Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (12)

Борбата в банята

От шампоаните, които не предизвикват сълзи, до пелените за еднократна употреба — пазарът изобилства от продукти, правещи къпането, сапунисването и смяната на пелени възможно най-приятни както за малчуганите, така и за техните родители. Напълно очакван и дори предвиден (както всички производители много добре знаят) е фактът, че децата в предучилищна възраст намират всичко свързано с хигиената за неприятно, така че не се чувствайте самотни, докато упорствате с потапянето им в детското корито или изплакването. Опитайте се да направите хигиенните ритуали по-малко досадни, като пренасочвате вниманието на детето (пейте песнички, разказвайте истории), и оценявайте всеки негов опит да ви сътрудничи (дори ако просто ви подаде сапуна).

Забележка

Правете разлика между продуктите, които дразнят детето ви чисто физически (например парят му на очите) и ментално (всички сапуни са нежелани), като внимателно преценявате неговите протести. Повечето родители могат да направят разликата между плач, продиктуван от зов за помощ, и плач, мотивиран от гняв, разочарование или жажда за внимание. Като цяло плачът, продиктуван от зов за помощ, не се променя по тон или продължителност, когато се намесят родители или други разсейващи варианти. Другите типове плач протичат с кратки изблици, прекъсвани са от паузи, в които детето се оглежда за реакцията на околните. Ако се наложи, заменете продуктите, които го дразнят физически, с други, препоръчани от специалисти.

Предпазване от проблема

Постигнете компромис с времето и местата за хигиена

Опитайте се да постигнете компромис с детето относно това къде му сменяте пелените (на кушетката или на специалната масичка), или когато миете косата му. Бъдете пластични, така че детето ви да не се откъсва от любимата си дейност, за да се отправи към банята — например да пропусне епизод от любимото си филмче или да поиграе с току-що подарена му играчка.

Включвайте го в процеса

Дайте възможност на малчугана да играе роля в процеса на къпане или смяна на пелени. Накарайте го да ви донесе неща, с които може да се справя (според възрастта, уменията си и способността му да следва насоките ви). Оставете го да донесе само любимата си играчка или хавлия например, за да добие чувството, че контролира режима си за къпане.

Подгответе го за събитието в банята

Предупредете го, че ще се къпе, известно време преди началото на ритуала, за да превключи то по-безболезнено от игра към време за баня. Кажете; „Като звънне часовникът, влизаме да се къпем“, или „След няколко минути ще сменим пелената“, или „Като прочетем тази приказка, ще дойде и времето за баня“.

Дръжте всички материали под ръка

Ако детето ви е твърде малко, за да ви помага да се приготвите, се убедете, че всичко необходимо ви е на една ръка разстояние, преди да започне същинското къпане. Така ще избегнете излишните забавяния и ще сведете до минимум евентуалното му разочарование.

Разбийте положителното отношение

Детето ще се обиди от интонацията ви, ако звучите сякаш издавате присъда за влизане в затвора. Ако обаче звучите притеснени или загрижени, пък е възможно да го ужасите още повече. Не забравяйте, че отношението, което влагате, е „заразно“, така че изберете най-адекватното и се опитайте да го следвате.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Запазете спокойствие и пренебрегнете шума

Спокойното ви настроение би могло да бъде заразно, когато се опитвате да се справите с разстроеното си дете. Ако не обърнете внимание на врявата, то ще разбере, че тя не ви въздейства, а вие преследвате именно тази цел, когато се опитвате да го изкъпете. Кажете си: „Знам, че детето ми има нужда да му се смени пелената. Ако не обърна внимание на врявата, ще свърша всичко това много по-бързо и по-ефективно.“

Забавлявайте се, вместо да се разстройвате

Разсейвайте детето, като му говорите, играете или пеете песнички. Кажете му: „Хайде да изпеем «Зайченцето бяло»“, или „Обзалагам се, че не можеш да хванеш тази лодка и да я потопиш във водата“. Заложете на монолога, ако детето е твърде малко да участва вербално.

Окуражавайте детето да ви помага и оценявайте усилията му

Накарайте го да измие коремчето си само, да се натърка със сапун или да отвори пелената (ако времето ви позволява), за да му внушите чувството, че контролира положението и истински участва в процеса. Дори най-малкият знак за сътрудничество от негова страна трябва да е повод за комплимент. Засипвайте го с окуражителни думи. Колкото повече внимание получава детето ви задето удовлетворява изискванията ви, толкова повече ще повтаря действието, което предизвиква хвалбите ви. Кажете: „Наистина ми харесва начинът, по който си слагаш шампоан на косата“, или „Много добре се държиш, докато си във ваната“, или „Благодаря ти, че лежиш така мирен, докато ти сменям пелената“.

Упражнявайте „Правилото на баба“

Позволете на детето си да знае кога е свършило нещо, което сте искали от него, или кога може да направи нещо, което иска да направи. Кажете му: „Когато банята приключи, ще прочетем приказка“, или „Когато свършим със смяната на пелената, ще можеш да си поиграеш“.

Не оставяйте нещата недовършени

Въпреки ритането, писъците и съпротивата, бъдете мотивирани да завършите къпането. Колкото повече детето вижда, че ритниците и воят не му помагат да се отърве от банята, толкова по-бързо ще разбере, че ще свършите работа по-бързо, ако не ви се съпротивлява.

Направете му комплимент, когато сте готови

Кажете на детето си колко спретнато изглежда и колко добре мирише. Накарайте го да се погледне в огледалото. Това ще му обясни защо е необходима банята и защо трябва пелената му да е чиста. Като го научите да се чувства гордо от външния си вид, ще превърнете чистотата му в приоритет.

Да не изисквате сътрудничество на всяка цена

Това, че вие изисквате от детето пелената му да бъде сменена, не означава, че то ще лежи кротко, докато го преобувате. Заповедният ви тон и ултимативното ви поведение го учат единствено на това да отвръща със същото.

Не правете къпането и смяната на пелени болезнен процес

Опитайте се да направите къпането колкото е възможно по-приятно за детето. Дръжте подръка хавлия, с която да бърше очите си всеки път, щом пожелае, поддържайте необходимата температурата на водата във ваната, облечете го в мека хавлия, когато приключите, и т.н.

Не избягвайте къпането

Това, че детето ви се съпротивлява на къпането, не означава, че трябва да се предавате. Отказът от къпане може да се преодолее с постоянство, настойчивост и много търпение.

Море на забавата

Керъл и Фил Портър къпеха и сапунисваха тригодишната си дъщеря Лорън точно както си мислеха, че всички други родители правят. Но те се страхуваха, че нещо с Лорън не е наред, защото тя квичеше и се съпротивляваше в хода на този иначе нормален процес. Семейство Портър никога не се бяха натъквали на този проблем с по-голямата си дъщеря Елизабет и никой от приятелите им с деца не се беше оплаквал от нещо подобно.

Тогава Керъл и Фил поговориха със семейния педиатър, който им обясни, че сапуните, водата и хавлиите не увреждат и не дразнят. Г-н Портър реши, че е нужна по-сериозна дисциплина, но в крайна сметка се съгласиха, че най-добрият подход е да се направи къпането по-приятно и забавно за Лорън. Единственото нещо, свързано с вода, което тя харесваше, бе да плува в морето по време на лятната почивка. И така семейство Портър решиха да нарекат банята „море на забавата“.

Същата вечер те навиха часовник, който трябваше да звънне, когато стане време за баня. По време на летните си отпуски те винаги навиваха часовник, който да им сигнализира кога може да се влиза в истинското море, защото Лорън буквално не излизаше от водата. Сметнаха, че тази техника ще им бъде полезна и у дома. Те казаха на Лорън; „Когато часовникът звънне, идва време за играта «море на забавата». Нека да довършим тази приказка, докато чакаме.“

Когато часовникът иззвъня, Лорън и майка й взеха хавлии и сапун, а момиченцето разгорещено задаваше въпроси относно новата игра. То със задоволство се усмихна на майка си, когато го отведе в банята, където намери най-синьото „море“, което някога бе виждало, при това пълно с лодки, корабчета и рибки, които мама и татко бяха специално закупили.

Лорън скочи вътре, без никой да я кара, дори без покана, и започна да играе с морските играчки. Майка й запя песничка, която бяха пели на плажа, и за първи път сипа в шепата й шампоан, който тя сама да сложи на косата си. Къпането продължи без никакви крясъци и съпротива — само с малко плясъци по водата. Семейство Портър започнаха да къпят Лорън в „морето“ поне веднъж на ден, за да й дадат възможност да се научи да изплисква по-малко вода, да се къпе по-старателно и да се радва на преживяването.