Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (35)

Нервните кризи

Милиони нормални и иначе спокойни деца в предучилищна възраст изпадат в нервни кризи като начин да се справят с разочарованието и гнева или да кажат на света, че те командват парада. Тези нервни кризи могат да бъдат сведени до минимум или дори да бъдат елиминирани, стига главният изпълнител да се лиши от публика, или пък никой да не се поддаде на конкретните му изисквания. Въпреки че може да ви се прииска да потънете в земята от срам в момент, когато детето ви изпадне в криза на обществено място, впрегнете цялото си търпение, докато критичната ситуация отшуми и дори щом детето се успокои, го похвалете, че е съумяло да се овладее.

Забележка

Обикновеният периодичен плач не е нервна криза и към него трябва да се отнасяте по различен начин. Ако детето ви обаче прави повече от две до три нервни кризи на ден, потърсете съвет от специалист.

Предпазване от проблема

Учете детето как да се преборва с разочарованието и гнева

Покажете му как възрастните като вас намират алтернативни начини за справяне в критични ситуации, без да плачат или крещят. Например, когато яденето ви загори, вместо да го изхвърлите в боклука, кажете: „Сега съм разстроена, миличко, но ще се справя. Ще се опитам да реша този проблем, като помисля какво друго мога да приготвя за вечеря.“ Независимо от ситуацията, учете детето да търси варианти за разрешаване на проблемите, вместо да се изнервя и разочарова от себе си.

Оценявайте опитите му да се справя

Улавяйте добрите моменти на детето си. Например оценявайте, когато е помолило за помощта ви, за да нареди сложен пъзел, което иначе би го разстроило. Кажете: „Толкова се радвам, че потърси помощта ми, вместо да се ядосаш на пъзела.“ Като помагате на рожбата си да преодолява разочарованието и гнева, я карате да има добра нагласа за себе си. По този начин, когато знае, че ще получи комплиментите ви, все по-често ще я хващате да повтаря заучените от вас техники за справяне с различни ситуации. В моменти на разочарование от нейна страна й казвайте: „Знам как се чувстваш, когато нещата не вървят на добре, но аз истински се гордея с тебе за това, че успяваш да разрешаваш проблемите си по спокоен начин.“

Не позволявайте винаги да прекарва само отреденото му за игра време

Обръщайте внимание на детето, когато си играе само с играчките си, за да не се налага да се отклонява от спокойната си игра, с цел да привлече вниманието ви.

Не чакайте покана

Ако забележите, че в играта на детето ви назрява конфликт, не го оставяйте да къкри на слаб огън прекалено дълго. Щом усетите, че ситуацията е критична или трудна за преодоляване, кажете: „Обзалагам се, че мястото на това парченце от пъзела е точно тук“, или „Хайде да опитаме по този начин“. Покажете му как се действа с играта, а после го оставете то само да изпълни задачата, за да се почувства добре от способността си да позволява на другите да му помагат.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Пренебрегвайте нервните кризи на детето си

Не правете нищо по време на „изпълнението“ на детето, учете го, че нервната криза не е начин да печели вниманието ви или да постига целите си. От друга страна, как да пренебрегнете торнадото, което преминава през всекидневната ни в този момент? Наложете си да се отдалечите от детето докато трае кризата му — обърнете му гръб, отведете го в стаята му или напуснете помещението, в което тя се разразява. Ако поведението му е прекалено деструктивно или има опасност да си навреди, или пък всичко се случва на обществено място, опитайте се да го отведете на безопасно изолирано място. Дори не си задавайте въпроса как се чувства то, докато трае изолацията му. Въпреки че е изключително трудно да се отърсите от чувствата си в момента, си наложете да се ангажирате с нещо различно в друго помещение на дома си.

Опитайте се да проявявате твърдост

Въпреки че крясъците и тръшкането на детето ви влияят изключително силно, бъдете сигурни, че чувството ви за самоконтрол няма да ви напусне и се придържайте упорито към правилото си. Кажете си наум, че е много важно да го научите, че не може да получава всичко, което поиска и когато го иска. Вашата цел е да му вмените, че трябва да е реалист, а вие се учите да сте непреклонни и да му очертаете границите за приемливо и неприемливо поведение.

Не губете самообладание

Кажете си: „Това не е голяма работа. Ако успея да се самоконтролирам, ще науча и детето си да се контролира. То само се опитва да ме разстрои, за да получи каквото иска“. Като останете спокойни, пренебрегвайки детската криза, му давате най-добрия модел за поведение, когато е разстроено.

Оценявайте доброто поведение

Когато нервната криза отшуми, моментално отправете похвала към детето, че е успяло да възвърне самоконтрола си и заедно се включете в любимата му дейност или игра, които биха ви се отразили благоприятно. Кажете: „Радвам се, че се чувстваш по-добре. Обичам те много, но никак не харесвам крясъците и писъците ти.“ И тъй като това ще е единственото ни отношение по темата, ще му дадете да разбере, че пренебрегвате кризата му, а не самото него.

Обяснявайте кога променяте правилата

Ако сте в магазина заедно с детето и то поиска да му купите нещо, което досега сте му купували безпроблемно, можете да смените позицията си — но сменяйки позицията си, сменете и посланието си. Кажете: „Помниш ли как предния път, когато бяхме тук, ти направи нервна криза? Когато се държиш прилично, като стоиш близо до мен, аз ще реша, че заслужаваш играчката.“ Това ще му помогне да разбере, че не нервната криза е променила нагласата ви, а купувате играчката по друга причина. Ако желаете, му кажете защо точно сте променили мнението си, особено ако заслужава да бъде похвалено за доброто си поведение.

Какво не трябва да се прави

Не се опитвайте да вразумявате детето по време на нервна криза

Абсолютно безсмислено е да се опитвате да вразумите детето си и да го вкарате в правия път в момент, когато то буквално с останало без дъх. Проумейте, че нищо не го интересува — то е в разгара на моноспектакъла си и е звездата в него. Всяка дискусия в подобна ситуация само ще отприщи кризата с още по-голяма сила, защото му набавя нужната публика.

Не изпадайте в нервна криза

Кажете си: „Защо ми е нужно да полудявам и аз? Знам, че го наказвам по определени причини.“ Ако си позволите да изгубите контрол, само ще дадете повод на детето да поддържа огъня и ще му покажете, че не е нужно да се учи да овладява.

Не подценявайте детето

Само защото детето ви е изпаднало в нервна криза, означава, че е лош човек. Не казвайте: „Лошо момиче! Няма ли да се засрамиш от себе си?“ Така то ще загуби самоуважението си и ще реши, че не си струва да се поправи.

Не натяквайте

Не напомняйте на детето за кризата, която е имало. Така само насочвате неговото внимание към неадекватното му поведение и увеличавате шансовете за повторна криза, само за да бъде в центъра на разговора.

Не карайте детето да си плаща за нервната криза

Като се отнасяте с безразличие към детето, след като кризата му е отшумяла, само го карате да прибягва до пони кризи, за да привлече вниманието ви. Не му изпращайте посланието, че не е обичано и че не е желано, само защото поведението му е неприемливо.

Време за кризи

Доналд и Мери Маклийн се притесняваха за двегодишната си дъщеря Еми, която изпадаше в „нервни кризи“ всеки път, щом й се откажеше бисквита преди вечеря. Когато родителите й кажеха: „Не“, тя изкрещяваше „Да“, после дръпваше рязко крачола на баща си и започваше да се тръшка по пода на кухнята, докато и тя, и смутените й родители толкова се изтощаваха, че в крайна сметка се поддаваха и момиченцето получаваше своето.

Съсипани от пристъпите на дъщеря си, семейство Маклийн се чудеха къде бяха сбъркали. Имаше ли нещо нередно в това да отговорят отрицателно на очакванията на Еми? В крайна сметка те установиха, че кризите й се засилват именно когато й се откажеше нещо и разбраха, че като се поддават на неконтролируемото й желание за бисквита преди вечеря, само поощряват лошото й поведение.

Следващия път, когато Еми не овладя нервите си, те бяха готови с новата си стратегия. Вместо да каже обичайното „Не“, Мери каза просто: „Еми, знам, че искаш бисквитка, но няма да получиш нито една, докато не се успокоиш и не привършиш с вечерята си.“

Еми не овладя състоянието си, поради което родителите й спокойно напуснаха стаята, като я оставиха без публика на голямата й сцена. Въпреки че им беше много трудно да стоят настрани от крещящото си дете, семейство Маклийн изчакаха дъщеря им да се успокои, преди да влязат отново в кухнята. След като не й бяха обърнали каквото и да било физическо или вербално внимание, Еми най-накрая спря да хленчи и зачака да види дали родителите й ще изпълнят заканата си.

Баща й се появи усмихнат и каза: „Еми, знам, че искаш тази бисквитка, но когато изядеш вечерята си и сме готови с десерта, ще можеш да я хапнеш. Радвам се, че вече не крещиш и не плачеш. Хубаво е да виждам, че успяваш да се контролираш.“ Еми безмълвно седна на масата, навечеря се и, както й беше обещано, получи желаната бисквитка.

По-късно същата вечер семейство Маклийн се поздравиха за постигнатия успех и най-вече за самоконтрола, който им беше тъй нужен, за да не се поддадат на кризата на Еми. И макар че и в следващи ситуации бяха готови отново да се поддадат, те винаги се оттегляха от спектаклите на дъщеря си и всеки път я хвалеха, щом приемаше нещата спокойно, когато нещо й беше отказано. Еми започна да прави все по-малко кризи — сега плачеше само от време на време, когато беше разочарована, но никога не се стигаше до онези тежки експлозивни сцени от миналото.