Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (30)

Отказът да се седи на автомобилната седалка

Седалките на автомобила и коланите са враг номер едно на милиони обичащи свободата деца в предучилищна възраст. Тези неспокойни и приключенски настроени духове не разбират защо трябва да бъдат закопчавани с колани, но могат да разберат правилото, че колата не може да тръгне, преди да седнат на специалните си детски седалки и да закопчеят коланите си. Осигурявайте безопасността на децата си всеки път, щом влязат в колата, като налагате въпросното правило за закопчания колан. Превърнете този им навик в тяхна втора природа — днес пътник в колата, утре шофьор и никога не се отнасяйте пренебрежително към въпросното животоспасяващо правило.

Законодателството на всички държави вече постановява децата да пътуват по определен начин в превозните средства. Одобряването на детските седалки и колани се прави според определени спецификации за тегло и възраст, за да бъде придвижването максимално безопасно за малчуганите. До навършване на първата си годинка те трябва да седят наопаки — с лице към облегалката на задната седалка, а щом израснат бебешкото столче, да се обърнат с лице към предните седалки и да стоят в столче, подходящо за съответното им тегло и възраст.

Основната причина за детската смъртност е травмата вследствие на автомобилни катастрофи. Децата, които не са закопчани с предпазни колани, продължават да се движат напред в момента, когато автомобилът внезапно спре. Така те могат да се сблъскат с всичко по пътя си — контролното табло, предното стъкло или гърба на предните седалки — с удар, еквивалентен на изминаваща един етаж разстояние капка за всеки шестнайсет километра в час, с които се движи колата. Въпреки че контролното табло и гърбовете на предните седалки са тапицирани, силата на удара при скорост седемдесет километра в час може да доведе до значителни увреждания на крехките телца. Подобна травма може да бъде предотвратена, като се погрижим децата ни да са подходящо прикрепени към седалката. Никога не правете компромис със закопчаването на колана, защото това би могло да се окаже компромис с живота на детето ви.

Забележка

Процентът на детската смъртност може да бъде сведен почти до три четвърти и ръстът на нараняване при децата от една до четиригодишна възраст да се свали ни петдесет процента само чрез използването на подходящо монтирани детски седалки.

Предпазване от проблема

Дайте на детето си пространство да диша

Убедете си, че то има достатъчно място да движи ръцете и краката си и въпреки това е безопасно прикрепено към столчето.

Наложеше правило, според което колата не може да тръгне преди всички да са си сложили коланите

Ако установите това правило от самото начало, детето ви ще свикне с идеята да седи на специално столче и да бъде закопчавано с колан.

Накарайте го да се гордее, че пътува безопасно

Кажете му, че е пораснало достатъчно, за да седне в кошче за по-големи деца или да пътува на задната седалка само с предпазен колан. Кажете му например: „Вече израсна бебешкото си столче. Ето ти нова безопасна седалка за по-големи момичета и момчета.“

Не се оплаквайте от факта, че трябва да си поставяте предпазни колани

Ако често споменавате пред партньора си или пред някой приятел, че мразите да закопчавате колана си, давате повод на детето си също да се откаже от колана.

Създайте тренировъчна програма

Покажете на детето си как очаквате от него да се държи по време на път. Първоначално правете кратки обиколки из квартала, като единия от родителите (или семеен приятел) кара, а другият хвали детето колко мирно и кротко пътува в специалното детско столче. Кажете: „Толкова хубаво седиш в столчето си днес“, или просто го галете, за да се почувства удобно.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Закопчавайте собствените си предпазни колани

Поставяйте задължително предпазните си колани и посочвайте колко хубаво се вози детето с неговия закопчан колан, за да не се чувства самотно в това начинание. Ако не сте с колан, детето ви няма да разбере защо то трябва да прави това.

Оценявайте ме, стоя на столчето, закопчано с колан

Ако не обръщате внимание, че детето пътува изправено, то може да потърси начини да привлече вниманието ви, включително и да се опита да се измъкне от седалката или колана си. Дръжте го в безопасност, като му говорите и играете на игри с думички например. Не пропускайте да споменете и за образцовия му престой в колата.

Бъдете последователни

Спирайте колата колкото е възможно по-бързо и по-безопасно всеки път, щом детето ви се измъкне от столчето или колана си, за да го накарате да се съобразява с наложеното от вас правило. Кажете му: „Колата ще може да тръгне отново, само ако се върнеш на столчето си (или сложиш колана си), за да може всички да сме в безопасност.“

Какво не трябва да се прави

Не обръщайте внимание на непокорното поведение в колата, освен ако то не е свързано с излизане от специалната седалка или предпазния колан.

Когато не обръщате внимание на плача или крясъците на детето, докато е на правилното място и е закопчано с колана, то ще види, че няма полза да протестира конкретно срещу седалката и колана. В такива моменти си казвайте: „Знам, че детето ми е в по-голяма безопасност в столчето си и ще се сеща, че е приковано там само от време на време. Неговата безопасност е моя отговорност и аз му я осигурявам, като държа да пътува според правилата.“

Джейкъб в колата

Стивън Бренър обичаше да взема четиригодишния си син Джейкъб на разходки, докато малчуганът не откри как да привлича цялото внимание на татко си, измъквайки се от предпазния колан и изскачайки от детското си столче. „Никога повече не откопчавай колана си, момче!“ — отсичаше г-н Бренър винаги щом виждаше сина си свободно да се търкаля по задната седалка.

Но изглежда изискванията на таткото не трогваха особено Джейкъб, поради което г-н Бренър реши, че по-строгото отношение, както и физическото наказание са крайно необходими за излизане от ситуация. Въпреки че никога не беше посягал на сина си, той го плескаше всеки път, щом откриеше, че пак се е освободил от колана си.

За да осъществи въпросната саморазправа, г-н Бренър трябваше да спира колата, но всеки път, щом направеше това, Джейкъб се добираше обратно до столчето си и се закопчаваше, за да избегне пердаха. И така, баща му реши, вместо да му посяга, да спира колата и да отказва да продължи преди коланът на Джейкъб да е закопчан подобаващо. Г-н Бренър беше наясно, че синът му не е достатъчно търпелив да седи твърде дълго на едно място, дори когато знаеше, че отива някъде, където ще се забавлява много.

Г-н Бренър опитваше новия си метод всеки път, щом го возеше към парка. Когато Джейкъб се откопчаваше сам, баща му спираше колата. „Ще можем да продължим към парка, когато се върнеш на столчето и си закопчееш колана. Не е никак безопасно да пътуваш, така“ — скастряше го той и размахваше пръста си пред лицето на Джейкъб, надявайки се, че момчето ще се върне на мястото си, тъй като знаеше, че бащата няма търпение да се озове в парка. Джейкъб се подчини.

На няколко километра от къщи Джейкъб отново разкопча колана и г-н Бренър спря колата. Той не плесна шамар на сина си, а просто повтори правилото. „Колата няма да потегли, преди да се върнеш на седалката си и да се закопчееш.“ Джейкъб се върна на мястото си и спокойно закопча колана сам. Тогава баща му добави: „Благодаря ти, че си седна на мястото и така се прибраха благополучно.“

Това обаче не разреши проблема. Следващия път, когато Джейкъб се откопча, г-н Бренър беше толкова бесен, че се изкуши да се разкрещи отново, но продължи да се придържа към новия си метод, дори започна да разговаря по-често с момчето и да хвали доброто му поведение. Много скоро той отново се радваше на разходките със сина си, убеден, че и двамата пътуват безопасно.