Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (20)

Създаването на безредие и хаос

Малките хора създават голяма бъркотия и, за съжаление на обичащите реда родители, почти винаги се отнасят нехайно към създадения от тях хаос. Знаейки, че детето ви не е преднамерено разхвърляно, а просто не благоволява да разтреби и почисти след себе си, ще го научите (колкото по-отрано, толкова по-добре), че бъркотията не изчезва с магическа пръчка, а причинителят на бъркотията (сам или с помощници) оправя последствията. Споделете този житейски факт с рожбата си, но не очаквайте перфекционизъм в следването на правилото. По-скоро окуражавайте, вместо да изисквате безупречна чистота, като хвалите дори най-малкия опит на детето си да почисти след себе си.

Предпазване от проблема

Почиствайте между другото

Покажете на детето си как да раздига играчките си веднага, след като е свършило да играе, за да избегнете хаоса, до който неминуемо ще се стигне, ако то превключва от игра на игра. Помогнете му да превърне моменталното раздигане в навик от най-ранна детска възраст, за да го окуражите да стане по-организиран възрастен на по-късен етап.

Показвайте му как да оправя бъркотията си

Предоставете му подходящи кутии и кашони, в които да складира играчките си и другите материали за игра. Покажете му как да подрежда нещата вътре в кашоните и къде да ги поставя, когато са напълнени. По този начин то ще знае точно какво имате предвид, когато го карате да раздигне или почисти нещо.

Бъдете специфични

Вместо да карате детето да почисти стаята си, му обяснете какво точно искате да направи. Кажете например: „Нека да сложим щипките в коша и кубчетата в кутията.“ Направете процеса колкото е възможно по-прост за детето, за да следва лесно инструкциите ви.

Предоставете му адекватни средства за почистване

Не очаквайте от детето да знае какво да използва, за да оправи бъркотията си. Например дайте му подходящия парцал, за да почисти масата си. Не забравяйте да хвалите всички негови опити, свързани с чистенето или раздигането, след като сте му връчили „санитарните“ материали.

Ограничете свързаните с бъркотията дейности до безопасни места

Избягвайте потенциални катастрофи, като оставяте детето да играе с цапащи материали (боички за рисуване с пръсти, флумастери, глина, пластилин, пастели и т.н.) на подходящи за целта места. Не очаквайте от него да знае, че килимът във всекидневната не бива да се уврежда, след като сте оставили боичките за рисуване с пръсти там.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Използвайте „Правилото на баба“

Ако детето ви откаже да почисти неразборията си, обърнете ситуацията в своя полза и го накарайте да се радва от това, че върши работата, която сте му наредили. Кажете например: „Да, знам, че не искаш да си прибираш кубчетата, но когато ги събереш, ще излезем да си поиграеш навън.“ Помнете, че дете на една година или по-голямо трудно би ви помогнало да почистите площадката му за игра, но това не е невъзможно. То има нужда да покаже най-доброто, на което е способно, и плавно да преминава към по-трудни задачи.

Работете съвместно

Понякога свързаната с почистването работа е твърде тежка за неукрепналите детски мускули или ръчички. Включете се в дейността, за да покажете съпричастност и сътрудничество — два урока, които давате на детето си още в най-ранната му възраст. Гледането как мама или татко чистят ще направи тази дейност много по-привлекателна.

Играйте на „Победи часовника“

Когато детето ви се мъчи да победи часовника, събирането на играчки се превръща от досадна задача в забавна игра. Включете се в забавлението, като кажете: „Ако си събереш играчките, преди да звънне часовникът, ще можеш да извадиш новата играчка от онази кутия — подарък за теб.“ Когато завърши мисията си с успех, оценете по достойнство старанието му и изпълнете обещанието си.

Хвалете всички опити на детето си да почисти или раздигне

Окуражавайте го да почиства след себе си, като използвате най-мощния мотивиращ фактор — хвалбата и комплимента. Коментирайте каква добра работа е свършило, като е раздигнало пастелите например. Кажете му: „Наистина съм доволна, че прибра този червен пастел в коша. Благодаря ти, че разтреби стаята си.“

Какво не трябва да се прави

Не очаквайте перфекционизъм

Детето ви не е разполагало нито с достатъчно време нито с достатъчно практика, за да се научи да почиства след себе си, така че не очаквайте и работата му да бъде перфектна. Самият факт, че се опитва да почисти, означава, че се учи как се прави това. С времето ще се усъвършенства.

Не наказвайте заради неразборията

Вашето дете все още не може да разбере стойността на чистота и подредеността и не притежава физическата зрялост да поддържа чисто, така че да го наказвате за това, че цапа, вместо да му покажете как да оправи последствията, означава да го лишите от елементарните умения за почистване, от които всъщност то много се нуждае.

Не очаквайте от детето да се преоблече, преди да започне да цапа

Детето ви няма отношение към красивите и скъпи дрешки, така че винаги, преди да започне да играе с цапащи материали, му предоставяйте стари дрешки (и ако трябва ги обръщайте наопаки, за да не останат впоследствие петна).

Безкрайни бъркотии

Като родители Джон и Манди Уеърман бяха свикнали с всичко друго, но не и с бъркотиите, които петгодишните им близначки Леа и Хана сътворяваха почти ежедневно. „Добрите деца винаги си раздигат нещата“ — им казваше госпожа Уеърман, опитвайки се да убеди момичетата да не зарязват играчките си във всекидневната, след като са приключили с играта. Когато този метод не проработи, тя започна да ги пляска и да ги наказва по стаите им всеки път, щом те се отнесяха нехайно към проблема. Но изглежда, че по този начин наказваше единствено себе си, защото момичетата сътворяваха допълнителен хаос и в стаите си.

Най-накрая госпожа Уеърман видя начин за разрешаване на проблема, когато усети колко много Леа и Хана обичаха да играят навън и да се люлеят на новата люлка в градината. Тя реши да превърне тази дейност в привилегия, която трябва да се заслужи. Един ден децата искаха да излязат навън, вместо да съберат разпръснатите по пода щипки, с които допреди малко бяха играли. Госпожа Уеърман каза: „Ето го новото правило, момичета: знам, че искате да излезете на вън, но това ще стане само когато си раздигнете нещата от пода на кухнята. Сега се залавяйте за работа. Аз ще ви помогна.“

Двете момичета се спогледаха. Те нямаха никакво желание да раздигат вещите си, но, от друга страна, много искаха да се люлеят на люлката. Госпожа Уеърман започна да им помага, като слагаше шипките в буркана, за да е сигурна, че Леа разбира какво означава раздигане на щипки в буркан. Освен това тя отвори шкафа, за да е сигурна, че Хана знае къде да прибере всички извадени кухненски принадлежности, без да остави съмнение, че нещо ще остане неподредено.

Тъй като момичетата започнаха да разтребват, госпожа Уеърман им даде да разберат колко е щастлива от техните усилия. „Благодаря ви, че чистите. Свършихте страхотна работа, като напълнихте буркана с щипки. Сигурна съм и че кухненските съдове са добре подредени в шкафа.“ Тя прегърна всяка от дъщерите си поотделно с нескрита гордост и скоро и двете деца изтичаха през вратата, оставяйки майка им да приготвя обяда в кухнята.

Много седмици наред на момичетата трябваше да се предлагат награди, за да почистват след игрите си, но в крайна сметка те научиха, че прибирането на една играчка, преди да се извади друга, прави процеса на почистване по-бърз, да не говорим, че води след себе си комплиментите на мама.