Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (11)

Рушенето на имущество

Децата в предучилищна възраст трудно правят разлика между деструктивна и креативна игра, докато родителите им не я поставят. Така че още преди рожбата ви да е навършила годинка, теглете чертата, като й кажете (и покажете) какво може да рисува или къса. Така ще предпазите палавия си домашен творец да не вреди несъзнателно нито на своето, нито на чуждото имущество. Непрестанно учете детето да се гордее със своите неща и да се грижи за тях, насочвайте съзидателната му енергия в подходяща посока, като например да рисува по листове, а не по тапетите, или да разглобява и изследва телефона играчка, а не истинския ви телефон.

Предпазване от проблема

Предоставяйте на детето играчки, които са достатъчно здрави, за да бъдат изследвани, но не и чупени

За децата в предучилищна възраст е напълно естествено да разглобяват и монтират играчките си, а покрай тях и много други предмети от домакинството, защото за тях всичко е играчка. За да стимулирате креативната им игра, ги обградете с играчки, с които може да се прави нещо (например да натискат бутони или да въртят копчета), вместо да ги обсипвате с плюшени животни.

Предоставяйте интересни възможности за развиване на въображението

Намерете стари дрехи и аксесоари или материали, например за папиемаше, детски гримове и др., за да стимулирате дейности, които развиват въображението. Така детето няма да насочва вниманието си към нови или ценни предмети, с които да експериментира.

Установете определени правила за грижа към играчките и предметите

Малките деца не разпознават стойността на вещите, нито пък имат представа как точно да си служат и да играят с тях, така че ги научете например как да използват пастелите върху книжки за оцветяване, вместо върху списания и вестници. Кажете: „Книжката ти за оцветяване е единственото нещо, върху което можеш да рисуваш с пастелите си. Никъде другаде.“ Обяснете още: „Книгите не са за късане. Ако искаш да късаш нещо, ми кажи и аз ще ти дам.“ Или „Тази восъчна ябълка не може да се яде като истинските. Ако искаш да ядеш ябълка, кажи ми и аз ще ти дам една.“

Наблюдавайте играта на детето си и бъдете последователни

Не обърквайте детето си, като го оставяте да унищожава нещо, което не трябва. Така няма да знае какво да очаква и няма да разбере защо му се карате, когато съсипе нещо.

Непрестанно му напомняйте, че трябва да пази нещата си

Сведете склонността му към разрушение до минимум, като коментирате колко добре се грижи за всичко около себе си. Това ще му напомня за правилата, ще го кара да се чувства доволно от себе си и да се гордее с нещата си.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Заедно оправяйте бъркотията и пораженията

Ако детето ви вече е навършило две години, научете го да се грижи за нещата си, като го карате да оправя последствията. Например, ако е писало по стените, го накарайте да почисти не само написаното, а всички стени в стаята. Тези ваши прекалени изисквания ще му внушат чувство за притежание и загриженост, а да не говорим, че ще го научат как се чистят нарисувани стени.

Порицавайте

Ако детето е под две годинки, го порицавайте за кратко — кажете му къде е сбъркало, защо е сбъркало и какво е трябвало да направи вместо това, за да му помогнете да разбере защо никога повече не трябва да се забавлява по този начин.

Прибягвайте до метода „изнасяне“

Ако вече сте порицали детето, но то продължава да уврежда имуществото ви, повторете порицанието и пристъпете към т.нар. изнасяне.

Какво не трябва да се прави

Не реагирайте прекалено остро

Ако детето счупи нещо, не изпадайте в пристъп на ярост. Гневът ви ще изпрати послание към детското съзнание за това как държите повече на вещите си, отколкото на рожбата си. Бъдете сигурни, че степента ви на разочарование от нещо е адекватна на сторената пакост.

Не прекалявайте с наказанията

Нямате право да вредите на детето си, само защото е повредило нещо ценно. Вместо да го „тикнете в затвора“, разчистете пътя му от ценни предмети, докато порасне достатъчно, че да разбира от стойности и ценности.

Ужасният Тим

Уолт и Беки Брейди знаеха, че тригодишният им син има склонност към рушене още преди учителката му от детската градина да ги извика и да им го съобщи. Те трябваше да изслушат историите за това как Тим е изрисувал жълтите тапети в столовата с лилав флумастер и си е направил мозайка от твърдите корици на една детска книжка.

Когато се върнаха вкъщи от въпросната среща, научиха от детегледачката, че Тим е изрисувал и керамичния им под с пастелите си. „Кога ще спреш с всички тези бели, Тим?“ — разкрещя се г-н Брейди, зашлеви сина си и го изпрати наказан в стаята му. Малко по-късно разбра, че докато е траело наказанието, Тим е разкъсал три свои книжки с картинки.

Тогава семейство Брейди реши да смени подхода си. Вместо да го заплашват или бият, те го накараха да понася последствията от деструктивното си поведение. Следващия път, когато установиха, че е откъснал страница от книга, те му казаха: „Сега трябва да залепиш книгата, Тим.“ Предоставиха му лепило и тиксо и му помогнаха страницата да намери мястото си сред останалите.

Тим не само се научи как да лепи книги, но и как да чисти тапети и да стърже пастелите от плочките. И тогава се случи нещо интересно — Тим започна все по-рядко да проявява разрушителните си склонности.

Всеки път, щом нещо беше увредено, г-н и госпожа Брейди обясняваха какво има право да къса Тим и какво няма право. Те го окуражаваха и да бъде по-отговорен към вещите си, както родителите му са отговорни към техните.

Накрая Тим започна да осъзнава тази отговорност.

Той се чувстваше горд, когато те го хвалеха, че се грижи за книжките и играчките си по отговорен начин. И ако се случеше пак да изпадне в онези стари разрушителни настроения, той бързо се осъзнаваше и сякаш сам се изваждаше от тях.

Родителите му не очакваха от него да се отнася към нещата си точно както те се отнасяха към своите, а просто се стараеха да моделират в него прилежност, отношение и уважение към имуществото.