Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Discipline Without Shouting or Spanking, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Бояджиева, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джери Уайкоф, Барбара Юнел. Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина
ИК „Колибри“, София, 2008
Коректор: Любов Йонева
ISBN: 978-954-529-600-0
История
- — Добавяне
Преяждането
Апетитът на много деца в предучилищна възраст може да бъде безграничен, като този на Бисквитеното чудовище от „Улица Сезам“. Подобно на кукления герой, и вашето дете може да не е наясно защо иска повече храна, отколкото му е нужна. Но вие трябва да разберете какво го мотивира да поглъща свръхколичества храна, защото преяждането е симптом за проблем, а не проблем сам по себе си. Опитайте се да откриете причините зад привидно бездънното туловище на детето. Някои от възможните обяснения са навик, скука, подражание или желание за внимание. Помогнете му да открие начини да задоволи нуждите си, без да преяжда.
Забележка
Ако детето ви преяжда системно, потърсете професионална помощ. Избягвайте диети, които не са одобрени от специалист.
Предпазване от проблема
Моделирайте здравословно отношение към храната
Вашето отношение към храната е заразно. Когато се оплаквате, че трябва да се подложите на диета, или пък че сте напълнели прекалено например, вашето дете научава, че храната притежава сила отвъд това да го поддържа здраво. Тя се превръща във враг, с когото трябва да се бори, и в опита си да не загуби контрол, то е в състояние да се натъпче със забранената шоколадова торта с идеята да я победи. Тъй като умереността е ключът към здравето, отнасяйте се умерено към храната, както и към поведението си. Хранителните разстройства при децата започнаха да се проявяват все по-често благодарение и на нашата завладяна от диети култура.
Бъдете наясно каква храна е подходяща за детето
Ръстът на наддаване, нивото на активност и физическите данни определят от колко порции от петте хранителни групи (мляко, месо, зеленчуци, плодове и ядки/зърнени храни) се нуждае детето дневно. Консултирайте се с личния си лекар, който ще ви отговори на специфични въпроси, свързани с диетата на детето ви, и ще ви даде препоръчителните дози за съответната му възраст.
Сервирайте здравословна храна
Отстранете висококалоричните храни, както и храните без калории от менюто на детето, за да не се изкушава да ги консумира.
Съблюдавайте хранителния режим на детето
Тъй като детето в предучилищна възраст е твърде малко, за да е наясно какво трябва и какво не трябва да консумира, само от вас зависи да установите здравословни хранителни навици — колкото по-рано, толкова по-добре. Храните с високо съдържание на мазнини и захар трябва да се заменят с богати на протеини, витамини и минерали храни, за да се балансират дневните хранителни калории.
Учете детето кога, как и къде е позволено храненето
Ограничете яденето само до кухнята или трапезарията. Намалете темпото на хранене и настоявайте храната да е сервирана в чиния или купа, вместо в пакет, изваден директно от хладилника. По-голямата пауза между две хапки позволява на съзнанието ни да получи посланието, че сме се наситили, преди да сме изяли повече, отколкото ни е нужно. (Този процес отнема около двайсет минути.)
Разрешаване на проблема
Как трябва да се постъпи
Предлагайте доставящи удоволствие дейности извън храненето
Разберете какво обича да прави детето ви извън храненето и му предлагайте тези дейности, след като е хапнало достатъчно, за да задоволи глада си. Покажете му колко сладки и приятни неща извън храната има.
Не превръщайте храната в подарък
Не предлагайте храната като възнаграждение, за да не учите детето, че яденето означава повече от нещо, задоволяване на глада.
Предлагайте питателни закуски между основните хранения
Предложената навреме закуска ще направи така, че детето ви да не огладнее прекалено и съответно да се натъпче, когато му поднесете основното ястие.
Наблюдавайте кога преяжда детето ви
Опитайте се да откриете защо преяжда рожбата ви, като следите дали посяга към храната, когато е отегчена, ядосана, тъжна, наблюдава, че някой друг се храни или търси вниманието ви. Помогнете й да разсее чувствата си чрез начини, които не са свързани с храненето, като разговаряне или игра. (Обсъждайте проблемните моменти в живота й — какво я тормози и разстройва, за да не се изкушава да превръща храната и спасение от проблемите.
Контролирайте собствените си хранителни навици
Ако родителите похапват закуски без калории през целия ден, децата им ще са склонни да правят същото.
Оценявайте подбора на разумната храна
Можете да моделирате предпочитанията към храната на децата си чрез поощрителни коментари и като предлагате по-често храните, които искате да харесват. Всеки път, щом детето хване портокал вместо парче шоколад, кажете: „Това е прекрасен избор за закуска. Радвам се, че се грижиш за себе си толкова добре, като хапваш такива здравословни закуски.“
Подтиквайте детето да води активен живот
Децата с наднормено тегло често не ядат повече от децата с нормално тегло — те просто не изразходват достатъчно калории чрез упражнения. Ако сезонът е студен, предлагайте на детето физически дейности на закрити пространства, като танци или скачане на въже. През лятото дейности като плуване, разходки, футбол или люлеене не само че са добри за физическото развитие на детето, но и намаляват напрежението, осигуряват чист въздух и изграждат силата и координацията му. Вашето участие ще направи упражнението дори още по-забавно.
Общувайте пълноценно с детето си
Бъдете сигурни, че поощрението, което детето ви получава от вас за това, че си е изяло и последното грахче, не единственото поощрение, отправено от вас към него. Хвалете рисунките му, дрехите, които избира, начина, по който раздига играчките си, и т.н., за да му отделяте време за неща, които не са свързани с яденето и преяждането.
Какво не трябва да се прави
Не се поддавайте на желанието му да преяжда
Когато детето ви иска повече храна, това не означава, че има нужда от нея, но не го карайте да се чувства виновно, за това че с поискало допълнително, като му се присмивате и го наричате „малко прасенце“ например. Обърнете се към специалист-диетолог, за да научите грамажа на здравословните порции за съответната възраст или пък за изготвяне на здравословен хранителен режим. След като сте сигурни, че детето ви е хапнало достатъчно, набързо му обяснете защо не се нуждае от повече, тъй като то е твърде малко, за да си обясни причините само.
Не предлагайте почерпки, когато детето е разстроено
Възможно е рожбата ви да започне да асоциира храната с емоционалното, вместо с физическото подхранване в случай, че постоянно му предлагате лакомства, за да облекчите болката му.
Не предлагайте храна, докато детето е пред телевизионния екран
Избягвайте да го учите да асоциира храната с телевизора. Тъй като телевизионните реклами го бомбардират непрекъснато с апетитни послания, е добра идея и да ограничите престоя му пред екрана.
Не му давайте закуски без калории
Това, което вие си позволявате за закуска, е същото, което очаква и детето ви. Вкусовите предпочитания се учат — те не са вродени.
Не се присмивайте на детето, ако е с наднормено тегло
Ако му се подигравате, само задълбочавате проблема, като прибавяте към него чувството за вина и срам.
„Край на бисквитките!“
Две и половина годишната Роза Хенлън си извоюва репутация и вкъщи, и в детската градина на „ходеща бездънна яма“. Имаше ли подръка храна, Роза я изяждаше. Като чели никога нямаше насита.
„Не! Няма да ядеш повече бисквити, Роза — крещеше госпожа Хенлън всеки път, щом дъщеря й посегнеше към кутията. — Изяде толкова бисквити, че спокойно могат да ти стигнат до края на живота ти!“ Но нито гневните изблици, нито заплахите, че кутията ще бъде отнесена завинаги, трогваха Роза или пък възпираха неукротимото й желание да опустошава всичко ядливо, попаднало в обсега й.
Госпожа Хенлън реши да се консултира с педиатър, за да разбере как да промени хранителните навици на дъщеря си. Лекарят й предложи план и специални готварски рецепти, съобразени със състоянието на детето. На следващия ден, след като изяде препоръчителната доза, Роза поиска още една порция овесена каша, но госпожа Хенлън най-после имаше отговор, който не беше свързан с гняв или обида: „Радвам се, че хареса овесената каша, Роза. Ще хапнем още утре сутринта. Хайде сега да прочетем тази нова книжка.“
Тъй като госпожа Хенлън беше наясно, че порцията, която бе предложила на Роза, е напълно задоволителна, сега й беше по-лесно да запази твърдия си тон, докато момичето молеше за още. Вече й беше и по-лесно да планира всяко ядене, защото знаеше точните количества, достатъчни да заситят дъщеря й.
Семейство Хенлън намали и постоянните си запаси от бисквити и сладки и Роза започна да опитва нови храни, които бяха вкусни и доста по-питателни. Майка й не пропускаше да я похвали всеки път, щом посегнеше към здравословната храна: „Страхотно е, че взе портокал, вместо сладки миличка!“
Роза започна да чува все по-малко коментари относно това, че е бездънна яма и получаваше все повече прегръдки и комплименти, защото яде плодове вместо нискокалорични храни. Вече не само родителите й бяха доволни да споделят упражненията й и свободното й време, но Роза сякаш се забавляваше повече и с приятелите и учителите си в детската градина.