че не е достойно да отговори на вашата представа за него. За децата подобни думи се превеждат като: „Не ме обичат толкова, колкото другите членове на семейството“, което е идеален повод да се превърнат в ревниви чудовища.

Не наказвайте

Когато детето ви излезе от релси, защото се стреми към вашето неангажирано внимание, да го наказвате за това, че се разстроило, само ще подсили чувството му за отчужденост. Напротив, покажете му, че може да се справи по-добре, без да заграбва вниманието, което му е нужно. Кажете: „Съжалявам, че си толкова разстроено, миличко, защото не можем да си играем точно сега. Хайде да се споразумеем — ще поиграя за малко с малката ти сестричка и когато часовникът звънне, ще ги прочета приказка. Следващия път ще се смените и първо ще си поиграя с теб.“

Ревнивата Яна

Яна Гудман беше наистина въодушевена, когато разбра, че ще има братче или сестричка. Харесваше й идеята, че ще има другарче за игра, което в нейното въображение изглеждаше като нова играчка. Родителите й Сам и Кристин Гудман бяха убедени, че Яна няма да има никакви проблеми да приеме бебето. Но очакваше ли ги изненада?

Всичко мина добре първите няколко дни, след като бебето Джей се появи вкъщи. Баба беше пристигнала за щастливото събитие и Яна се радваше на голямо внимание, дори каза на мама и татко, че Джей изглежда смешен, понякога не мирише много добре и не ще да си играе с нея, както й се иска. После се опита да успокои майка си, като каза: „Предполагам, че е добре да поостане за малко.“

Само че когато баба се върна у дома — на хиляди мили — Яна разбра, че майка й трябва да прекарва твърде много време в грижи за малкия натрапник. Затова тя реши, че е дошло време да се наложи като „дете номер едно“ в семейството.

Първоначално се опита да плаче, но това не трогна особено майка й и не я отдели от Джей, за да си поиграе с нея. После се опита да се чумери, но пак никой не й обърна внимание. Затова тя започна да отказва да върши каквото родителите й искаха от нея, като да си прибира играчките или да си мие зъбите. Майка й се разстрои от тази промяна в отношението й и каза: „Яна, какво става с теб? Отивай наказана в стаята си, малка госпожице!“

Когато същата вечер Сам се прибра от работа и чу какво беше направила Яна, първата му реакция беше: „О, да, ревнивото чудовище ни е дошло на гости. Майка ти ни предупреди, че това ще ни се случи.“

И така семейство Гудман съставиха план да приобщят Яна към грижите по бебето. Тя стана Малката помощница на мама и умираше от желание да асистира, когато преповиваха или хранеха Джей. Когато баба дойде на гости, донесе на Яна малък подарък, така както и на Джей. Всички дружно предложиха на Яна тя да отвори неговия подарък и да му покаже какво му е донесла баба. Освен това баба прекара много време с внучката си, за да не се чувства изолирана в моментите, когато държеше на ръце малкия си внук.

Като по чудо ревнивата Яна се превърна в много по-приятно дете за всички наоколо. Семейство Гудман знаеха, че проявата на състрадание от тяхна страна й помогна да приеме новия член на семейството и да поеме така важната отговорност на по-голяма сестра.