Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (10)

Желанието на децата да вършат нещата сами

„Аз! Аз ще го направя!“ е една от най-често изричаните фрази, които родителите трябва да очакват с навършването на втората годинка на рожбата им. Тази декларация за независимост предоставя златна възможност за мама и татко да позволят на младите си експериментатори да усъвършенстват уменията си, стига да не нарушават домашните правила. Родителите трябва непрестанно да си припомнят крайната цел на този процес — да отгледат самоуверени и самостоятелни деца. Така че се заредете с огромна доза търпение, защото то ще ви е много необходимо, за да можете да посрещате хладнокръвно детските грешки и да намерете добър баланс между това да вършите домашната работа и необходимостта да научите децата си на най-важните житейски умения.

Предпазване от проблема

Не вменявайте на детето, че не може да прави нещо

Уважавайте желанието на детето да се превърне в експерт във всяка една област. Бъдете сигурни, че му давате шанс да опитва да направи нещо преди самите вие да го направите за него, т.е. не подценявайте качествата, които демонстрира в момента.

Купувайте му дрехи, които да облича само

Купувайте например панталонки, които то лесно да сваля и да вдига, за да седне на гърнето. Добре е деколтетата на фланелките лесно да преминават през главичката, а не да запъват на раменната, докато се опитва да си ги сложи.

Подредете дрешките на достъпни места

Сортирайте дрешките и ги подредете в шкафчета с лесно отварящи се чекмеджета, които детето да достига с лекота. Така ще развиете координацията му.

Не допускайте да се разочарова

Опитайте се да му давате лесни задачи, които то да изпълнява без особени усилия. Например разкопчавайте копчетата на панталонките или започнете вие закопчаването с ципа на якето и го оставете да го довърши.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Играйте на „Победи часовника“

Кажете на детето с колко време разполагате, за да се свърши определена работа — така то няма да си помисли, че не е способно да се справя, защото вие сте се намесили и сте завършили започнатото. Нагласете таймер за няколко минути според естеството на задачата и кажете: „Я да видим дали можем да се облечем, преди да е звъннал часовникът.“ Това ще му позволи да развие чувство за време и точност и в известна степен ще намали борбата помежду ви, защото в детското съзнание не вие поставяте задачата, а таймерът. Ако пък бързате и се налага да довършите започнатата от детето дейност, обяснете обстоятелствата, преди да се захванете, за да не си помисли то, че няма нужните способности и това е причината за нашата намеса.

Дайте възможност на детето да сътрудничи и споделя

Тъй като рожбата ви не е в състояние да разбере защо не може да прави нещо, и че рано или късно ще получи правото да го прави, й предложете да споделя процеса, като я оставите да я започне, а вие я довършите. Например, когато завързвате обувките на едногодишно дете, му кажете: „Защо не държиш чорапчето си, докато ти обувам обувката?“ Винаги, когато е възможно, го оставяйте да върши определена част от дейността ви, вместо просто безучастно да ви наблюдава и да се чувства неадекватно.

Оценявайте положените усилия

Като първи и най-важен учител на детето си го окуражавайте да върши много и разнообразни неща. Научете го на правилото „практиката усъвършенства хората“, като му кажете например: „Харесва ми как си се опитала да сплетеш косата си. Браво! Можеш да опиташ пак по-късно — ще стане по-добре.“ Или пък оценявайте усилията му да обуе само обувките си, макар да не прави това както трябва.

Опитайте се да проявявате спокойствие и търпение

Ако детето ви иска да прави всичко („Аз ще обуя шортите си“, „Аз ще отворя вратата“, „Аз ще затворя чекмеджето“), помнете, че в момента то отстоява независимостта си, а не ината си. Тъй като в крайна сметка вие искате то да започне да върши нещата само, го оставяйте да опитва. Избягвайте да го разочаровате, когато те не са свършени достатъчно прецизно, или пък навреме. Вместо това изразете задоволство от факта, че е направило първата крачка към своята самостоятелност и се почувствайте горди, че е взело инициативата.

Давайте му възможност да е независимо

Дайте възможност на детето да прави колкото може повече неща, за да не замени разочарованието вроденото му любопитство. Докато завързвате обувката му, не настоявайте то да не се опитва да обуе другата с несръчните си пръстчета — така само ще го обезсърчите. То ще ви я подаде, когато привършите с първата.

Молете детето да върши нещата, не му заповядвайте

За да накарате рожбата си да е по-склонна да моли за нещата учтиво, й покажете какво представлява любезната молба. Кажете й: „Стига да ме помолиш учтиво, аз ще ти позволя ни направиш това.“ После обяснете какво имате предвид под учтиво. Например накарайте я да каже „Извинявай, мамо, би ли ми подала виличката?“, когато се нуждае от вилица.

Какво не трябва да правите

Не наказвайте грешките на детето

Не е възможно детето да не прави гафове, така че бъдете търпеливи и толерантни. Ако се опитва да си налее млякото само и го разлее, вместо да му забраните да прави това повече, следващия път му помогнете да го направи както трябва. Не очаквайте моментален успех.

Никога не критикувайте полаганите усилия

Избягвайте да натяквате за грешките. Ако детето е сложило чорапа си наопаки, просто кажете: „Хайде да сложим гладката страна на чорапа отвътре, за да ти е удобно на крачето, нали?“

Не се чувствайте отхвърлени

Не се чувствайте засегнати, защото детето ви не оценява вашата помощ. То се опитва да прави нещата само и помощта ви може да бъде възприета като пречка. Ако ви каже: „Остави ме да отворя вратата“, оставете го. То знае, че можете да направите нещата по-бързо и с по-малко усилия, но иска и се нуждае от варианти, чрез които да развива уменията си. Оценявайте опитите му да върши нещата само.

Независимата Жасмин

През първите три години от живота на Жасмин Манинг майка й беше всичко за нея, но дойде момент, в който „г-ца Независимост“ не желаеше майка й да прави нищо за нея и тази личностна промяна се оказа изключително разочароваща и объркваща за госпожа Манинг. „Не мога да понасям да те чакам непрекъснато, Жасмин“ — казваше й госпожа Манинг, когато закъсняваха за детската градина, но Жасмин настояваше да облече палтото си без каквато и да било чужда намеса. „Не си достатъчно голяма, за да се опитваш да правиш това сама.“

Поривите за самостоятелност и отказът да се направи компромис започнаха да намаляват, когато госпожа Манинг осъзна, че този проблем я кара да не харесва достатъчно дъщеря си и натрапчивото й желание да върши всичко сама. Една сутрин, докато Жасмин се обличаше, за да излезе навън, госпожа Манинг забеляза, че тя облече безпогрешно палтото си за първи път. „Облече си палтото страхотно — каза тя. — Ти наистина бързаш да се приготвиш за детската градина. Толкова се гордея с теб.“ Жасмин позволи на майка си да й закопчее ципа без никакво противопоставяне — нещо, което не се бе случвало от седмици.

Докато пътуваха към детската градина, госпожа Манинг осъзна колко независима е станала дъщеря й. Учителката в градината също забеляза как искаше да отговаря на всички въпроси и беше „помощник“, без някой да изисква това от нея. Госпожа Манинг реши, че е време да се примири с непреодолимото желание за самостоятелност на Жасмин.

На следващия ден момиченцето, както обикновено, поиска само да сложи масата за вечеря. Вместо да му изпрати послание, че не може да свърши тази работа, госпожа Манинг се опита да го окуражи, като му наложи определени срокове за изпълнението на задачата. Тя каза: „Можеш да слагаш масата, Жасмин, но само докато звънне часовникът, след това и аз ще се включа.“

Жасмин не беше въодушевена от помощта на майка си, но й хареса идеята да „Победи часовника“ Освен това се почувства горда от факта, че изпълни задачата си, преди да чуе часовника. Майка й също беше горда с нея. „Страхотно е, че сложи масата сама“ — отбеляза тя, докато подреждаше лъжиците, които бяха поставени в купичките, а не отстрани.

Госпожа Манинг продължи да оценява на глас усилията на дъщеря си и порива й за независимост. Освен това направи така, че на Жасмин да й е максимално лесно да изпълнява задачите си, а когато се налагаше, се включваше и й помагаше.