Джери Уайкоф, Барбара Юнел
Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина (23)

Отказът да споделя играчки и вещи

„Мое“ е установен със закон термин в речника на всяко дете. В предучилищна възраст, използван да напомня на себе подобните (както и на възрастните) за неговите териториални права. Въпреки войните, които тази три буквена думичка подпалва в милиони домакинства с деца под петгодишна възраст всички техни възрастни членове трябва да са наясно, че за съжаление чувството за притежание не изчезва до определен етап от развитието на детето, докато то само усети готовност да го отпрати (в периода между три и четири години). Поставете основите на мирното съвместно съществуване, като непрестанно „внедрявате“ на рожбата си нормите за вземане и даване. Прилагайте тези правила за споделяне вкъщи, но бъдете търпеливи. Не очаквайте те да бъдат стриктно спазвани, докато не видите, че детето ви споделя играчки или други вещи без ваша намеса — чудесният знак, че е готово да разширява собствените си граници.

Предпазване от проблема

Бъдете наясно, че някои играчки принадлежат изключително на вашето дете

Преди децата да изрекат думата мое и всички нейни производни, трябва да им се даде шанс да притежават неща. Прибирайте любимите играчки или одеялца на детето си, когато очаквате гости, за да не го принуждавате да ги дели с някого.

Посочвайте му как вие и приятелите ви споделяте

Демонстрирайте на детето си как то не е единствено на света и че очаквате от него да споделя вещите си. Давайте му примери в неутрални ситуации за това как вие споделяте нещата си с приятелите си. Казвайте му: „Заех на Мери готварската си книга днес“, или „Взех назаем от Чарли косачката му за трева“.

Отбелязвайте какво представлява споделянето на вещи и колко много ви радва то

Казвайте на детето си колко хубаво споделя всеки път, когато позволи на друг човек да вземе или да си поиграе с играчките му. Кажете например: „Харесва ми, че позволяваш на твоето приятелче да си поиграе с камиона ти.“

Поставяйте етикети на подобни играчки (за близнаци или деца, близки по възраст)

Бъдете сигурни, че не обърквате плюшеното мече на сина си с това на сестра му или брат му, в случай че те много си приличат. Вържете им различни панделки или етикети, за да помогнете на децата си да се чувстват уверени в притежанието си.

Наложете правила за споделяне на вещи

Преди да ви гостуват приятели на детето ви, го накарайте да разбере какво се очаква от него, докато е в група. Кажете например: „Ако оставиш играчката си на земята, е възможно някой да я вдигне и да си поиграе с нея. Ако я държиш в ръце обаче, ще можеш да я задържиш.“

Разберете, че детето ви ще споделя вещи по-добре, когато е на гости на приятел

Детето ви ще проявява по-малко агресия относно „имуществото“ си, когато не е на своя територия.

Помнете, че споделянето е задача, засягаща развитието

Приучването към споделяне е постижение, което не бива да бъде пришпорвано. Обикновено от три до четиригодишна възраст детето ви ще започне да споделя неща, без да му се напомня.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Наблюдавайте играта на едно- и двегодишните

Тъй като от ненавършилите три години деца не може да се очаква да споделят вещи, стойте близо до тях, когато играят, за да им помагате да разрешават конфликти, предизвикани от сдърпването за дадена играчка — те са твърде малки, за да се справят без ваша помощ.

Навивайте часовник

Когато две деца наричат една и съща играчка „моя“, им покажете как биха могли да я споделят, като навиете часовник и всяко от тях играе с нея определен период от време, след което я преотстъпва на партньора си в играта. Прибягвайте до този подход, докато им омръзне или се уморят.

Наказвайте играчките

Ако дадена играчка създава проблеми, защото детето не може да я подели с някого, накажете играчката и я отнесете в другата стая, за да я отстраните от ситуацията. Когато тя вече е извън детския обсег, не би създавала никакви проблеми. Кажете: „Това мече ни създава главоболия. Трябва да отиде наказано в другата стая!“ Ако децата продължат да се карат за играчката дори в нейно отсъствие, не им я връщайте обратно, за да им дадете урок — щом не делите играчката, никой няма да играе с нея.

Какво не трябва да се прави

Не се разстройвайте

Помнете, че детето ви така или иначе ще се научи да споделя вещите си, щом достигне определен етап от развитието си, а не когато вие го принудите да направи това. Когато видите да „споделя“, ще знаете, че вече е готово.

Но го наказвайте, защото не му се е случило да „сподели“ нещо

Ако детето ви не споделя вещите си само от време на време, по-добре отстранете играчката, вместо да го наказвате. Това прехвърля вината върху предмета, не върху детето.

Как Коди се научи да споделя вещи

Тригодишният Коди Смит знаеше какво означава думата „споделям“ — това означаваше, че не може да седи и да държи в ръцете си колкото играчки си поиска, когато приятелят му Джим дойдеше да си играят. „Трябва да споделяш вещите!“ — казваше майката на Коди на сина си, когато той сграбчваше някоя своя играчка и започваше да крещи: „Моя е! Моя е! Никой да не ми я пипа!“

Един ден госпожа Смит също нададе глас: „Ще раздам всичките ти играчки на бедните деца, които ще могат да ги оценят“ — и плесна Коди по дупето, докато с ръка издърпваше от ръцете му количката, станала причина за свадата. Същата вечер, след като момчето си легна, тя сподели със съпруга си: „Коди просто не знае как да споделя.“ Това простичко изявление постави в нова светлина ситуацията. Семейство Смит разбраха, че е нужно да научат Коди какво представлява споделянето на вещи в действителност.

Следващия път, когато братовчедите му го посетиха, г-н Смит го дръпна настрана, за да поговорят „по мъжки“. „Коди, с мама налагаме ново правило за споделяне — всеки може да играе с всичко в тази къща, стига някой друг да не го държи в момента. Ако ти, Майк или Мери държите играчка, никой няма право да я отнема. Всеки от вас може да играе само с една играчка в даден момент.“ Госпожа Смит добави, че Коди може да си скрие някъде любимата играчка, за да не попада в чужди ръце.

Следващите няколко часа бяха напрегнати за г-н и госпожа Смит, но Коди изглежда беше доста спокоен. Той наистина държеше само по една играчка и оставяше братовчедите свободно да бъркат в коша със съкровища. „Толкова съм горда, че делиш нещата си!“ — възкликна наблюдателната му майка.

Когато тя се отправи да сготви обяд, познатият писък „Мой е, мой е“ прониза къщата и я върна обратно на полесражението. Тя видя с очите си как един индианец оставаше постепенно без крайници и глава в ръцете на Коди и Мери. „Тази играчка предизвиква караница — каза госпожа Смит твърдо. — Затова отива наказана в другата стая.“ Децата ахнаха от недоумение, наблюдавайки как отнасят нанякъде бедния индианец. След две минути госпожа Смит върна играчката на децата, които отдавна бяха забравили за нея и се бяха заели да играят с кубчетата.

След седмица те вече играеха, без да се налагат каквито и да било наказания за куклите, за да се възстановява мирът. Коди вече беше много по-склонен да дава „своите“ неща, за да си играят и други деца с тях.