Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (26)

Прекалената употреба на думата „не“

Не е най-често изричаната думичка от устата на децата в предучилищна възраст, тъй като е най-често изричаната дума от устата на родителите. Прохождащите са известни с несекващото си желание да се захващат с неща, които не са им работа, а родителите съответно са известни с фразите: „Не! Не пипай това!“; „Не! Не отваряй!“; „Не! Не прави това!“ и т.н. Най-добрият начин да намалите честотата на употребата на думичката „не“ от страна на детето ви е да ограничите възможностите му да я използва. Можете да направите това, като избягвате въпросите, изискващи отговор „да“ или „не“, и като не възприемате толкова буквално отговора „не“ на всеки въпрос.

Предпазване от проблема

Опознайте добре индивидуалността на детето си

Ако сте наясно с нуждите и желанията му, ще знаете кога неговото не действително означава „не“ и кога има предвид „да“ или нещо друго.

Замисляйте се, преди да изречете думата „не“

Избягвайте да казвате „не“ на детето си, когато не ви е грижа дали ще направи нещо, или не.

Ограничете въпросите, изискващи „да“ или „не“ като отговор

Избягвайте да задавате въпроси, на които детето ви трябва да отговори с „не“. Например попитайте го колко портокалов сок иска, вместо дали иска. Ако искате да се качи в колата, не казвайте: „Искаш ли да влезеш в колата?“ Кажете „Сега се качваме в колата“ и го направете.

Намерете алтернатива за своето „не“

Кажете например „Стоп“, вместо „Не“, когато дете ви прави нещо, с което не искате да се занимава.

Подменете поведението на детето

Тъй като обикновено, когато кажете „не“, очаквате детето да преустанови определен тип поведение, го научете на друго поведение, което да подмени това, което искате то да преустанови. В неутрално време хванете ръката му и кажете: „Ела тук, ако обичаш.“ Правете упражнението пет пъти дневно, като бавно увеличавате разстоянието, на което е детето от вас, когато казвате „Ела тук, ако обичаш“, докато то е в състояние да дойде до вас от другия край на стаята или на магазина.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Не обръщайте внимание, когато детето ви произнася думата „не“

Ако не сте сигурни какво има предвид то, когато изрича „не“, приемете, че има предвид „да“. Например, ако то не иска сока, за който току-що е казало „не“, няма да го изпие, то такъв момент вие сте наясно, че то наистина има предвид не.

Обръщайте повече внимание на „да“, отколкото на „не“

Детето ви ще се научи как да казва „да“, ако щом кимне с глава или каже „Да“, вие се усмихвате и го възнаграждавате. Реагирайте позитивно, като казвате нещо от типа: „Колко хубаво, че казваш «да» така“, или „Наистина съм доволна, че каза «да», когато леля ти ти зададе онзи въпрос“.

Научете детето как да казва „Да“

Децата над тригодишна възраст казват „Да“, стига да им е показано как да го правят. Кажете на детето си, че искате от него да казва „Да“ и когато го прави, го възнаграждавайте с думи като: „Страхотно е да те чувам да казваш «да» така“, или „Наистина ми харесва начинът, по който изричаш «да»-то“. После кажете: „Ще те помоля да направиш нещо за мен и искам да ми кажеш «Да», преди да преброя до пет.“ Ако го каже, кажете му, че това е най-страхотното да, което сте чували. Упражнявайте този метод пет пъти пет дни поред и ще се сдобиете с едно по-позитивно звучащо дете.

Позволявайте на детето си да казва „Не“

Въпреки че то трябва да изпълнява каквото му е наредено от вас (или да удовлетвори вашите желания), бъдете наясно, че детето ви има правото да произнася „Не“. Когато искате от него да свърши нещо, но то ви е отвърнало с „Не“, му обяснете ситуацията. Кажете например: „Знам, че не искаш да събереш пастелите си от пода, но когато свършиш това, за което съм те помолила, ще можеш да правиш каквото си искаш.“ Така ще му дадете възможност да разбере, че сте чули какво ви е казало и че сте взели чувствата му под внимание, но все пак вие сте шефът и вие контролирате ситуацията.

Какво не трябва да се прави

Не се смейте и не поощрявайте употребата на „не“

Като се смеете или привличате вниманието на детето всеки път, щом употреби думичката „не“, само ще го окуражите да я използва повече, за да ви доставя удоволствие или да привлича вниманието ви.

Не се ядосвайте

Помнете, че не-фазата е съвсем нормален етап от детското развитие и скоро ще отмине. Негативната реакция от ваша страна ще се интерпретира в съзнанието на малчугани като начин да му се обърне внимание за това, че е казал „Не“, а вниманието и властта са точно нещата, от които се нуждае.

Всичко отричащият Нейтън

Любимата дума на Нейтън Шелби, който тъкмо беше на вършил двайсет месеца, беше „не“ — думата, която родителите му най-малко биха искали да чуят. Тъй като малкият Нейт прибягваше до нея, за да отговори на всеки зададен му въпрос, родителите му поставиха под съмнение интелектуалното му развитие. „Не можеш ли да кажеш нещо, освен «не»?“ — питаха те сина си, само за да получат обичайния отговор.

И така семейство Шелби се опитаха да броят колко пъти на ден самите те използват въпросната думичка, за да видят ще има ли това ефект върху речника на Нейтън. Вместо да му казват „Не, не сега!“, винаги когато Нейт искаше бисквита, те казваха: „Да, ще си вземеш бисквита, когато си изядеш вечерята.“ С времето Нейтън започна да не реагира толкова негативно. Напротив, очакваше родителите му да изпълнят обещанието си и грабваше бисквитата веднага, след като се бе навечерял.

Тъй като мама и татко обърнаха не-тата си в да-та, синът им започна да употребява „да“ все по-често и всеки път бе поощряван с усмивки, прегръдки и комплименти от доволните си родители. „Благодаря ти, че казваш «да», когато те питам дали искаш да си вземеш душ“ — казваше майка му. Те бяха щастливи, че синът им бе намалил не-тата правопропорционално на похвалите, които получаваше за всяко изречено „да“. Семейство Шелби се опита да сведе до минимум и въпросите, изискващи отговори като „да“ или „не“. Вместо да го питат дали иска нещо за пиене с вечерята, те казваха: „Ябълков сок ли искаш, или мляко?“ Нейт с желание избираше между двете възможности. Техните усилия се явяваха безболезнен начин да се справят с пълното отрицание на Нейтън и скоро в семейството им се наложи градивният, позитивен тон.