Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (34)

Отвръщането

Когато отвръщането (саркастична забележка, язвителен отговор или нелюбезно вметване) се изстреля от доскоро ангелската уста на детето ви в предучилищна възраст, вие ставате болезнено чувствителни към способността му да копира думите (добри и лоши) и да контролира собствения си свят чрез тях. Както и другите форми на езика, така и дръзкият рязък отговор може да бъде научен само когато е чут, т.е. когато детето е било изложено на подобен тип реч. Затова намалете възможностите му да чува неприятни думи. Следете какво гледа по телевизията и вашия собствен речник, както и този на приятели и роднини.

Предпазване от проблема

Обсъждайте с детето начина, по който искате да ви говори

Учете детето как да си служи с езика, който искате да чувате. Казвайте колкото е възможно по-често „благодаря“, „моля“, „съжалявам“ и други учтиви фрази. Карайте го да упражнява думите, които сте моделирали. Помнете, че децата в предучилищна възраст са най-великите имитатори.

Решете какво представлява дръзкият отговор

С оглед на това да реагирате честно на все по-разнообразното вербално поведение, е много важно да определите дали детето ви отвръща на вашите реплики, или прави нещо друго. Например сарказмът, наричането с нецензурни имена, изкрещените отговори на ваши въпроси и предизвикателните откази да се свърши нещо са типично дръзко отвръщане на реплики. Елементарните откази като „Не искам (да го правя)“ са безобидни. Въпроси като „Трябва ли (да го нравя)?“ изразяват мнение и позиция. Бъдете наясно дали детето ви разбира какво имате предвид под т.нар. отговаряне.

Наблюдавайте приятели, медии и собствената си реч

Ограничете достъпа на детето си до подобно отвръщане на реплики, като самите вие се удържате да не се „изтървавате“ пред него. Наблюдавайте и приятели, връстници, членове на семейството и телевизионни герои — всичко, което мине през ушите на детето в предучилищна възраст, излиза през устата му.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Износвайте думата или репликата

Прекалената употреба на една и съща дума или реплика намалява силата й. Следователно помогнете на детето си да се умори от използването на обидната дума, като го накарате да я повтаря (по една минута за всяка от годините, на които е). Кажете: „Съжалявам, но ти изрече тази дума. Ще навия часовника. Трябва да повтаряш думата, докато той иззвъни. Когато звънне, можеш да спреш да я повтаряш.“ След като думата е вече износена, то ще е много по-малко склонно да я използва.

Пренебрегвайте отговарянето

Опитвайте се да обръщате възможно най-малко внимание на безобидното отговаряне. Като се преструвате, че нищо не се е случило, омаломощавате силата на дръзналия да ви отговаря и по този начин правите играта скучна, тъй като не предизвиква търсената реакция.

Оценявайте добрата реч

Дайте възможност на детето да знае какъв тип изказ предпочитате, като отбелязвате всеки път предпочитания език. Казвайте: „Харесва ми като ми отговаряш така любезно, когато ти задавам въпрос — точно както сме се учили. Това кара да се чувствам прекрасно.“

Какво не трябва да се прави

Не играйте игра на надмощие

Тъй като сте наясно, че отговарянето е един от начините детето ви да ви надвие, никога не си позволявайте вие да му отговаряте. То би могло да възприеме това като забавен начин да поставите началото на игра, в която да експериментира кога и как може да ви изкара от релси, или просто да привлича вниманието ви чрез дръзки отговори. Това със сигурност е нещо, което не искате да поощрявате.

Не учете детето да отговаря

Като изкрещявате някакви реплики обратно към детето, само му показвате как да си служи с подобен тип общуване. Въпреки че е много трудно да не повишите тон, когато ви повишават тон насреща, учете детето как да се отнася уважително, като се отнасяте с нужното уважение към него. Бъдете любезни с него, сякаш е скъп гост във вашия дом.

Не наказвайте отговарянето

Дръзките отговори са най-малкото дразнещи, но не съществува нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че можем да накараме децата да ни уважават, като ги наказваме за тяхното неуважение. С наказанието внушаваме единствено страх и ниско самочувствие, но в никакъв случай уважение.

Карлос, който обичаше да отговаря

Когато и да решеше госпожа Мартинес да накара четиригодишния си син Карлос да свърши нещо, като да раздигне играчките си или да прибере фъстъченото масло, чуваше единствено как й крещят в лицето: „Няма! Няма да го направя! Мразя те!“ Карлос толкова се усъвършенства в дръзкото отговаряне и директните обиди, че какъвто и въпрос да му зададяха, той отвръщаше ядосано, сякаш беше забравил, че е възможно хората да общуват и любезно.

„Никое от моите деца няма да разговаря по този начин!“ — крещеше г-н Мартинес в отговор на сина си. За съжаление високият му тон само правеше гюрултията в семейството още по-голяма. Но веднага щом родителите осъзнаха, че именно техният сарказъм и висок тон учат сина им на това поведение, си наложиха да започнат да реагират спокойно на неговото отговаряне и да хвалят добрите му попадения при общуването с хората.

Един ден те накараха Карлос да прибере играчките си в кутията. Когато той каза: „Добре“, те отвърнаха с: „Чудесно е, че реагира толкова разумно и любезно. Браво!“

За семейство Мартинес не се оказа много трудно да контролират гнева си. Тъй като крясъците и язвителните отговори на Карлос станаха по-редки, те често се преструваха, че не ги чуват. Случеше ли се обаче да чуят примерно „идиот“ от устата му, и то с едничката цел да привлече вниманието им, семейство Мартинес решаваха да го накарат да „износи“ лошата думичка.

„Сега ще повтаряш думата «идиот» четири минути“ — нареждаха му те. Тогава синът им повтаряше думата две минути и не можеше да я каже повече. За голямо щастие на родителите му, това беше последният път, когато той спомена тази дума.